Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

Европейската комисия подготвя нови мерки в подкрепа на химическата индустрия на ЕС, след като вълна от евтин китайски внос тласка сектора към ръба на кризата.

Лидерите на ЕС ще обсъдят усилията на Комисията за ограничаване на свръхпредлагането от Китай на срещата си на върха на 18 и 19 юни. Брюкселският механизъм обаче се движи бавно, а изготвянето на нови мерки може да отнеме месеци или дори години – време, с което европейските производители на химикали твърдят, че не разполагат.

„Цялата химическа индустрия кърви“, казва Руди Милер, вицепрезидент на белгийската химическа компания Vynova. „Това е индустриално самоубийство.“

До неотдавна Vynova беше вторият по големина производител на поливинилхлорид (PVC) в Европа – универсална пластмаса, използвана за водопроводни системи, подови настилки, изолация на кабели и медицински изделия.

Днес това вече не е така. От компанията твърдят, че са изправени пред нелоялна ценова конкуренция от Китай, който още през 2019 г. беше нетен вносител на PVC.

Vynova вече е прекратила производството в един от заводите си в Нидерландия, а още три предприятия преминават през процедури по преструктуриране. Компанията е подала жалба срещу китайски производители за дъмпинг, но разследване все още не е започнало, пише POLITICO. 

Европейските компании удвояват залога си върху производството в Китай въпреки стремежа на ЕС към „намаляване на зависимостта“

Според европейската химическа асоциация Cefic секторът е загубил близо 10% от производствения си капацитет и около 20 000 работни места през последните три години.

Междувременно зависимостта на Европа от вносни химически продукти нараства. През 2023 г. 31% от химикалите, потребявани в ЕС, са доставени от страни извън блока, спрямо 22% през 2013 г. Китай е най-големият доставчик и е удвоил дела си във вноса до 18% през последното десетилетие.

Европейската комисия разглежда различни варианти за подпомагане на компании като Vynova. Сред тях са секторни квоти и ограничения върху вноса – подход, който вече беше приложен при стоманодобивната индустрия – както и по-агресивни целеви мита срещу китайски производители.

Милер обаче се опасява, че докато бъдат въведени подобни мерки, може вече да е твърде късно за компанията.

Индустрия под натиск

Макар химическата индустрия да не привлича вниманието като изкуствения интелект или биотехнологиите, тя е ключова за производството на всичко – от боеприпаси до батерии и автомобили. Политиците се опасяват, че нарастващата зависимост на Европа от Китай може да се превърне в сериозен риск, ако тези доставки бъдат прекъснати.

Според Едсе Дантума, старши икономист в нидерландската банка ING, производството на нефтохимически продукти в Китай почти се е удвоило между 2010 и 2024 г. За същия период европейският производствен капацитет е намалял с 14%. Съдейки по инвестициите в нови мощности, които тепърва предстои да започнат работа, китайското производство вероятно ще продължи да нараства.

„Резултатът е, разбира се, спад за европейската химическа индустрия“, коментира той.

През февруари германският канцлер Фридрих Мерц, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други европейски лидери обсъдиха кризата в сектора с представители на бизнеса в белгийския пристанищен град Антверпен – ключов транспортен и производствен център в европейската верига за доставки на химически продукти.

По време на срещата белгийският премиер Барт де Вевер определи ситуацията като „екзистенциална криза“.

„Не можем просто да стоим и да гледаме как други държави, като Китай, масово дъмпингират стоки на нашия пазар“, заяви той.

Конкуренция от Китай, мита от Тръмп, регулации от ЕС. Как европейският автомобилен сектор изпадна в криза

От сапун до пластмаса

Канал свързва Антверпен със завода на Vynova във фламандската община Тесендерло. Мястото е използвано като фабрика за сапун през 1892 г., а химическото производство започва там през 1972 г.

Заводът използва около 2000 тона сол дневно. Тя се разтваря във вода, след което чрез процес на електролиза се отделя хлор. Той се комбинира с въглеводородни съединения и се дестилира. Полученият продукт се изпраща в друг завод, където се превръща в PVC.

Процесът е изключително енергоемък. Заводът на Vynova използва толкова електроенергия, колкото целият град Антверпен. В същото време индустриалните цени на тока в Европа са приблизително два пъти по-високи от тези в САЩ и Китай.

Химическият сектор е засегнат и от високите разходи за въглеродни емисии в рамките на европейската Система за търговия с емисии, където цената на тон въглероден диоксид е около 75 евро.

Според Милер Китай остава „най-сериозната средносрочна заплаха за индустрията“.

Пекин инвестира мащабно в производството на PVC, за да задоволи бума на жилищното строителство, започнал в началото на 2000-те години. След спукването на имотния балон през 2021 г. фабриките продължават да произвеждат много повече, отколкото местният пазар може да поеме.

Заплахата за европейските производители далеч не се ограничава само до PVC. Най-силно китайската конкуренция засяга основните нефтохимически продукти и суровини – т.нар. upstream сегмент на индустрията.

Според Cefic почти половината от затворените производствени мощности в Европа през последните години са именно в този сегмент. Основните и неорганичните химикали представляват около една трета от закритите мощности, полимерите и други специализирани продукти – около 15%, а специалните химикали – едва 5%.

Училище за автономни работници: Как Китай подготвя армия от хуманоидни роботи за пазара на труда

Предпазни механизми

В момента Европейската комисия разчита основно на антидъмпингови и антисубсидийни разследвания, за да се справи с това, което определя като нелоялна конкуренция от Китай. Тези процедури обаче отнемат много време, насочени са към отделни производители и са ограничени от недостиг на експерти в търговската дирекция на Комисията.

Според Сандер Тордор, главен икономист на Центъра за европейска реформа, сегашният подход на Брюксел е „разпокъсан и ориентиран към отделни продукти“, което не е достатъчно за справяне с мащабните дисбаланси в китайската икономика.

Една от обсъжданите идеи е въвеждането на предпазни механизми, подобни на тези в стоманодобивната индустрия. След като евтината стомана заля европейския пазар, ЕС въведе вносни квоти, които намалиха натиска върху местните производители.

При химическата индустрия обаче ситуацията е значително по-сложна. Докато стоманодобивният сектор включва около 30 основни продуктови категории, химическият сектор разполага с хиляди различни продукти.

Освен това Комисията разглежда възможността за създаване на нов инструмент срещу свръхкапацитета, който да бъде насочен по-широко към китайския износ.

Някои компании обаче не подкрепят твърде агресивен подход.

Германският химически гигант BASF поддържа 29 обекта в Китай и наскоро инвестира близо 9 млрд. евро в нов химически комплекс в Джандзян.

ЕС и Мексико засилват търговските си отношения, за да се откъснат от САЩ и Китай

От компанията заявяват, че свръхкапацитетът е глобален проблем, а не такъв, ограничен само до Китай. BASF подкрепя свободната търговия и се противопоставя на всеобхватни търговски бариери, които биха могли да изолират Европа, като същевременно признава необходимостта от действия срещу нелоялните практики.

Засега обаче няма обявени конкретни мерки. А създаването на нов инструмент срещу свръхкапацитета може да отнеме години.

„Шест до дванадесет месеца – колкото обикновено трае едно разследване – са цяла вечност спрямо скоростта, с която се развива днешната геополитика“, казва Милер.

Дори временни мита в края на тази или началото на следващата година може да се окажат закъснели.

„Дотогава може вече да сме мъртви“, предупреждава той.