Изкуствен интелект, автономни коли, зелена енергия – все технологии, които преди десетилетия бяха немислими, а днес са ежедневие. В наши дни иновациите се развиват с изключителна скорост, а на хората им се налага да се адаптират.

Промененият начин на живот се отразява и на градската среда. По целия свят има градове, които успешно прилагат най-новите постижения, но пет региона се отличават от всички останали.

Докладът „Глобален индекс на иновациите“, публикуван всяка година от Световната организация по интелектуална собственост, класира градовете на база критерии като технологичен прогрес, нива на технологични инвестиции, внедряване в ежедневието и общо въздействие на иновациите върху икономиката и социалния живот, пише BBC. Това са 100 града или технологични клъстера – от Сан Франциско до Шънджън в Китай – които привличат около 70% от капитала, влаган в нововъведения.

Как се променя ежедневието на хората в тези градове? И какво е усещането да се докоснеш до авангардни решения във всяка област на човешкия живот, преди те да са стигнали до останалата част от света?

Как малките градове на Индия се превръщат в двигател на AI индустрията

Шънджън–Хонконг–Гуанджоу

През тази година Китай за първи път влиза в топ 10 на класацията за иновации. Това е резултат от големия брой патенти на местна почва, увеличените инвестиции в научни разработки и привличането на частен рисков капитал. И макар че досега не е бил на предни позиции, Китай има огромен потенциал, тъй като 24 от общо 100-те клъстера се намират именно там. А технологичният център Шънджън–Хонконг–Гуанджоу е на първо място.

В тези три града технологиите са част от ежедневието, а иновациите са се превърнали в част от местната култура. Джейми Ривър, който се мести в Хонконг преди три години, разказва:

„Може да попаднете на уличен пазар, на който до ръчно написаните табелки с цени продавачите приемат плащания с QR кодове. Собственици на малки магазини следят поръчките си чрез три различни приложения. Този сблъсък между старо и ново създава особено усещане – сякаш никой не се страхува да експериментира.“

Octopus е карта за градския транспорт в Хонконг, въведена за първи път през 1997 г. Днес с нея може да се плаща всичко – от пътуване, през вендинг машини, до паркиране.

Ярък пример за нови технологии в забавленията е шоуто „Симфония от светлини“, което се прожектира на 43 сгради.

Шънджън пък е някогашно рибарско селище, превърнало се в технологичен гигант. Там се намират централите на компании като Huawei. Трансформацията на Шънджън съвсем не е случайна – още в началото на 80-те години на миналия век китайското правителство го определя за първата специална икономическа зона. Въведени са данъчни облекчения и други стимули за иновациите. Днес в Шънджън се въртят милиардни инвестиции в технологии.

Градът е известен с либералния си режим за дронове и масовата им употреба. Там дори храната се доставя по въздух и това е прието за нещо нормално. Дроновете се използват и за забавление. Наскоро в Шънджън беше поставен рекорд за най-голямо шоу с дронове – общо 12 хиляди.

„Визионери и пионери“: Симулацията с дигитално евро разкрива потенциал за иновации и улеснени разплащания

Токио–Йокохама

От клъстера Токио–Йокохама през миналата година са излезли най-много заявки за международни патенти върху технологии. В ежедневието обаче това не личи толкова ярко – може би защото в Япония залагат не на крещящите, а на ефективните решения.

„Тук няма да видите летящи коли“, казва омъжената за японец Дана Яо.

Ето един пример – ако имате карта за пътуване с влак, може да платите и за автобус, и за паркинг, и за покупка от вендинг машина. В магазините има каси на самообслужване, оборудвани с AI сензори.

„Тук иновациите са малки, но изключително практични“, казва Яо.

Една от емблемите на технологичния напредък е хотел Henn Na, в който настаняването е напълно автоматизирано, част от персонала са роботи, а леглата сами регулират подходящата за сън температура. Из града се движат влакове без машинисти, а едно от най-известните културни преживявания е шоуто на teamLab – технологична арт организация, за която работят художници, програмисти, аниматори, математици и архитекти, които се определят като „ултратехнологични“.

Може ли Парагвай да се превърне в Силициевата долина на Южна Америка

Сан Хосе–Сан Франциско

Този клъстер е известен по цял свят като Силициевата долина. Освен че тук се правят 7% от всички големи сделки с рисков капитал, това е и регионът, в който има най-много иновационна дейност на глава от населението.

Тази „гъстота“ продължава да привлича и предприемачи, и основатели на стартъпи. Както казва основателят на приложението за купуване на билети Ticket Fairy, Ритеш Пател:

„Много умни хора са се събрали тук, а онези, които са си тръгвали, са се връщали. Може да сте на най-обикновена вечеря, да си говорите за работа и изведнъж да откриете, че някой от компанията може да ви реши проблемите. Истинска лудост е.“

В Силициевата долина могат да се видят технологии, които ще станат известни на целия свят след около година, казва още Пател. Един пример в това отношение – компании за споделено пътуване като Uber и Lyft се ползваха там, преди да станат световен феномен. Сега автономните автомобили на Waymo са актуалната технология в Силициевата долина. Тоест, очаквайте ги скоро и на други места.

72-часовата работна седмица е новото нормално за Силициевата долина

Пекин

В тазгодишния „Глобален индекс за иновации“ китайската столица изпреварва всички с научноизследователската си дейност. Именно оттам идват 4% от научните статии в световен мащаб. Но истинската сила на Пекин е другаде – в баланса между високи технологии и традиционна култура.

„Някои „умни“ градове са фокусирани изцяло върху технологичния преход, но в Пекин съчетават иновации с условия за живот, което го прави уникален“, казва Ел Фарел Кингсли, футурист и експерт по изкуствен интелект.

Тя разказва, че ежедневието в Пекин е доминирано от приложения като WeChat и Alipay, през които може да се плаща с QR кодове и да се поръчва храна. Различни услуги са с вградени функции с изкуствен интелект (DeepSeek и DouBao), което прави превеждането им на други езици бързо и лесно.

Единственият проблем е, че когато си тръгнеш от Пекин, осъзнаваш, че на другите места подобни услуги не работят толкова добре, казва още Кингсли.

Досегът с AI в ежедневието е най-видим чрез услугата Apollo на компанията Baidu – тези коли се движат автономно и нямат дори волан.

Балон или катализатор: Как крахът на AI може да задвижи следващия икономически цикъл

Сеул

За Южна Корея се твърди, че залага на иновациите по принуда. Тази малка страна разполага с малко природни ресурси и затова се обръща към новите технологии с надежда за икономически растеж.

В Сеул е обичайно входните врати да се отключват с код, а единственото, от което хората имат нужда, за да плащат сметки, е телефонът. Всъщност телефонът съдържа всичко необходимо – ключове, пари, комуникация.

В Сеул електрическите автономни автобуси са обичайна гледка. Из целия град има денонощни магазини без персонал. Продуктите се плащат на каси за самообслужване, а за кражби следят системи, базирани на изкуствен интелект.