„В името на благородния Хайдар, битката започва!“. По този начин отговори на призивите на Тръмп и Нетаняху иранският аятолах Али Хаменей в своя профил в X.

Използвайки името, с което често е наричан Али – когото шиитите смятат за първи имам и наследник на пророка Мохамед – той добави: „Трябва да отговорим решително на терористичния ционистки режим. Няма да пощадим ционистите!“.

Този отговор дойде на фона на призива на Вашингтон Иран „да се предаде безусловно“ и позицията на Бенямин Нетаняху, че войната може да спре, ако аятолахът бъде убит.

Каква е историята на Али Хаменей и защо той се превърна в трън в очите на Израел и САЩ? Отговорът дава изданието The Times of Israel.

От „слаб лидер“ до върховната власт

Аятолах Али Хаменей почти четири десетилетия е върховен лидер на шиитски Иран, изграждайки регионална сила, която да се съревновава със сунитските държави от другата страна на Персийския залив и да бъде безмилостно враждебна към САЩ и Израел. Същевременно той потушава успешно повтарящите се размирици в страната.

Въздушната война противопоставя израелските изтребители на ракетните резерви на Техеран

Колко дълго може да продължи войната на изтощение между Израел и Иран?

Първоначално отхвърлен като слаб и малко вероятен наследник на покойния основател на Ислямската република, харизматичния аятолах Рухолах Хомейни, Хаменей постепенно засилва властта си и се превръща в безспорен лидер на Иран.

Той обаче така и не успява да излезе от сянката на своя ментор Хомейни. Затова в борбата си да наложи религиозната си власт изгражда внушителен апарат за сигурност. Неоспорим в поста си на върховен лидер, Хаменей доминира над избраните президенти, насърчава програмата за ядрени оръжия, която притеснява останалите държави в региона, и безмилостно се стреми към унищожаването на Израел.

Но откакто подкрепяната от Техеран терористична групировка Хамас атакува Израел на 7 октомври 2023 г. регионалното влияние на Хаменей отслабва. Израел нанесе удари по иранските прокси сили – от Хамас в Газа до Хизбула в Ливан, хусите в Йемен и милициите в Ирак. А друг близък съюзник на Техеран - автократичният президент на Сирия Башар ал-Асад - беше свален от власт.

Компромисите на Хаменей го държат на власт

86-годишният Хаменей управлява от 1989 г. и има върховна власт над всички клонове на правителството, армията и съдебната система. Докато избраните длъжностни лица управляват ежедневните дела, нито една важна политика – особено такава, свързана със Съединените щати – не се осъществява без неговото изрично одобрение.

Неговият стил на лидерство съчетава идеологическа твърдост със стратегически прагматизъм. Той е дълбоко скептичен към Запада, особено към САЩ, които обвинява, че се стремят към промяна на режима. Въпреки това Хаменей е показал готовност да отстъпи, когато е заложен оцеляването на Ислямската република.

„Потвърждаваме, че Израел има право да се защитава. Отново изразяваме своята подкрепа за сигурността на Израел“, заявиха лидерите на Г-7 в съвместно изявление

Лидерите на Г-7 определиха Иран като „основен източник на регионална нестабилност и терор“

Концепцията за „героична гъвкавост“, спомената за пръв път от аятолаха през 2013 г., позволява тактически компромиси за постигане на целите му. Тя отразява решението на Хомейни от 1988 г. да приеме примирие след осем години война с Ирак.

Предпазливото одобрение от страна на Хаменей на ядреното споразумение на Иран с шест световни сили от 2015 г. е друг такъв момент. Тогава той преценява, че облекчаването на санкциите е необходимо, за да стабилизира икономиката и да укрепи властта си.

Аятолахът се сблъска със същата дилема през март, когато Тръмп разкри, че е изпратил писмо, за да обсъди ново ядрено споразумение, и предупреди за военни действия, ако дипломацията не успее да ограничи ядрените амбиции на Техеран. Иран настоява, че ядрената му програма е мирна, въпреки че обогатява уран до нива, които нямат мирни приложения, пречи на международните инспектори да проверяват ядрените му съоръжения и значително разшири капацитета си за балистични ракети.

Тръмп се оттегли от споразумението от 2015 г. по време на първия си мандат през 2018 г. и наложи отново тежки санкции на Иран. Техеран реагира, като постепенно наруши всички договорени ограничения върху ядрената си програма.

„Враждата от страна на САЩ и Израел винаги е съществувала. Те заплашват да ни атакуват, което не смятаме за много вероятно, но ако извършат нещо такова, със сигурност ще получат силен ответен удар“, казва Хаменей тогава. „И ако мислят да предизвикат размирици в страната, както в минали години, самият ирански народ ще се справи с тях“.

Като най-висшата власт в сложната система на духовно управление и ограничена демокрация в Иран, Хаменей отдавна се стреми да гарантира, че никоя група, дори сред най-близките му съюзници, не може да събере достатъчно сила, за да оспори неговата власт и антиамериканската му позиция.

Лоялна структура за сигурност

Тъй като не разполага с религиозния авторитет на Хомейни, настоящият аятолах многократно се обръща към своята сложна структура за сигурност, твърдолинейната Ислямска революционна гвардия (IRGC) и Басидж, паравоенна религиозна сила от стотици хиляди доброволци, за да потушава несъгласието в страната.

След удари по газови съоръжения и рафинерии петролният пазар пое глътка въздух. Цените рязко паднаха, след като Техеран предложи връщане към ядрените преговори – при условие че САЩ останат извън конфликта с Израел

Нарушеното табу: Енергийната война продължава, но Иран подава сигнал за преговори

Неговата власт дължи много на парадържавната финансова империя, известна като Сетад, на стойност десетки милиарди долари, която е под контрола на Хаменей. Техеран инвестира милиарди в продължение на десетилетия за укрепването на шиитските милиции в Ирак, Ливан и Йемен и финансиране на Асад в Сирия.

Учените извън Иран описват Хаменей като потаен идеолог, страхуващ се от предателство – тревога, подхранена от опита за покушение през юни 1981 г., който парализира дясната му ръка.

Самият той е претърпял тежки изтезания, според официалната му биография, през 1963 г., когато на 24-годишна възраст излежава първата от многото си присъди в затвора за политическа дейност по времето на шаха. След революцията, като заместник-министър на отбраната, той се сближава с Революционната гвардия по време на войната с Ирак от 1980-88 г., която отнема живота на един милион души от двете страни.

Той печели президентските избори с подкрепата на Хомейни и е изненадващ избор за негов наследник, като се има предвид, че не притежава нито популярността му, нито неговите високи духовни заслуги.

Според Карим Саджадпур от Carnegie Endowment for International Peace „инцидент в историята“ е превърнал „слаб президент в първоначално слаб върховен лидер, а днес един от петте най-влиятелни иранци за последните 100 години“.