Глобалните усилия за справяне с климатичната и екологичната криза не оправдават очакванията за достатъчно голям напредък през последното десетилетие.

Този пропуск обаче не означава, че усилията са били напразни.

Напротив, той подчертава необходимостта от по-задълбочен анализ от научната общност и централните банки – за да разберем по-добре предстоящите рискове и да разграничим научните сигнали от политическия шум.

Това заявява президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на конференцията „Климат, природа и парична политика“, организирана от ЕЦБ, Frankfurt School и CETEX.

Тя дава пример с горещата вълна от миналото лято, която е допринесла за увеличение на цените на непреработените храни в еврозоната с до 0,7% след една година.

Други проучване на ЕЦБ установява, че четири години след суша или наводнение регионалното производство остава понижено със средно около 3%.

А ако екстремни климатични събития засегнат цели икономики, произтичащото отслабване на активността и доходите би могло да понижи търсенето, което потенциално ще окаже натиск на общата инфлация.

Зависимостта от външни съветници поражда опасения за конфликт на интереси

Разходите на ЕК за енергийни консултанти са нараснали с 400% за десетилетие

Докато правителствата преследват целите на зеления преход, централните банки също успяват да проучат как декарбонизацията оформя макроикономическата среда – включително нейните последици за инфлацията, допълва Лагард и дава пример със съвместно проучване на ЕЦБ, Лондонската икономическа школа и Оксфордския университет, което показва, че екстремен случай на недостиг на вода може да изложи на риск до 24% от БВП на еврозоната.

„Подобни констатации подчертават мащаба на рисковете, свързани с климата и природата, пред които сме изправени. Общата реакция – както от правителствата, така и на обществото, не отговаря на изискванията на момента. Изминалото десетилетие ни изправи пред тревожен парадокс: всички нови данни подсказват, че трябва да ускорим зеления преход – и все пак той губи темпо“, предупреждава президентът на ЕЦБ.

По думите ѝ, анализът на ЕЦБ на настоящия енергиен шок показва, че страните, в които по-голям дял от електроенергията се произвежда от източници, различни от изкопаемите горива, като Испания и Португалия, са били по-малко засегнати от покачването на цените на газа.

Разходите за енергия са основният двигател зад последното ускорение на инфлацията, посочва Евростат, като те нарастват с 10,9% спрямо 5,1% през март

Инфлацията в еврозоната се ускорява до 3% заради енергийния шок от Близкия изток

Но начинът, по който се подхожда към прехода, също е от значение – а за да се осъществи правилно, трябва да се определят най-икономически ефективните пътища, така че да се максимизират възможностите за едновременен напредък на растежа и декарбонизацията.

„Именно в моменти като тези – когато дебатът за климата се засилва и става по-неясен, строгата работа по рисковете за климата и природата от изследователските общности и централните банки е от най-голямо значение.

Светът се нуждае от безпристрастност, основан на факти анализ, който тези общности предоставят – за да се преодолее шума и да се помогне както на политиците, така и на гражданите да разберат какво е заложено на карта“, допълва Лагард.

Климатичните и природните рискове по своята същност са дълбоко несигурни – и пред лицето на такава несигурност късметът благоприятства подготвения ум, както отбелязва Луи Пастьор. Изследователската общност и общността на централните банки олицетворяват тази подготовка. И все още има много какво да се направи, завършва президентът на ЕЦБ.