Близо една трета – 26,9% от младите хора между 15-29 години в ЕС са живели в пренаселени домакинства през 2025 г. Това е с 10,1% повече от статистиката за цялото население (16,8%) в Блока, показват новите данни на Евростат.

Делът на пренаселеността сред младите намалява с възрастта. Той е 30,1% за лицата на възраст 15-19 години, 28,7% за тези между 20-24 години и 21,8% за тези между 25-29 години.

Сред младите на възраст 15-29 години най-високите нива на пренаселеност са отчетени в Румъния (60,4%), Латвия (54,9%) и България (52,8%), става ясно от новите данни.

Най-ниските нива са в Кипър (3,5%), Ирландия (7,4%) и Малта (7,7%).

В три държави от ЕС разликата в процента пренаселеност между младите хора и цялото население е драстична, като достига най-малко 20%: България (52,8% за младите хора спрямо 32,5% за цялото население), Гърция (48,4% спрямо 28,3%) и Румъния (60,4% спрямо 40,4%).

На този фон статистиката на Евростат, публикувана в средата на месеца, показва, че през 2025 г. младите хора в ЕС са напускали жилището на родителите си на средна възраст от 26,3 години, леко увеличение спрямо 26,2 години през 2024 г.

От 2002 г. насам средната възраст се задържа близо до 26 години.

Най-късно – на 30 или повече години, родителския си дом напускат младите в Хърватия (31,5 години), Гърция и Словакия (и двете по 30,9) и Испания и Италия (и двете по 30,2).

Най-ниската средна възраст е регистрирана във Финландия (21,4 години), Дания (21,8) и Естония и Литва (и двете по 22,7).

Наемите в повечето европейски столици надхвърлят брутната минимална заплата

В повечето страни, в които възрастта, на която младите напускат родителския дом, е под средната за ЕС, равнището на заетост при тях е над средното за ЕС.

Например в държави, където младите хора обикновено напускат родителския дом по-рано, като Нидерландия, Дания, Германия и Швеция, равнището на заетост сред младите хора обикновено е по-високо.

В държави, където младите напускат родителския дом по-късно, като Гърция, Хърватия, Испания и Италия, равнището на заетост е по-ниско от средното за ЕС.

Защо не работят младежите?

Жилищният пазар е скъп – наемите все по-непосилни. Как реагират законодателите

За повечето млади европейци жилищата на имотния пазар са или прекалено скъпи, или прекалено несигурни, или далеч не са толкова много, колкото е необходимо.

Историите за родители, които в миналото са купували жилища с нормални заплати, вече са се превърнали в чиста фантастика, се казва в публикация от септември на Европейския младежки форум, най-голямата платформа на младежките организации в Европа, която представлява над 100 организации, обединяващи десетки милиони млади хора от цяла Европа.

Наскоро публикуваният Закон на ЕС за достъпното жилищно настаняване очертава правния отговор на Европейската комисия на кризата.

Идеята е да се предоставят повече правни правомощия на националните, регионалните и местните власти, за да се справят с проблемите на жилищната система.

ЕС одобри план за преодоляване на жилищната криза в Европа

Според Европейския младежки форум законът дава на правителствата и местните власти повече свобода да вземат мерки срещу вторите жилища, спекулативните инвестиции и наемите от типа на Airbnb, които повишават цените на жилищата.

За младите, които се конкурират с инвеститорите за място, където да живеят, това би могло да има голямо значение. Същото важи и за предоставянето на повече правомощия на градовете да реагират, когато жилищата са недостъпни.

Но има уловка, която е трудно да се пренебрегне. Прагът за предприемане на действия е висок, а предложените прагове за достъпност рискуват да признаят наличието на криза едва след като младите хора вече са изтласкани от пазара поради високите цени.

Ако харчите половината от дохода си за наем, постоянно се тревожите, че хазяинът ви ще ви каже да се изнесете, или се отказвате от идеята някога да притежавате собствен дом, вероятно не се нуждаете от праг на ЕС, за да разберете, че има проблем, допълва организацията.

Изгонването на 87-годишна жена от дома ѝ постави жилищната криза в Испания под прожекторите

И точно тук законът не отговаря на очакванията.

В него се говори много повече кога правителствата могат да налагат ограничения на пазара на жилища, отколкото как могат да го променят.

