Тази седмица кадри с възрастна жена, изведена на носилка от дома, в който е живяла седем десетилетия, заобиколена от протестиращи и полицаи, предизвикаха вълна от възмущение в цяла Испания.

Около 10 000 души се събраха в сряда в Мадрид с плакати с надписи „Срам“ и „Вън фондовете лешояди“, за да протестират срещу изгонването на Марикармен Абаскал. От северния до южния край на Испания хора изпълниха площадите с призив за национален дебат за достъпа до жилище.

87-годишната Марикармен Абаскал, която е с увреждане, казва, че е била принудена да напусне дома си, след като не е могла да си позволи увеличение на наема с 230%, поискано от инвестиционния фонд, който е купил апартамента ѝ.

„Това изгонване е канарчето в мината“, казва пред The Guardian политологът Кристина Монхе. „То се превърна в символ – във върха на айсберга, когато говорим за жилищния проблем.“

В редакционен коментар вестник El País посочи, че случаят е показателен за испанския жилищен пазар, който е напълно откъснат от средните доходи в Испания. Наемите са нараснали с 80% за десетилетие, а цените на жилищата – с 63%. „Законът беше спазен, пазарът проработи. Но това е законът на джунглата в един счупен пазар. И е провал“, пише El País.

В събота около 25 000 души излязоха по улиците на Мадрид, според правителствени данни. Те дрънкаха с ключове и настояваха за мерки за ограничаване на растящите жилищни разходи и за по-трудно извеждане на хора от домовете им. Някои носеха палатки и спални чували, като обявиха планове да създадат протестен лагер на централния площад „Сол“ в Мадрид.

Изгонването оставя много хора в Испания с усещане за „безсилие“, казва Монхе пред The Guardian. Жилищният проблем беше и сред основните теми на испанското движение на „възмутените“, известно като 15-M. В продължилото с години протестно движение срещу икономиите и корупцията участваха милиони испанци. То промени политиката на страната.

„Сега, 15 години по-късно, жилищата все още са тревога номер едно за испанците. И все още всеки ден има изгонвания – около 25 000 годишно“, казва Монхе. „Парадоксът е, че в правителството на страната днес участват част от същите хора, които водеха протестите на 15-M. И въпреки това жилищният въпрос остава огромно предизвикателство.“

С нарастването на гнева през тази седмица политиците започнаха да си прехвърлят вината за изгонването. Правозащитници и изследователи предложиха възможни решения, като посочиха, че в страната вероятно има над 3 млн. празни жилища, както и правителствени данни, според които социалните жилища са едва 2,5% от целия жилищен фонд в Испания – в сравнение с 14% във Франция и 34% в Нидерландия.

Ръководителят на един от най-големите синдикати в страната призова инвестиционните фондове да бъдат „изритани“ от жилищния пазар. „Домовете са за живеене, не за бизнес на големи корпорации“, заяви Унай Сордо от синдиката „Работнически комисии“ (CCOO), като настоя за данъчна система, която да направи „бизнеса с трупане на жилища нерентабилен“.

Специалният докладчик на ООН за правото на жилище Колдо Касла призова Испания да промени законите, които регулират правната ѝ система, като определи като „невъзможно за разбиране“ това, че рентабилността на имотна компания е била поставена над правото на Марикармен на жилище.

Лявата коалиция Sumar, младшият партньор в правителството, заяви, че ще настоява социалистическото правителство да даде зелена светлина за експроприация на бившия дом на Марикармен, както и да предложи пакет от мерки за замразяване на наемите.

Широкото обществено искане за промяна насочи вниманието към дълбоките разделения между испанските политически партии по жилищния въпрос. Тези разделения станаха особено видими по-рано тази година, когато консервативната Народна партия, крайнодясната Vox и твърдолинейната каталунска сепаратистка партия Junts гласуваха за прекратяване на мораториум върху изгонванията, който в продължение на шест години успяваше да защитава част от уязвимите наематели.

В сряда испанският премиер Педро Санчес, критикуван, че не е направил достатъчно, за да гарантира изпълнението на обещанията на правителството жилищата да бъдат приоритет, обеща бързо да въведе пакет от мерки. „Изгонването на Марикармен е социална трагедия, която не можем да приемем“, заяви той.

През 2023 г. неговото правителство успя да приеме законодателство, което засили защитата на наемателите и разшири достъпа до контрол върху наемите. Но регионите, управлявани от Народната партия, използваха правомощията си в жилищната политика, за да избегнат прилагането на части от закона.

Сред тези, които са пренебрегнали части от законодателството, е десният лидер на автономната област Мадрид Исабел Диас Аюсо. През последните седмици тя беше изправена пред въпроси за решението на администрацията ѝ да похарчи, според твърденията, 6,3 млн. евро публични средства за луксозно жилище, което да използва като временен офис.

Протестът в сряда се проведе на мадридски булевард, близо до въпросното жилище на Аюсо. Имаше скандирания „Пентхаусът на Аюсо – за Марикармен“.

Досега регионалният лидер се опитва да омаловажи значението на изгонването на Марикармен, описвайки го като „едно от 25 500 изгонвания, които се случват всяка година в Испания“. Аргумент е и, че то е било разрешено от съдилищата в страната.

Докато историята на Марикармен доминираше заглавията и превърна 87-годишната жена в символ на хората, които понасят най-тежкия удар от стремглаво поскъпващия имотен пазар в Испания, мнозина посочиха нейния случай като показателен за много по-широка реалност.

„Случаят на Марикармен не е изолиран инцидент. Той е само още един пример за страданието, което понасят хиляди домакинства в Испания“, заяви Amnesty International Spain. „Необходими са незабавни и смели мерки. Институциите трябва да направят повече от това просто да изразяват съжаление пред медиите – трябва да действат.“