Звезда. Сред внимателно подредените части и часовникарски инструменти на работната маса тя се откроява веднага. Към долната ѝ част е прикрепен полумесец, върху който се чете надписът „Zenith Manufacture“.

В началото на ателието на швейцарския производител на луксозни часовници Zenith, организирано в бутика House of Watches на Giulian в София, символиката на тази част, а и самото ѝ предназначение, съвсем не са ми ясни. Отговорът започва да се очертава постепенно в разказа на майстора-часовникар от производствената база на Zenith в Льо Локъл, който ни връща повече от 160 години назад – към основаването на компанията и произхода на името ѝ.

Началото е поставено през 1865 г., когато едва 22-годишният Жорж Фавр-Жако основава своята часовникарска компания в швейцарския Льо Локъл. Идеята му е необичайна за времето си – вместо отделните компоненти да се изработват от различни занаятчии и впоследствие да се събират от часовникаря, той концентрира различните етапи на производството на едно място. Така постепенно се ражда това, което днес Zenith определя като своя мануфактура.

Ателие на Zenith

Амбицията на Фавр-Жако е да създаде „перфектния часовник“, който съчетава три качества – красота, надеждност и преди всичко точност. Последното не остава само рекламно обещание. Механизмите на компанията са изпращани за независими изпитания в астрономически обсерватории, където способността им да отмерват времето възможно най-прецизно е подлагана на продължителни тестове. Именно стремежът към точност ще се превърне в една от нишките, които преминават през цялата история на Zenith.

А познатото днес име на марката идва малко по-късно. Легендата гласи, че след дълъг работен ден Фавр-Жако излиза от работилницата си и поглежда към звездното небе. Убеден, че е достигнал върха в търсенето на съвършения часовник, той възкликва: „Достигнах своя зенит!“

Персонализирани часовници за основателя на OpenAI и още шестима души от компанията се нареждат сред най-новите аксесоари на технологичния елит

Най-новият символ на статус в Силициевата долина е свръхрядък швейцарски часовник

Първоначално така е наречен един от механизмите на марката, а впоследствие Zenith става името на самата компания. То е и своеобразен еталон – във всеки свой часовник брандът се стреми да достигне своя зенит или най-високата точка на видимата небесна сфера.

Звездата обаче не остава само част от името и емблемата. Повече от век по-късно тя е и пред мен на часовникарската маса – превърната във функционален компонент на механизма. Както научавам, конкретната част се нарича ротор. Сглобяването му изисква няколко специализирани инструмента и поредица от миниатюрни компоненти, а самата му функция в часовника е особено любопитна. Роторът се завърта при движенията на китката и използва тази енергия, за да навива главната пружина на часовника. Движението на ръката се превръща в запас от механична енергия или с други думи – в часовникарска магия. В този контекст формата на ротора придобива още по-силна символика.

Ротор във формата на звезда

В следващата стъпка звездата трябва да се прикрепи към корпуса на часовника посредством три винтчета, които са толкова невероятно малки, че се виждат единствено със специална лупа. Взимането им с пинсета е особен тест по концентрация и фина моторика, а успешното им завинтване носи изненадващо удоволствие.

Не по-малко любопитно се оказва поставянето на безела – пръстенът, който обгръща циферблата. Сглобяването му преминава през няколко последователни операции, докато накрая лек натиск и едно приятно щракване не го фиксират на мястото му. Назъбеният му ръб не е просто декоративен детайл – той позволява безелът да се завърта, а нанесената върху него минутна скала служи за отчитане на изминалото време.

Разбира се, всичко това е съвсем малка и опростена част от цялостния процес по изработването на часовник. И все пак за кратък период от време ателието на Zenith успя да ни разкрие деликатния баланс, който часовникарството изисква.