Почти два века след създаването си „Голямата вълна край Канагава“ остава едно от най-разпознаваемите произведения в историята на изкуството. Въпреки привидно простата композиция на японския художник Кацушика Хокусай, в нея се крият детайли, които убягват дори на най-внимателните зрители.

Сред тях са Винсент ван Гог и брат му Тео, които през 1888 г. обсъждат творбата в писмата си. Двамата са толкова впечатлени от разпенените върхове на вълната, наподобяващи хищни нокти, че пропускат един от най-важните елементи в изображението.

„Тези вълни са като нокти. Лодката е попаднала в хватката им, можеш да го почувстваш“, пишат братята в кореспонденцията си от септември 1888 г.

Създадена през 1831 г., гравюрата се нарежда сред най-известните изображения в света, редом с „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, „Момичето с перлената обица“ на Вермеер и „Звездна нощ“ на Ван Гог. Но както отбелязва BBC, популярността на едно произведение не означава, че зрителите непременно разбират всичко, което виждат.

В случая дори братята Ван Гог пропускат важна подробност. Сред вълните няма една лодка, както посочват в писмата си, а три. Това са дълги и тесни японски товарни лодки, известни като ошиокури-буне, чиито екипажи се борят с бурното море.

Wikimedia Commons | „Голямата вълна край Канагава“ е гравюра на японския художник Кацушика Хокусай, публикувана като първата творба от поредицата „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи“ през късния период Едо.

Композицията е изградена от едва няколко елемента: три лодки, бушуващи вълни, надвиснало небе и заснежения връх Фуджи на хоризонта. Въпреки простотата си обаче творбата продължава да поражда различни тълкувания.

Според едни тя показва могъществото на природата и безсилието на човека пред нея, а според други е символ на човешката решителност да се противопостави на опасността. Съществува и по-философски прочит, при който вълната олицетворява преходността на живота, а неподвижната планина на заден план символизира вечността.

Днес „Голямата вълна“ може да бъде открита навсякъде, от емоджита и интернет мемета до комплекти Lego и японската банкнота от 1000 йени. По-малко известно е обаче, че гравюрата е част от поредицата „Тридесет и шест изгледа към планината Фуджи“, в която Хокусай представя най-известната японска планина от различни гледни точки.

За първи път във Великобритания всички произведения от серията, включително десетте допълнително създадени гравюри, са изложени заедно в лондонската галерия Dulwich Picture Gallery.

Изложбата позволява „Голямата вълна“ да бъде разгледана в контекста на останалите творби, които помагат да се открият детайли и идеи, оставащи незабелязани на пръв поглед.

Когато започва работа по поредицата, Хокусай вече е преживял тежък инсулт в края на 60-те си години. По това време интересът му към Фуджи се засилва. Планината от векове е обект на поклонение в Япония и се свързва с идеята за безсмъртието.

Художникът я изобразява от различни гледни точки, като проследява промените в природата и начина, по който хората я възприемат. Макар нито една от останалите 45 гравюри да не достига популярността на „Голямата вълна“, всяка от тях предлага нов поглед към най-известното му произведение.

Сред творбите в поредицата е „Каджикадзава в провинция Кай“, в която самотен рибар стои върху скала над бурните води на река Фуджи. Фигурата му изглежда уязвима пред силата на природата, но въжетата, които държи, образуват линии, наподобяващи триъгълния силует на планината зад него.

Wikimedia Commons | Каджикадзава в провинция Кай“, в която самотен рибар стои върху скала над бурните води на река Фуджи.

Според анализа на BBC тази прилика ни помага да погледнем по различен начин и на хората в „Голямата вълна“. Моряците, чиито лица едва се различават, вече не изглеждат просто като незначителни фигури сред бушуващото море, а като отделни личности, изправени пред опасността.

Друга творба, „Фуджимихара в провинция Овари“, представя съвсем различна сцена. В нея майстор изработва голяма дървена бъчва, през чийто кръгъл отвор се вижда далечният връх Фуджи.

Wikimedia Commons | „Фуджимихара в провинция Овари“, представя съвсем различна сцена. В нея майстор изработва голяма дървена бъчва, през чийто кръгъл отвор се вижда далечният връх Фуджи.

На пръв поглед спокойната композиция няма нищо общо с бурното море в „Голямата вълна“. Формата на бъчвата обаче напомня извивката на огромната вълна, която едновременно насочва погледа към планината и почти я скрива.

Така Хокусай показва как композицията може да привлича вниманието към определени детайли, докато други остават незабелязани.

Темата за променливостта на света присъства и в „Отражението в езерото при Мисака в провинция Кай“.

В творбата самотен рибар си почива в лодката си сред спокойните води на езеро, заобиколено от зелени хълмове и дървета. Над тях се издига Фуджи, а отражението на планината във водата разкрива нещо необичайно.

Докато самата планина изглежда така, сякаш е пролет или ранно лято, в езерото тя се отразява покрита със сняг, както би изглеждала през зимата.

Wikimedia Commons | „Отражението в езерото при Мисака в провинция Кай“

В едно изображение художникът съчетава различни сезони и представи за времето, като поставя под въпрос границата между това, което виждаме, и онова, което приемаме за действителност.

Този подход е характерен за японските гравюри укийо-е, чието наименование се свързва с идеята за „плаващия свят“ и преходността на живота.

Подобен ефект откриваме и в „Голямата вълна“. Ако не знаем, че творбата е част от поредица, посветена на Фуджи, лесно можем да пропуснем малката заснежена планина на хоризонта и да я объркаме с поредния връх на разпененото море.

За Хокусай природата не е нещо неизменно и еднозначно. Планината може да изглежда огромна или почти незабележима, спокойна или застрашена. Всичко зависи от гледната точка.

Именно това прави „Голямата вълна“ толкова въздействаща близо два века след създаването ѝ. Произведението не предлага един-единствен отговор, а подтиква зрителя непрекъснато да преосмисля видяното.