Когато сушата свърши, строиш във водата: Стратегията на Монако за бъдещето на луксозната архитектура
Новият квартал Маретера добавя 3% към територията на Монако чрез инвестиция от 2 млрд. евро, с иновации в устойчивото строителство, високи екологични стандарти и имоти на цени от над 100 000 евро за квадратен метър
&format=webp)
Слънчев следобед в Маретера, най-новият квартал на Монако. Тълпа от хора се е събрала пред ресторант с британска кухня. Наблизо има офис, до който се стига по стъпала, които пък свършват почти до брега на морето. Районът е обграден от 800-метрова алея, по която се разхождат майки с детски колички.
Маретера идеално се слива с останалата част от средата на града – а това е постижение, защото само преди няколко месеца мястото представляваше строителна площадка, а преди осем години – просто море, пише BBC.
Два милиарда евро инвестиция. Това е отговорът на Монако на големия въпрос – какво правиш, когато сушата не ти стига. Иначе казано – строиш в морето на висока цена.

Ако има нещо ограничено в Монако, това е територията.
Тази държава-джудже има площ от едва 2.8 квадратни километра. Затова, когато решават да построят нов квартал, местните власти се обръщат към необичайни строителни технологии.
Те включват „изземване“ на територия от морето и след това изливане на бетон, за да се стигне до стабилна конструкция. Това струва скъпо, но не само парите са проблем. Резултатът е, че част от сградите в Маретера буквално са издигнати от морското дъно. А там, където би трябвало да има мазета или подземни гаражи, се удрят вълните.
Сградите са проектирани по такъв начин, че да играят ролята на вълнолом.
„Това означава, че дори и при морски бури, които се случват веднъж на 100 години, няма опасност те да останат под вода“, казва Гай-Томас Леви-Сусан, директор на проектантската компания SAM L'Anse du Portier.
Да се вземе територия от морето не е нещо ново за Монако.
Наистина, населението е едва 38 хил. души, голяма част от които милионери, но все пак живеят в един от най-гъстонаселените райони в света.
Обградено от три страни от Франция, княжеството няма накъде да расте, освен в посока водата. От 1907 г. около 25% от територията му е някогашно морско дъно. Така са построени пристанището за яхти „Херкулес“, както и квартал „Фонвий“, западно от княжеския дворец.
Предишният владетел принц Рение III, известен като „Строителят“, е наследен от сегашния Албер II, който продължава „традицията“.

Плановете за строителство на Маретера бяха обявени още през 2013 г. С изграждането му територията на Монако се увеличи с 3% – два жилищни блока, десет вили, четири големи къщи, 14 търговски площи, малко яхтено пристанище и зелени обществени площи.
Маретера изглежда като липсващо парче от пъзела, построен по крайбрежието на княжеството. И тъй като държавата е поела ангажимент за преминаване към въглеродно неутрална икономика до 2050 г., новото парче е съобразено с екологичните норми.
Монтирани са общо 9 хил. кв. метра слънчеви панели, засадени са и 800 дръвчета. За да не се повлияе негативно на морето, преди строителството са преместени 384 кв. метра от морската трева Posidonia oceanica, защитена от законодателството на ЕС. Тревата е засадена в друга зона.
„Обикновено тези растения се местят едно по едно. Но в случая ги взехме с цялата коренова система и почвата, в която виреят“, казва Силви Гоберт, океанолог от университета в Лиеж, Белгия.
Дотук с екологията – нека поговорим за цените.
Макар че Монако има проблем с жилищата, цените в новия квартал са едни от най-високите в световен мащаб. В Маретера квадратен метър се продава минимум за 100 000 евро. Въпреки това обаче всички са сигурни, че това няма да е последният такъв проект в княжеството.
„Принц Албер вярва, че ако не се строи, страната е в застой“, казва Нанси Хеслин, основател на издателството Carob Tree Publishing, което има няколко интервюта с държавния глава.
„Ние винаги ще се стремим да разширяваме територията си“, допълва тя.
„Докато има желание и пари да се надскача границите на възможното чрез използване на нови технологии, Монако ще бъде пример за крайбрежните градове. Нещо като лаборатория за този тип иновации. Това е малка страна, която е направила изключителни неща“, казва пък Леви-Сусан.