Западът влиза в демографски дефицит - повратната точка е 2029 г.
Европа първа ще усети ефекта от по-малкото работещи, по-високите социални разходи и по-слабия потенциал за растеж
,fit(1001:538)&format=webp)
Със застаряването на населението в западните икономики по-малкият брой работещи и по-високите разходи ще поставят все по-силен натиск върху публичните финанси, предупреждава рейтинговата агенция Moody’s.
Европа е в центъра на демографската промяна. Според прогнозите на Европейската комисия населението на Европейския съюз ще достигне своя пик още през 2029 г., „след което ще започне устойчив дългосрочен спад“.
Американското бюро за преброяване на населението не очаква населението на САЩ да достигне връх преди 2080 г. според основния си сценарий, или преди 2043 г. при вариант с ниска имиграция. Ако се изключи ефектът от имиграцията, спадът на населението вече е започнал.
Според Moody’s обаче фискалният натиск от застаряването се появява много преди населението реално да започне да намалява.
Днес в икономиките от Г-7 има приблизително трима души в трудоспособна възраст на всеки човек над 65 години. До 2050 г. това съотношение се очаква да спадне до около двама към един, което ще засили натиска върху икономическия растеж и публичните финанси, включително здравните системи.
Застаряващото население влияе върху икономиката по няколко линии – по-слаб растеж, по-високи разходи за пенсии и грижи, промени в потребителското търсене и размествания при реалните лихвени проценти и доходността по държавния дълг, коментира пред CNBC Оливие Шемла, вицепрезидент по кредитна стратегия и стандарти в Moody’s.
В доклад, публикуван миналата седмица, агенцията прогнозира, че застаряването на населението по света ще има фундаментални последици за глобалната икономика и ще изисква трудни политически решения.
Докато в продължение на десетилетия нарастващото население подкрепяше икономическия растеж и кредитоспособността на държавите, спадащата раждаемост и безпрецедентно бързата промяна във възрастовата структура вече обръщат тази тенденция.
„По-малкият брой работещи ще ограничи производствения капацитет, а по-малкият брой домакинства и потребители ще отслаби търсенето. В резултат държавите ще трябва да разчитат в по-голяма степен на производителността, за да поддържат растежа“, посочва Moody’s.
Изкуственият интелект няма да реши демографския проблем
Изкуственият интелект и повишаването на производителността могат само частично да компенсират дългосрочния ефект от застаряването на работната сила, смята Шемла.
„Това е само частично решение, защото със сигурност можете да замените част от труда и да увеличите предлагането в икономиката – във фабриките и в услугите. Но в същото време роботите не потребяват – поне засега – и от страната на търсенето този недостиг ще остане, което ще забавя растежа“, обяснява той пред CNBC.
Проблемът далеч не се ограничава до Европа и САЩ. Развиващите се икономики също застаряват с бързи темпове.
Делът на хората на 65 и повече години в Китай се е удвоил през последните две десетилетия – от 7% до 14%. Бразилия, Тайланд и Турция се движат по сходна траектория.
Според Moody’s тези държави ще трябва да поемат разходите от застаряването при много по-ниски нива на доходите в сравнение с развитите икономики, които преминаха през същия процес по-рано.
В Европа подобна промяна във възрастовата структура е отнела няколко десетилетия. В много от днешните развиващи се икономики тя протича значително по-бързо.
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)