Повече от век се смята, че една от най-известните картини на Винсент ван Гог – „Звездна нощ“, е създадена предимно по въображение, въз основа на предишни рисунки и спомени за пейзажите, които художникът е наблюдавал през прозореца на психиатричната клиника във Франция.

Ново научно изследване обаче предполага, че произведението от 1889 г. може да е вдъхновено от реалното разположение на небесните тела, а не само от въображението на нидерландския художник.

Учени от Южна Корея твърдят, че са установили как е изглеждало звездното небе, което вероятно е вдъхновило прочутата творба, съобщава CNN.

„Звездна нощ“ изобразява небето малко преди изгрев слънце, изпълнено с ярки звезди, светещ полумесец и характерните сини и бели вихри. На преден план се издига кипарис, а в далечината се вижда малко селище, заобиколено от хълмове.

Според изследване, публикувано в научното списание Scientific Reports, тази композиция наподобява разположението на небесните тела в ранните часове на 22 юли 1889 г.

Изследователи от южнокорейската компания SLLAB и университета „Кьонхи“ в Сеул използват друга рисунка на Ван Гог, за която се смята, че показва пейзажа от „Звездна нощ“.

С нейна помощ те определят вероятното местоположение на изобразените хълмове – югозападно от лечебното заведение край Сен Реми дьо Прованс в Южна Франция, където художникът прекарва около година.

След това създават компютърна симулация на небето над този район в ранните часове на 22 юли 1889 г.

Резултатите показват, че тогава Луната и Венера са били в противоположни части на наблюдавания участък от небето – Луната високо вдясно, а Венера по-ниско вляво.

Между тях се е намирал звездният куп Хиади, който е част от съзвездието Телец. Той съдържа стотици звезди, като няколко от най-ярките образуват характерна V-образна форма, видима с невъоръжено око.

Подобна композиция се наблюдава и в творбата на Ван Гог – Луната е в горния десен ъгъл, Венера се намира диагонално под нея, а останалите звезди са разположени вляво.

„Художникът не изобразява звездите в действителния им размер или ориентация. Един звезден куп върху платното може да бъде по-голям, по-малък или леко завъртян спрямо реалността“, казва пред CNN водещият автор на изследването Илайджа Джонг-хюн Ким, астроном, инженер и главен изпълнителен директор на SLLAB.

За да отчетат тези художествени отклонения, учените използват математически метод, известен като анализ на Прокруст.

Той позволява да се сравняват геометрични форми, като се премахва влиянието на разликите в размера, положението и завъртането им. По този начин изследователите откриват значително сходство между пет звезди в централната част на „Звездна нощ“ и разположението на звездите от купа Хиади в ранните часове на 22 юли.

Според тях резултатите предполагат, че Ван Гог не е измислил изцяло звездното небе в картината, а е пресъздал реално наблюдавана конфигурация, като я е преобразил чрез характерния си художествен стил.

Същият метод е приложен и към друга негова творба – „Нощна тераса на кафене“ от 1888 г. Анализът показва сходство между изобразените в нея звезди и Летния триъгълник – характерна фигура, образувана от три ярки звезди.

„Почти митична“ частна колекция за 450 млн. долара може да постави нови рекорди за най-скъпо продадени на търг творби на Ван Гог и Сезан

Откритието поставя под въпрос и досегашните предположения за това кога е създадена „Звездна нощ“.

Според Музея за модерно изкуство в Ню Йорк (MoMA), където се съхранява картината, тя е нарисувана в средата на юни 1889 г.

Тази датировка се основава на писмо, което Ван Гог изпраща на брат си Тео около 18 юни. В него художникът споменава, че е нарисувал пейзаж с маслинови дървета и нов етюд на звездно небе.

Астрономическите изчисления обаче показват разминаване. По това време Луната е била почти пълна, докато в картината е изобразен тънък намаляващ полумесец.

„Около 19 юни е лятното слънцестоене и преди изгрев слънце не се виждат особено впечатляващи звезди. Около 22 юли обаче Хиадите изгряват на изток заедно с Венера, а формата на Луната е близка до изобразената в картината“, обяснява Ким.

Допълнителен аргумент в подкрепа на хипотезата идва от предишен анализ на самото платно. Той предполага, че Ван Гог е оставил празни места за звездите и ги е нарисувал едва след като е завършил синия фон.

Според учените това подсказва, че звездната композиция е била предварително планирана.

Съществува обаче и историческо противоречие. Дълго време се е смятало, че в средата на юли Ван Гог е преживял тежък пристъп, който вероятно му е попречил да рисува през следващите седмици.

Авторите на новото изследване преглеждат отново оригинални писма на френски и нидерландски език, както и метеорологични данни от периода. Анализът им предполага, че пристъпът може да е настъпил по-късно през юли и да е продължил само ден или два.

Защо Винсент ван Гог невинаги подписва творбите си?

Защо откритието трябва да се приема предпазливо?

Не всички специалисти са убедени, че астрономическите изчисления могат да определят точно кога е нарисувана картината.

Юнсян Хуан, доцент в Центъра по морска метеорология и климатични промени към университета в Сямън, Китай, определя подхода като интересен, тъй като съчетава астрономически модели, исторически метеорологични данни и анализ на писма.

Той обаче предупреждава, че подобни съвпадения трябва да се тълкуват внимателно.

„Винсент ван Гог е майстор на постимпресионизма, а не оптична камера“, подчертава пред CNN Хуан, който не е участвал в изследването.

Според него разположението на звездите върху платното само по себе си не е достатъчно, за да се определи точната дата на създаването му.

През 2024 г. Хуан участва в друго изследване, което установява сходство между характерните вихри в „Звездна нощ“ и закономерностите на турбулентните потоци, описани от теорията на Колмогоров.

Той обаче отбелязва, че художествените изображения често се различават от физическата реалност заради стила, емоционалното изразяване и творческите решения на автора.

Подобно мнение изразява и астрономът Улрике Кухнер, която изследва връзките между науката и изкуството.

Според нея Ван Гог вероятно е съчетавал реалните си наблюдения с въображението.

„Ами ако просто не е харесвал почти пълната Луна и е използвал творческата си свобода?“, пита тя.

Кухнер определя изследването като впечатляваща научна детективска работа, но отбелязва, че то не дава окончателен отговор на въпроса дали картината е плод на въображението на художника, или е вдъхновена от реално наблюдение.

Картината, с която Ван Гог преоткрива себе си

Авторите признават и ограниченията на своя анализ.

Метеорологичните записи от XIX век са правени преди въвеждането на съвременните стандарти за наблюдение и не са толкова точни, колкото днешните данни.

Освен това астрономическите изчисления не могат да установят кога точно Ван Гог е започнал работа върху платното и дали впоследствие е променял отделни негови части.

Макар небето от 22 юли 1889 г. да съответства най-добре на централното разположение на звездите, изследователите допускат, че художникът може да е съчетал наблюдения от няколко различни нощи.

„Възможно е Винсент да е замислил картината през юни и да я е завършил след 22 юли“, обяснява Ким.

Според него наличието на участъци от платното, върху които не е нанесена боя, допуска и възможността произведението да е било довършено набързо.

Учените се надяват, че допълнителни исторически метеорологични записи и запазени писма на Ван Гог до други художници биха могли да помогнат за по-точното установяване на периода, в който е създадена „Звездна нощ“.