Цената на петрола остава над 100 долара за барел. Камарата на представителите вече три пъти гласува за прекратяване на американското участие във войната с Иран. А инвеститорите, които почти през цялата пролет купуваха при всеки спад с очакването, че Доналд Тръмп отново ще заговори за мир, започват да си задават неприятния въпрос: ами ако този път не го направи?

Индикатор на Уолстрийт, създаден да улавя сигнали за евентуално деескалиране на напрежението между САЩ и Иран, се активира за първи път от месеци, пише MarketWatch.

Моделът на геополитическата консултантска компания Signum Global се основава на идеята, че Тръмп е склонен да намали военния натиск върху Техеран или да поднови преговорите за примирие, когато петролът поскъпне рязко и акциите попаднат под натиск.

„Определено все още дава сигнал“, казва Андрю Бишъп, ръководител на анализите в Signum Global.

На Уолстрийт този модел е известен като търговията TACO - съкращение от Trump Always Chickens Out, или „Тръмп винаги се отказва“. Логиката е, че американският президент е по-чувствителен към движенията на финансовите пазари от своите предшественици, особено когато те могат да застрашат шансовете на републиканците да запазят контрола над Конгреса на предстоящите междинни избори.

Тръмп отдавна възприема представянето на фондовия пазар като един от измерителите за успеха на своето управление.

Именно затова Signum Global е разработила математически модел, който използва добре известната му чувствителност към движенията на пазарите. Досега индексът правилно е предвидил деескалацията през юли, когато Вашингтон и Техеран временно намалиха напрежението и изпратиха делегации в Катар за непреки преговори.

По-късно през същия месец напрежението отново се засили след спорове около алтернативни маршрути за корабоплаване и твърдения, че САЩ се опитват да ги заобиколят.

Сега обаче въпросът е какво ще стане, ако този път пазарите не успеят да принудят Вашингтон да промени курса.

Продължаващото напрежение в Близкия изток вече създава проблеми не само за финансовите пазари, но и за американските потребители. Средната цена на бензина в САЩ е достигнала 4,40 долара за галон. За сравнение, на 26 февруари - два дни преди началото на войната с Иран - средната цена е била 2,98 долара за галон, сочат данни на AAA. Това е ръст от близо 48%.

По-скъпите горива могат да се превърнат и в политически проблем за републиканците на междинните избори, тъй като американските избиратели традиционно държат управляващата партия отговорна за растящите цени и натиска върху семейните бюджети.

„С ескалацията на напрежението и атаките в Ормузкия проток и Червено море трейдърите до голяма степен се отказаха да очакват поредния TACO от президента Тръмп“, казва пред MarketWatch Катлийн Брукс, директор „Анализи“ в XTB.

„Но високите цени на петрола могат бързо да се върнат надолу, ако САЩ и Иран постигнат споразумение. Това би могло да доведе и до възстановяване на облигациите и спад на доходността.“

Според Брукс споразумение в следващите дни, което сложи край на боевете в Близкия изток, може да прекъсне икономически болезнения цикъл на повишаване на лихвите от водещите централни банки и да даде подкрепа на фондовите пазари.

Федералният резерв повиши лихвите в сряда за първи път от повече от три години, за да се противопостави на упоритата инфлация, подхранвана от войната с Иран. Решението изпрати американските акции към най-слабата им сесия от три месеца, преди в четвъртък следобед да възстановят част от загубите.

Тръмп заяви в сряда, че се надява близо седеммесечната война с Иран да е към края си, въпреки че напрежението между Саудитска Арабия и подкрепяните от Техеран хути в Йемен продължава да нараства.

„Надяваме се, че сме към края на войната. Те искат сделка, ще видим как ще се развият нещата“, каза американският президент пред журналисти.

Той добави, че е разговарял „директно“ с Техеран, без да даде повече подробности.

Коментарите му помогнаха за поевтиняването на петрола в четвъртък. Допълнителен натиск върху цените оказа и информация, че Саудитска Арабия се опитва да възстанови около половината от капацитета на петролопровода си през страната, който беше спрян след атаки на хутите през уикенда.

Преговорите може вече да текат зад кулисите

„Едно нещо, което хората често забравят, е, че точният момент, в който са започвали предишните периоди на деескалация, ставаше ясен едва впоследствие - когато частните разговори бъдат обявени публично“, казва Бишъп от Signum Global.

Планираната за понеделник среща между лидерите на държавите от Персийския залив и Иран в Оман беше отложена.

„По наша информация обаче разговорите продължават и има напредък“, добавя той.

С други думи, преговори може вече да се водят зад кулисите, дори ако все още няма публичен пробив или конкретен график.

През последната година TACO се превърна от шеговита абревиатура, популяризирана първоначално от колумнист на Financial Times, в реален фактор за пазарите.

Началото беше поставено на 9 април 2025 г., когато Тръмп обяви 90-дневна пауза в повишаването на реципрочните мита за повечето търговски партньори на САЩ. Решението рязко прекрати разпродажбите на фондовия пазар, които бяха доближили основните индекси до мечи пазар.

Този път обаче има една важна разлика: въпреки спада след заседанието на Фед в сряда, американските акции остават сравнително устойчиви.

Dow Jones е загубил 2,6% от началото на месеца, докато S&P 500 и Nasdaq Composite са надолу съответно с едва 0,6% и 0,1%, показват данни на FactSet.

И точно това може да се превърне в проблем за залога TACO. Ако фондовият пазар не изпраща достатъчно силен сигнал за тревога, Тръмп може да усеща по-малък натиск да промени курса си спрямо Иран.

Истинският риск може да е на пазара на облигации

Остава обаче още един фактор, който трудно може да бъде пренебрегнат - пазарът на американски държавни облигации.

Доходността по дългосрочните книжа се покачва към критични нива, което показва нарастващото безпокойство на инвеститорите от упоритата инфлация.

Това има значение далеч отвъд Уолстрийт. По-високата доходност увеличава разходите на американското правителство по обслужването на дълга и води до по-високи лихви по ипотеките, автомобилните кредити и кредитните карти на домакинствата.

Според Бишъп подобни нива на доходността по американските държавни облигации обикновено увеличават риска от корекции на фондовия пазар.

Но политическият ефект може да се окаже още по-важен, пише MW.

Високите лихви и по-скъпото кредитиране правят много по-трудно изпълнението на обещанието за по-достъпен живот, което Тръмп превърна в една от основните теми на втория си президентски мандат.