Ако погледнем към червения килим на Филмовия фестивал в Кан през 2026 г., се забелязва една фина, но красноречива подробност: усмивките пред стотиците обективи са все по-редки, особено при младите поколения.

С изключение на Ела Блу Траволта, родена през 2002 г. и следователно принадлежаща към Gen Z, малко са младите актьори и светски личности, които дефилират по червените килими с красива усмивка на лицето.

Вместо това е широко разпространена позата, наречена „Gen Z pout“ – нещо като нацупени устни, подчертаващи обема на горната и характерна за селфитата по време на ваканция, но често и на тези от официални събития, отбелязва италианското издание на списание Vogue.

„Gen Z pout“ е считана за „странна“ тенденция и нещо „типично за едноименното поколение“. Този етикет обаче често се използва неточно: една от най-изявените представителки на позата, Рейчъл Сийнът, всъщност е Zillennial (на границата с милениалите). За разлика от нея, Джейкъб Елорди, роден през 1998 г. се усмихва с всичките си зъби пред камерите.

Какъв е ключът към разбирането на тази гримаса, която се напоследък се обсъжда почти толкова, колкото усмивката на Мона Лиза?

Усмивката на снимките всъщност е сравнително нова традиция.

Фотографията, изобретена между 1826 и 1841 г., в началото си е привилегия на аристокрацията. В първите портрети от началото на ХХ век не се виждат усмивки, а хора или групи, които неподвижно гледат в една точка, за да изглеждат възможно най-уважавани.

Първото фотографско студио в Лондон, основано през 1841 г., използва израза „Say prunes“ (кажете „сливи“), за да помогне на моделите да придадат сериозен израз с леко отворена уста – същият метод използват близначките Олсън в редките случаи, когато се снимат.

В европейската традиция на портретната живопис широката усмивка е типична само за селяни, пияници и деца, и подсказва принадлежност към по-ниски социални класи или някакъв друг недостатък, според проучването на Шрьодер от 1998 г. „Say cheese! Революцията в естетиката на усмивките“ в Journal of Popular Culture.

Усмивката става стандартна гримаса за снимки благодарение на маркетинга на Kodak, американска компания, пионер в търговията с преносими фотоапарати, която оформя концепцията и културните навици, свързани с фотографията, в периода, когато технологията става широко разпространена, се посочва в проучване от 2007 г. на Университета в Маями.

„Kodak не познава мрачни дни“ или „Дните на почивка са дни на Kodak“ са примери за убедителна комуникация, създала тясна връзка между свободното време, щастието и продукта. Популярното „cheese“ (сирене), дума, избрана защото кара ъглите на устните да се отворят, имитирайки усмивка, идва именно от реклама на Kodak.

Професионалната студийна фотография обаче избягва широките усмивки, а днес вече дори при официални семейни поводи вече не се усмихваме.

Онлайн дискусията по темата преплита актуални събития, феминизъм и, преди всичко, подражание на съвременните идеални модели.

„Усмивка в тази икономика?“, гласи пост на потребител в социалните мрежи, който изразява теорията, че нацупената гримаса изразява несъгласие с жестокостите на световната икономика, войните и настоящето, което не гарантира бъдеще.

Според инфлуенсърката Мина Ли„ако една жена не се усмихва на снимките, тя не изразява женствеността, която се очаква от нея“. Още повече, ако по-младите съзнателно възприемат тази поза, това би било силно политическо изявление, но нещата не стоят точно така.

Най-правдоподобна теза за това защо не се усмихваме на снимките е филтрирането на физиономиите в каналите, които най-много оформят тенденциите за актуалността: модните подиуми и социалните мрежи.

Погледът на модела, още от времето на първите манекени, е без усмивка, решителен, предизвикателен и загадъчен, за да подигне брадичката си и да следва творческата насока на този, който е създал колекцията, а днес и собствения си личен бранд.

Колкото по-студена изглежда един модел, толкова по-често бива избиран от луксозни и ексклузивни марки, които със сигурност не посрещат всеки с усмивка.

Помислете за Ирина Шейк или Бела Хадид: техните лица са повлияли и продължават да оформят съвременната естетика, изразявайки отчужденост, превъзходство, считано за по-„готино“ и следователно полезно за защитата на личния живот и собственото спокойствие.

Освен това, с нарастващото внимание към естетичната медицина и обсесията към младостта, в социалните мрежи се разпространи истина, известна от векове: усмивката причинява бръчки, най-вече подчертава мимическите линии като „пачи крак“ и дълбоките линии от двете страни на лицето.

Затова моделите позират без да се усмихват, опитват се да създадат образ с конкретен естетически резултат в зависимост от случая, губейки спонтанност дори в личния си живот.

На последно място, но не по важност, трябва да се отбележи, че в социално-дигиталния пейзаж, в който дори изкуственият интелект е в състояние да генерира изображения, избягването на усмивката може би е... достатъчно основателно.

Явление, подобно на „gen-z pout“, е „селфи с четка за зъби“, което показва човек в момент на ежедневно, интимно действие, обикновено в небрежен вид. Медийните проучвания по темата стигнаха до заключението, че естетиката е била имплицитен начин да се приближи аудиторията към интимната сфера на публикуващия, или просто да се публикува секси снимка.

Този стил на снимки включваше потребители от всички възрасти, които споделяха едно общо пространство: това на социалните мрежи, особено в пандемията, така че и в този случай бяхме свидетели на поколенческо явление.

Хората, които не са преживели Covid-19 през първите години на зрелостта си, не публикуват този тип снимки. Следователно не става въпрос за Gen-Z или милениали, всеки исторически момент се увековечава в социалните мрежи и има особености и традиции, преживени от „група хора в един и същи период, изложени на събития, които са го характеризирали“.

Последната фраза е определението на термина „поколение“, който в демографията обединява всички онези индивиди, белязани от едни и същи събития, и се различава от статистическото понятие „кохорта“ и от факта, че споделят обща ценностна система и перспектива за бъдещето.

Следователно не е новост, че едно поколение избира типична поза, с която да бъде увековечено: „gen-z pout“ всъщност е същото като „duck face“ на милениалите, т.е. изражението на патешко лице, което праща въздушна целувка, което всички показваха – от братовчедката ви до Ким Кардашиян в селфитата си, за да подчертаят изпъкналостта на устните си.

Двете поколения – Gen Z и милениалите, колкото и да изтъкват разликите помежду си, може би си приличат повече, отколкото биха искали, завършва Vogue.