Малко се споменава за изграждане на социални жилища, контрол на наемите, укрепването на правата на наемателите или инвестирането на публични средства в жилища, които създават обществена полза.

Заключението е, че трябва да преосмислим начина, по който функционира жилищният пазар, а не просто да се занимаваме с най-лошите елементи на кризата.

Скъпи жилища, високи наеми – ЕС търси изход от лабиринта с имотите. Гърция има план

Трябва ли младите европейци да се сбогуват с мечтата за собствено жилище

Според ОИСР младите поколения в Европа имат по-ниски показатели за собственост върху жилища в сравнение с предишните поколения.

Докладът „Картографиране на тенденциите и пропуските в богатството на домакинствата в страните от ОИСР“ показва, че за по-младите поколения в Европа става все по-трудно да достигнат същите нива на собственост върху жилища, каквито са имали предишните поколения на тази възраст.

Данните на ОИСР обхващат средните стойности за 20 държави от ЕС. Например, 60% от хората, родени около 1975 г., са притежавали жилище на 32-годишна възраст. Този процент е спаднал до 58% за поколението, родено през 1980 г., и до 52% за родените през 1985 г. Това означава, че има разлика от 8% между 1975 и 1985 г.

Към 36-годишна възраст 65% от родените през 1970 и 1975 г. са притежавали собствен дом, но този дял спада до 60% при родените през 1980 г. По същия начин на 29-годишна възраст процентът на собствениците на жилища е бил 52% сред поколението от 1980 г., след което спада до 45% и 41% сред родените съответно през 1985 и 1990 г.

Разликата е очевидна и при по-младите възрасти сред по-новите поколения. Например, на 23-годишна възраст 32% от родените през 1985 г. имат собствен дом, в сравнение с 26% сред хората, родени през 1990 г.

Да имаш собствено жилище не е приоритет за поколението Z и милениалите

Причини за спада в притежаването на собствено жилище

„Вероятно има редица взаимосвързани причини“, коментират от ОИСР пред Euronews. Анализаторите подчертават, че достъпът до ипотечни кредити е станал по-труден, тъй като покачващите се лихвени проценти от 2021 г. насам са увеличили разходите по кредитиране.

Цените на жилищата също са нараснали по-бързо от доходите в много страни от ОИСР.

„Сравнително бавният ръст на заплатите допълнително е намалил достъпността, което затруднява първоначалните купувачи да натрупат средства за първоначална вноска и да отговорят на изискванията за ипотечни кредити“.

Анализаторите от ОИСР също така посочват, че по-високата степен на обучение за вис образование може да е забавила навлизането на пазара на труда и прехода към самостоятелен живот.

По-нови данни на национално равнище също показват, че тази тенденция продължава в повечето европейски страни. Според доклада на ОИСР „Перспективи за заетостта 2025“ делът на хората на възраст около 30 години, които притежават основното си жилище, е спаднал в около две трети от страните при сравнение на данните от средата на 90-те години с тези от последната налична година.

„По-младите поколения имат по-малка вероятност да притежават жилище, отколкото преди три десетилетия“, се посочва в доклада.

Пазарът на имоти в цяла Европа прегрява и България е в центъра на тази тенденция

Предизвикателствата пред младите хора в България

Актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че младите хора в България се сблъскват със сериозни предизвикателства за реализиране на целта собствено жилище:

Основното от тях е ръст в цените на имотите. Данните на НСИ отчитат годишен ръст на цените на жилищата от 15.5%. Най-голямо е поскъпването в големите градски центрове – Бургас, София, Варна и Пловдив, което затруднява достъпа на младите до пазара на имоти.

Друг фактор е промяната в предпочитанията.

Въпреки високите цени (които дори в градове извън столицата, като Стара Загора достигат нива между 1500 и 1900 евро/кв.м), преобладаващата група купувачи на ново строителство остават именно младите, които все по-често предпочитат апартаменти с по-голяма площ, с две и повече спални, вместо едностайни и двустайни жилища.

Междувременно през 2026 г. пазарът на недвижими имоти отчита спад в броя на сключените сделки с над 18%, тъй като купувачите изчакват стабилизиране, но поради повишената инфлация цените продължават да се задържат на високи равнища.