В целия свят семейството с повече от едно дете постепенно се превръща в изключение.

В Европа семейството с едно дете вече е новата норма – половината от семействата с деца имат само едно. Във Великобритания делът е 45%, а едва 14% от семействата имат три или повече деца.

Същата тенденция се наблюдава и на неочаквани места. Обединените арабски емирства и индийският щат Тамил Наду вече имат по-ниска раждаемост от Германия.

В Мексико коефициентът е паднал под този в САЩ, където семействата с едно дете вече са повече от тези с две, пише за Financial Times Камила Кавендиш, автор на книгата Generation Maybe: Why We’re Having Fewer Children, and What It Means For Us All.

В повече от две трети от държавите по света раждаемостта е паднала под нивото от 2,1 деца на жена, необходимо за естественото възпроизводство на населението. Скоро световното население ще започне да намалява – за първи път след Черната смърт през XIV век. Според една от прогнозите човечеството може да достигне демографския си връх още през 2064 г.

Кавендиш изброява няколко причини за спада. Младите хора по-рядко имат партньор в сравнение с предишните поколения на същата възраст. За младите двойки е по-трудно да си купят собствено жилище и да постигнат достатъчна икономическа сигурност, за да се решат на дете. Част от тях се питат и дали е правилно да доведат дете в един толкова нестабилен свят.

След пет години проучвания обаче авторката стига до извода, че действа и още един фактор – своеобразно социално заразяване. В среда, в която родителството все по-често се възприема като тежест, а предимствата му остават на заден план, решението да останеш без деца става по-лесно, ако всички около теб правят същото.

Така явлението започва да се самоподхранва. Ефектът на социалната среда може да обясни защо раждаемостта намалява толкова сходно в различни общества и култури – и подсказва, че тенденцията може да бъде повлияна, ако родителството отново стане по-привлекателно.

Западът влиза в демографски дефицит - повратната точка е 2029 г.

Спадащата раждаемост често се представя като въпрос на личен избор. Но изследване на Естер Ладзари и Ева Божоан в десет държави с ниска раждаемост показва, че до половината от мъжете и жените приключват репродуктивния си период с усещането, че са искали повече деца, отколкото реално са имали.

Проблемът не е само демографски. Намаляването на населението ще облекчи натиска върху природните ресурси, но ще увеличи дела на възрастните хора и ще постави под напрежение социалните системи и икономиките. В Китай вече се говори за „проблема 4-2-1“ – едно дете трябва да подпомага двама родители и четирима баби и дядовци.

Има и по-незабележими последици. Колкото по-рядко срещаме деца около себе си, толкова по-ниска става толерантността към техния шум и непредвидимо поведение. В Япония създавани от самите потребители карти показват кои улици да се избягват, защото там „деца играят с топка“. В заможно предградие на Париж съдът нареди детската площадка на начално училище да бъде затворена след оплаквания от шума.

Никълъс Еберщат, демограф от American Enterprise Institute, предупреждава, че „семействата са най-базовата единица на обществото и най-незаменимата институция на човечеството“, но колкото повече се свиват, толкова по-малка тежест ще могат да носят. Според него политиците не са готови за „епохата на обезлюдяването, която ще пренареди обществата, икономиките и баланса на силите“.

От принудителните аборти до демографската криза – цената на политиката за едно дете в Китай

Капанът на ниската раждаемост

Хората подражават един на друг – механизъм, който стои в основата на социалните норми. Класическият експеримент на психолога Соломон Аш показва колко силно е груповото влияние: повече от една трета от участниците приемат очевидно грешен отговор, само защото групата го е избрала. Pasted markdown

При раждаемостта подобен ефект е наблюдаван в Бразилия. Постепенното навлизане на телевизионния сигнал през 80-те години е съпроводено с рязък спад на раждаемостта. Теленовелите показват градски героини с малко или никакви деца, а ефектът е най-силен сред жените, които са близки по възраст до тях.

През 1960 г. средностатистическата бразилка има малко над шест деца. Четиридесет години по-късно броят им е малко над две. Pasted markdown

Сходни зависимости се откриват и в съвременни изследвания. Анализ на 6500 германски компании установява, че вероятността служителките да забременеят за първи път приблизително се удвоява, след като тяхна колежка роди, като ефектът продължава около две години.

