Китай рязко намали вноса на суров петрол по време на войната с Иран. Това помогна цените да останат под контрол, а глобалната икономика да избегне по-сериозен удар.

Постепенно се появяват улики около мистерията с липсващите три милиона барела - петролът, който Китай обичайно би внасял, но сега не купува. Китайците карат по-малко автомобили с бензинови двигатели и по-често избират влакове вместо самолети. Страната намалява дейността на заводите, които преработват суров петрол в суровини за материали като пластмаси. Пекин започва и да използва част от резервите си, пише The Wall Street Journal.

Големият въпрос е колко дълго могат да продължат тези съкращения на вноса и какво ще се случи, ако Китай отново трябва да започне да купува повече петрол.

Когато САЩ и Израел атакуваха Иран, а Ормузкият проток на практика беше затворен, много анализатори смятаха, че продължително блокиране може да изстреля цените на петрола до 150-200 долара за барел. Това, от своя страна, се възприемаше като вероятен спусък за глобална рецесия.

Вместо това, въпреки че натискът върху протока продължава вече четвърти месец, а сблъсъците във войната не спират, международният бенчмарк Брент остава под 100 долара за барел.

Действията на най-големия производител на петрол в света - САЩ, и на най-големия вносител - Китай, помагат да се обясни тази неочаквана устойчивост.

САЩ увеличиха износа на суров петрол през април и май до над 5 млн. барела дневно спрямо средно около 4 млн. барела дневно през последните години. Китай, от своя страна, намали вноса си.

Официалните митнически данни на Китай показват, че през май страната е внесла 7,8 млн. барела суров петрол дневно, включително доставките по тръбопровод от Русия. Това е спад спрямо около 11 млн. барела дневно през последните години. Липсващите три милиона барела приблизително се равняват на общото дневно потребление на петрол на Италия и Франция.

Също толкова забележителна, колкото внезапният спад на вноса, е и липсата на видими сериозни сътресения в ежедневието в Китай. Туристите продължават да пътуват, заводите работят, а по рафтовете на магазините има достатъчно тоалетна хартия.

Засилването на военното и икономическото сътрудничество отразява стремежа на Китай да затвърди влиянието си в регион, белязан от нарастващо геополитическо напрежение

Защо Си Дзинпин иска „по-светло“ бъдеще със Северна Корея?

Мистерията не може да бъде напълно обяснена само с използването на китайските резерви.

Едва през май китайските потребители са започнали осезаемо да теглят от различните запаси на страната от суров петрол - с около 500 000 барела дневно, според компанията за морски риск и разузнавателна информация Vortexa. За сравнение, САЩ са изтеглили малко над 1 млн. барела дневно от търговските си запаси от суров петрол през миналата седмица.

Преди войната с Иран Китай месеци наред трупа евтин руски и ирански петрол. Анализаторите обикновено оценяват общите резерви на страната от суров петрол на между 1 млрд. и 1,4 млрд. барела - достатъчно, за да покрият поне няколко месеца внос. Пекин не разкрива официално размера им.

Китай „купуваше много повече, отколкото му беше нужно, за да пълни складовете си“, коментира главният изпълнителен директор на Shell Ваел Саван.

„Затова може да регулира търсенето си.“

Страната разполага с вторите по големина запаси в света и иска да се превърне в център за преработка на критични минерали, но отказва да избира страна между Вашингтон и Пекин

Нов фронт срещу китайското господство при редкоземните елементи – Бразилия

Търсене на заместители

Високоскоростните влакове, задвижвани с електричество, и електромобилите частично поемат ролята на кратките полети и бензиновите автомобили. Електроенергията в Китай идва основно от въглища и възобновяеми източници.

По време на националните празници около 1 май пътникопотокът при въздушния транспорт е намалял с около 5,7% спрямо същия период на миналата година, но страната е отчела ръст от 4,6% при пътуванията с влак, според китайското Министерство на транспорта.

Зареждането на електромобили по магистралите е скочило с 53% по време на празничния период, показват данни на Националната енергийна администрация на Китай.

Министерството на транспорта оценява, че средно 15,4 млн. електромобила са се движили дневно по време на майските празници. Това е около една четвърт от всички превозни средства на пътя и представлява ръст от 33% спрямо година по-рано.

„Транспортният сектор на Китай вече е по-диверсифициран, отколкото беше при предишни петролни шокове“, казва пред WSJ Ема Ли, анализатор за Китай във Vortexa.

По думите ѝ Китай е наложил и ограничения върху износа на транспортни горива по-рано във войната с Иран, което е намалило експорта с около 500 000 барела дневно.

Брюксел обмисля квоти, ограничения и нови търговски инструменти, но производителите предупреждават, че времето за реакция изтича

Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

Рафинериите намаляват оборотите

Една от уликите за мистерията с липсващите три милиона барела се намира в китайските нефтохимически заводи. Голяма част от внасяния в страната петрол не отива за пълнене на резервоарите на автомобилите, а за производство на суровини като етилен, използвани в ежедневни пластмасови изделия, опаковки и индустриални стоки.

„Имате революцията при електромобилите, която на практика означава, че търсенето на бензин и дизел в Китай спада през последните няколко години, но въпреки това китайското търсене на суров петрол растеше“, казва Том Рийд, вицепрезидент за китайския суров петрол в Argus Media.

Причината, по думите му, е, че през последните години Китай е добавил огромен капацитет за нефтохимическо производство.

Както държавните, така и частните рафинерии са намалили значително преработката, казват анализатори. До май натоварването на рафинериите е спаднало с 10 процентни пункта, а при парните крекинг инсталации - които разграждат тежки въглеводородни суровини като нафта до по-леки химикали - понижението е било със 7%, според Argus Media.

Проблемът е, че Китай изпитва недостиг на етилен и други суровини, казва Рийд. Това подсказва, че спадът във вноса на петрол в крайна сметка може да повиши производствените разходи и все пак да удари икономиката.

Производствените цени, които намаляваха от години, са скочили с 3,9% през май. Ако инфлационният натиск се засили, това би навредило на глобално конкурентните китайски износители.