Военната ескалация на Доналд Тръмп с Иран до този момент не нанася очаквания икономически удар върху САЩ. Напротив - според Рушир Шарма, председател на Rockefeller International, тя отново показва структурното предимство на американската икономика и дълбоката зависимост на останалия свят от нея.

„Различни източници на сила - включително енергийната независимост, армията от индивидуални инвеститори и статутът на долара като валута убежище - предпазват американската икономика и пазарите от най-тежките ефекти“, пише Шарма в анализ за Financial Times.

Още от началото на войната на 28 февруари ефектите върху енергията са силно асиметрични. В САЩ цените на бензина се повишават с над 20%, но в много други държави ръстът е значително по-рязък. Природният газ в Америка остава почти без промяна, докато в Европа и Азия поскъпва рязко, задълбочавайки кризата.

Последствията извън САЩ вече са конкретни: „В Европа и Азия енергийният недостиг води до по-високи цени, затваряне на фабрики, съкратени работни седмици, затваряне на училища и дори фалити на компании“, посочва Шарма.

В този контекст, макар никоя страна да не печели от войната, „по-големите губещи са извън Америка“, отбелязва той.

Сигналът идва и от облигационните пазари. По думите на Шарма инвеститорите вече пренастройват очакванията си така, че енергийният шок да се отрази в по-бързо ускоряване на инфлацията извън САЩ - индикация, че ударът върху други икономики ще бъде по-силен.

В същото време администрацията на Тръмп представя по-високите цени на петрола като краткосрочна болка за потребителите, но като цяло положителен ефект за нетен енергиен износител като САЩ.

Тази относителна устойчивост има и политически ефект.

„Свръхсилата естествено ражда самонадеяност. И никоя страна не е доминирала финансовия пейзаж до степента, в която САЩ го правят през последните години“, пише Шарма.

Председателят на Rockefeller International твърди, че ръстът на благородния метал се обяснява все по-малко с лихви и инфлация и все повече с „истории“ за риск и несигурност

Рушир Шарма: Златото скъса с фундаментите, цената вече се движи от страх

Когато поставя въпроса за рисковете пред американската икономика - от непредсказуемата политика до намаляващата имиграция и рекордните бюджетни дефицити - Шарма среща една и съща реакция от лидерите в Силициевата долина и на Уолстрийт: „Къде другаде ще отидат парите?“

Един от ключовите стълбове на тази увереност остава вътрешният инвеститор. „Безкрайната армия от индивидуални инвеститори продължава да купува акции и този ентусиазъм не е помрачен от мрачните новини от Иран“, отбелязва Шарма. Те са нетни купувачи почти всеки ден от началото на войната, което подкрепя американските пазари.

Същевременно чуждестранните инвеститори също не наказват САЩ.

„Макар да критикуват Тръмп за дестабилизираща война, те не държат Америка отговорна във финансово отношение“, пише експертът, подчертавайки, че „почти няма видима рискова премия, свързана с Тръмп, в американските активи“.

Друг фактор е възстановяването на зелените пари.

„Този месец доларът поскъпна спрямо всяка друга основна валута в света. Така, по един донякъде парадоксален начин, приключението в Иран поне временно възстанови ролята на валутата като убежище.“

„Тръмп наслоява хаотичен военен конфликт върху зле замислена тарифна политика и до голяма степен се измъква, защото другите държави са станали твърде зависими от САЩ - военно, технологично и най-вече финансово“, пише Шарма.

Опитите за дистанциране вече съществуват - повече разходи за отбрана, по-малко долари в резервите, нови търговски споразумения - но те остават недостатъчни.

„Законът на джунглата надделява, а най-добрият начин за по-малките сили да оцелеят, когато силата определя правото, е да действат в група“, посочва Шарма. Според него правилните ходове пред останалият свят включват коалиции в търговията, отбраната и енергетиката - и развитие на местни финансови пазари.

Политическият извод също е ясен.

„Докато Тръмп не се сблъска със сериозен вътрешен отпор за различните си войни, той ще продължи да упражнява американската мощ без ограничения.“