Други проучвания показват, че желанието на двойките да имат дете се засилва, когато техни приятели станат родители. Така средата не просто отразява личния избор – тя активно го формира.

Младите българи са трети в ЕС по живот в пренаселено жилище, без голям шанс за собствено

Според финландската изследователка Анна Роткирх хората са еволюционно чувствителни към сигналите за репродуктивно поведение около себе си, а през последните години тези сигнали стават все по-негативни.

Кавендиш посочва, че ускоряването на спада на раждаемостта след навлизането на смартфоните може да е свързано не толкова с липсата на романтични отношения, колкото с негативните образи на бременността и майчинството и положителните образи на живота без деца.

Роткирх отбелязва, че страхът от бременността и представата за майчинството като жертва се срещат много по-често през последните 15 години. Социалните мрежи допълнително засилват този ефект, защото младите хора все по-често черпят модели за поведение от хора и платформи извън собствената им реална среда.

Една от основните причини хората да се окажат с по-малко деца, отколкото са искали, е и все по-късното създаване на семейство. В Европа жените стават майки за първи път средно на 31 години, а мъжете – бащи на 34. През 1975 г. средната възраст е била съответно 26 и 30 години.

През 2006 г. икономистите Вегард Скирбек, Волфганг Луц и Мария Рита Теста формулират хипотезата за „капана на ниската раждаемост“. Според нея, когато раждаемостта веднъж падне под равнището на възпроизводство, свиването на всяко следващо поколение може да превърне бездетността или малкото семейство в социална норма, която става все по-трудно обратима.

С течение на времето обратът става още по-труден. Ако човек е израснал без братя и сестри и приятелите му също, голямото семейство престава да бъде естествен модел. Към това се добавят високите изисквания на съвременното родителство и множеството други възможности, които днешният живот предлага.

Никълъс Еберщат от American Enterprise Institute смята, че все по-голямата рядкост на многодетните семейства може допълнително да затвърди ниската раждаемост чрез т.нар. загуба на социално научаване.

Бонуси от €2000, безплатни тържества: Хотелска верига влиза в битката на Полша с демографската криза

Може ли бизнесът да обърне тенденцията

Имиграцията често се разглежда като начин за компенсиране на демографския спад, но и мигрантите постепенно възприемат нормите на обществата, в които живеят.

В Норвегия например мнозинството от имигрантите от първо поколение от Виетнам, Пакистан, Шри Ланка и Турция смятат, че децата са много важни за щастливия брак. При второто поколение това мнение вече се споделя от по-малко от половината. Жените със сомалийски произход имат средно по седем деца в Сомалия, но само по две в Норвегия.

Ако социалната среда може да потиска раждаемостта, тя може да действа и в обратната посока.

В Тайван служителите на производителя на чипове TSMC са около 0,3% от населението, но през 2023 г. са родители на 1,8% от всички новородени в страната. В окръг Синджу, където е базирана компанията, броят на децата спрямо хората в трудоспособна възраст е най-висок в страната.

TSMC е създала среда, в която децата са част от ежедневието – с целодневни грижи и детска градина във всеки от кампусите си. Pasted markdown

Подобна е картината и в южнокорейската LOTTE. Вътрешният коефициент на раждаемост сред служителите на компанията е повече от два пъти над средния за страната – 2,05 деца на жена срещу 0,8.

Компанията, в която работят около 60 000 души, има силна политика за родителски отпуск. Бащите например са задължени да ползват поне един месец напълно платен отпуск по бащинство. За тези политики LOTTE е получила признание от Комитета по демографска стратегия на Южна Корея.

Подобен подход работи и извън бизнеса.

В Наги – малък планински град в Япония – обезлюдяването се превръща в екзистенциален проблем още през 2002 г. Вместо да приеме упадъка като неизбежен, местната власт въвежда помощи при раждане, щедро субсидирани грижи за деца и безплатно здравеопазване.

Грижата за децата се превръща в задача на цялата общност, включително на по-възрастните жители.

Резултатът е показателен: докато половината от японските семейства имат само едно дете, в Наги 47% от домакинствата имат три или повече.