Ръстът на китайската търговия през май се оказва по-силен от очакваното, тъй като бурното нарастване на износа на продукти, свързани с изкуствения интелект, помага на икономиката да устои на сътресенията около войната между Израел и Иран. Междувременно доставките за САЩ отбелязват най-силното си увеличение от пет години насам.

Общият износ на Китай е нараснал с 19,4% на годишна база, измерен в щатски долари, показват данни на митническите власти, публикувани във вторник. Това представлява ускорение спрямо ръста от 14,1% през април и надминава прогнозите на анкетираните от Reuters икономисти, които очакваха увеличение от 15%.

Износът към САЩ е скочил с близо 35,4% спрямо май миналата година - най-силният ръст от март 2021 г., според данни на Wind Information. Така се затвърждава възстановяването след продължителен период на двуцифрени спадове през по-голямата част от миналата година, предизвикани от митата на президента Доналд Тръмп.

„Войната стимулира търсенето на така наречения зелен износ - електромобили, батерии, соларни продукти и технологични стоки, свързани с изкуствения интелект“, коментира пред CNBC Шена Юе, старши икономист в Oxford Economics. Според нея високотехнологичният износ ще продължи да се представя по-добре от останалите категории. Износът на интегрални схеми е нараснал с 32% до 39,7 млрд. броя на годишна база. Високотехнологичният износ е скочил с 50% през май спрямо същия месец на миналата година, докато вносът в този сегмент се е увеличил с 47%.

Китайската „батерийна тройка“ увеличава пазарната си стойност със 70 млрд. долара. Войната с Иран предизвиква „смяна на парадигмата“

Вносът също изненадва с движение нагоре

Темпът на растеж при вноса продължава да се ускорява. През май той достига 27,4% на годишна база спрямо 25,3% през април и надминава прогнозата на икономистите за 25%.

Това води до търговски излишък от 105,4 млрд. долара през май.

За първите пет месеца на годината китайският внос е нараснал с 24,5%, докато износът се е увеличил с 15,5%, което е довело до свиване на търговския излишък спрямо същия период на миналата година.

Според икономисти от Bank of America Global Research рязкото увеличение на вноса се дължи основно на по-високите разходи за суровини и е концентрирано в ограничен брой категории, най-вече полупроводници и злато.

„Това трудно може да се тълкува като реално ребалансиране на икономиката“, посочват анализаторите на банката, цитирани от CNBC.

По думите им слабото вътрешно търсене и продължаващото заместване на вносни продукти с местно производство означават, че истинско преструктуриране на икономиката остава далечна перспектива.

Евтиният внос от Китай тласка химическата индустрия на ЕС към криза

AI бумът компенсира забавянето на икономиката

След силното първо тримесечие китайската икономика започна да показва признаци на забавяне. През април растежът отслабна в почти всички сектори, като индустриалното производство и продажбите на дребно отчетоха най-слабите си резултати от години. Официалният индекс на производствената активност през май също се понижи до 50 пункта - границата между растеж и свиване.

Засега китайските износители успяват да устоят на негативните ефекти от конфликта в Близкия изток, тъй като чуждестранни купувачи ускоряват поръчките си в очакване на по-високи енергийни разходи.

Икономистите обаче предупреждават, че този ефект може да се окаже временен. След като запасите бъдат натрупани, слабата вътрешна консумация трудно ще успее да компенсира евентуално забавяне на външното търсене.

„Очакваме бумът около изкуствения интелект да продължи да подкрепя производството и търговията“, казва пред CNBC Сянжун Ю, главен икономист за Китай в Citi.

Според него обаче вътрешното търсене вероятно ще остане слабо. Той прогнозира, че ръстът на продажбите на дребно може дори да се свие до нула през май, след като ефектът от държавните стимули за подмяна на стари стоки започва да отслабва.

Въпреки рисковете от петролен шок: Печалбите на индустрията в Китай скачат с 15,8% през март, подкрепени от бума в AI и чиповете

Пазарът на труда остава слаб

Продължителните проблеми на пазара на труда също оказват натиск върху потреблението.

„Въпреки рекордния износ броят на работните места в производството продължава да намалява“, посочва Фредерик Нойман, главен икономист за Азия в HSBC.

Според него автоматизацията и повишаването на производителността намаляват нуждата от работна сила.

Допълнително предизвикателство за износителите е поскъпването на китайския юан. Натрупаните през годините значителни доларови резерви започват да генерират валутни загуби, което се отразява негативно върху печалбите на компаниите.

Пекин затяга контрола върху парите, технологиите и компаниите

Неравномерно възстановяване

Според икономистите китайската икономика все повече се развива по модела на т.нар. „K-образен растеж“ — силен възход в производството и износа, съчетан с продължаваща слабост на имотния пазар и потреблението.

Износът остава най-силният двигател на втората по големина икономика в света благодарение на устойчивото глобално търсене на AI технологии и продукти за възобновяема енергия.

В същото време по-високите цени на суровините вследствие на сътресенията около Ормузкия проток донякъде облекчават дефлационния натиск, който тежи върху китайската икономика от години.

Според анкета на Reuters производствената инфлация в Китай вероятно се е ускорила до 3,8% през май — най-високото ниво от близо четири години. Потребителската инфлация се очаква да достигне едва 1,3%.

Анализаторите предупреждават, че ако се наложи Китай да разчита изцяло на собствените си петролни резерви заради прекъсване на доставките, наличните запаси могат да бъдат изчерпани още до края на октомври.

„Стабилното електроснабдяване на Китай може да осигури известна защита, но шокът от енергийната криза все пак ще нанесе щети чрез недостиг на ресурси и по-високи цени“, коментира Дзин Уан, икономист за Китай в Nomura.