Срещата на върха в Пекин миналата седмица отново разпали разговорите за „имперския залез“, според които Америка уж постепенно отстъпва статута си на световна суперсила на Китай.

Поне в една област обаче реалността е точно обратната. Това е финансовата конкуренция, смята председателят на Rockefeller International Рушир Шарма.

Китай буксува, а това позволява на САЩ да доминират почти по подразбиране, пише той в коментар за Financial Times.

“Никога досега разликата във финансовата мощ между двете най-големи икономики в света не е била толкова голяма. Ако проследим историята на империите – от САЩ назад към Великобритания, Франция, Нидерландия и чак до XV век – ще видим, че всяка изгряваща сила е изграждала широк спектър от предимства: от военна мощ до търговия. Китай е типичен във всяко отношение, с изключение на финансите. За разлика от конкурентните валути в миналото и настоящето, юанът все още не е напълно конвертируем и почти не успява да се наложи като международна валута”, посочва Рушир Шарма, чиято последна книга е „Какво се обърка с капитализма“.

Ръстът на индустриалното производство и продажбите на дребно се забавя през април на фона на кризата с Иран и спадащото потребителско доверие

Китай предупреди за „тежки“ глобални условия, икономиката на страната показа признаци на отслабване

Експертът отбелязва в коментара си за FT, че обикновено, когато една империя натрупа икономическа мощ, нейната валута започва да заема все по-голям дял от резервите на централните банки. Китай формира около 17% от световния БВП, но юанът представлява едва 2% от резервите на централните банки. Това означава, че страната изостава с 30–40 години спрямо предишните суперсили на аналогичен етап от възхода си, изчислява Шарма.

По думите му същото важи и за международната търговия. Когато една нова сила набира влияние, останалият свят започва да приема плащания в нейната валута – дори когато тя не участва пряко в сделката. В разцвета на Британската империя страната е формирала 40% от световната търговия, но 60% от международните плащания са били в британски лири. Китай, от своя страна, държи водещ дял от 15% в световната търговия, но само 2% от търговските фактури са деноминирани в юани.

Иран, Тайван, търговията и Ормузкият проток доминираха разговорите, а Си може да посети Вашингтон още през септември

Без големия пробив: Какво всъщност постигнаха Тръмп и Си в Пекин

Индекс на Федералния резерв измерва колко активно светът използва основните валути в търговията, валутните операции, дълга и други големи транзакции. От 2000 г. насам делът на юана в този индекс е нараснал едва от нула до 2,5%. Това се случва в епоха, в която светът е по-„финансиализиран“ от всякога, отбелязва Шарма. Той допълва, че фондовите пазари, банковите кредити и нивата на задлъжнялост растат експлозивно спрямо размера на световната икономика. През последния половин век стойността на финансовите активи е нараснала четирикратно и вече надхвърля 400% от глобалния БВП, цитира още данни експертът.

Председателят на Rockefeller International Рушир Шарма твърди, че те не само че печелят, но и „вероятно са се превърнали в най-влиятелната група на фондовия пазар“

Индивидуалните инвеститори диктуват пазара – и дори Уолстрийт започва да ги следва

Шарма смята, че всеобхватното присъствие на долара позволява на САЩ да диктуват правилата по повече от един начин.

Силното търсене на долари понижава разходите по заемите за САЩ и им позволява трайно да поддържат огромни двойни дефицити – бюджетен и търговски. Никоя друга държава не се ползва от тази „имперска привилегия“ и от геополитическото влияние, което тя носи.

Тъй като САЩ контролират доминираната от долара финансова система, те могат – и често го правят – да оказват натиск върху държави, като ограничават достъпа им до финансовата мрежа. Така доларът се превърна в геополитическо оръжие, посочва Шарма и подчертава:

Китай ще остане ограничена суперсила, докато не успее да изгради същата финансова мощ.

В продължение на десетилетия страната поддържа финансовата си система по-затворена от тази на която и да е друга голяма икономика, отбелязва още експертът. Той цитира данни, според които днес Китай се нарежда в долната една пета сред държавите по международна инвестиционна позиция – показател, който измерва нивото на чуждестранна собственост върху вътрешния пазар. Чуждестранните инвеститори държат под 5% от китайските акции и облигации – едва една пета от нивото в САЩ.

В коментара си за FT Шарма казва:

В известен смисъл вътрешният пазар на Китай прилича на местен затвор за капитала.

По думите му Пекин стимулира икономическия растеж чрез масивни вливания на държавни средства, задържани в страната чрез капиталов контрол. От 1980 г. насам паричното предлагане в Китай е нараснало шесткратно и вече достига 230% от БВП – едно от най-високите нива в света. Тази ликвидност циркулира вътре в „оградена“ икономика, голяма част от нея – на вътрешния дългов пазар, разтърсен напоследък от кризата в имотния сектор. Пекин се страхува да разхлаби контрола, защото това може да предизвика масово изтичане на капитали, обяснява Шарма.

Фундаменталните предимства на САЩ компенсират непредсказуемите решения на Тръмп, включително войната срещу Иран, посочва председателят на Rockefeller International

Рушир Шарма: Войната с Иран показва колко зависим остава светът от САЩ

Докато ограниченията остават в сила, китайците са принудени да търсят алтернативни начини – по думите на експерта често съмнителни – да изнасят парите си от страната, което вреди на имиджа на Китай като финансов център. Инвеститорите не възприемат Китай като сигурна алтернатива и няма да го направят, докато юанът не стане свободно търгуема валута.

Именно това позволява на Америка да води търговски войни, да налага мита и дори да участва във военни конфликти, без да губи статута си на предпочитан пазар за света, посочва председателят на Rockefeller International.