„Винсент“ – така Ван Гог подписва творбите си. Всъщност името на нидерландския художник присъства върху едва 133 от 840-те му известни картини. Решението дали да постави подпис е повлияно както от психическото му състояние, така и от силно самокритичния му характер.

През приблизително десетте години на професионалната си кариера Ван Гог използва името „Винсент“ върху около 15% от произведенията си. Този факт стои в основата на първото систематично изследване на подписите му, публикувано наскоро от музея „Ван Гог“ в Амстердам. Авторът на проучването Юлия Енгелмайер разглежда как навикът му да подписва картините си се променя през различните периоди от живота му, пише El Pais. 

Извън Нидерландия фамилията „Ван Гог“ действително е трудна за правилно произнасяне. Затова „Винсент“ е едновременно по-лесен и разпознаваем начин художникът да обозначава произведенията си. В писмата до брат си Тео, който е търговец на произведения на изкуството, обаче той разкрива и други причини да предпочита малкото си име – или изобщо да не поставя подпис. В писмо от декември 1883 г. например признава, че се чувства „доста различен“ от останалите членове на семейството си. „По същество аз не съм Ван Гог“, пише художникът, имайки предвид, че не се отъждествява с традиционните възгледи на рода си.

За първи път поставя името си върху картина през 1884 г., въпреки че дотогава вече от няколко години се занимава с изкуство. Все още смята, че усвоява занаята, и затова определя част от произведенията си като „етюди“.

Професионалният период на Ван Гог е колкото интензивен, толкова и кратък – обикновено се отнася към годините между 1880 г. и смъртта му през 1890 г. През това време той непрекъснато споделя с Тео мислите си за собственото си творчество, разсъждава върху качеството на картините си и демонстрира изключително силна самокритичност.

Девет месеца преди „Звездна нощ“ нидерландският художник създава творба, в която звездното небе, историята и личното му търсене се преплитат в нова визия за света

Картината, с която Ван Гог преоткрива себе си

„Докато е в Нидерландия между 1880 и 1885 г., той много рядко обозначава произведенията си. След преместването си в Париж през 1886 г., повлиян от останалите художници и с надеждата да продава повече, вероятно започва да го прави по-често“, обяснява Енгелмайер.

Според данните от изследването се забелязва и връзка между психическото състояние на Ван Гог и честотата, с която поставя името си върху картините. Подписът се среща по-често през периодите му в Париж и Арл, когато художникът гледа с повече надежда към бъдещето и има силно желание да излага и продава произведенията си.

Психическото състояние на художника се влошава скоро след като напуска Париж и заминава за Южна Франция. Първоначално се установява в Арл, където се опитва да създаде общност от художници заедно с Пол Гоген. Това е изключително плодотворен период, през който рисува произведения като „Нощното кафене“ (1888) и „Слънчогледи“ (1888–1889).

Същевременно обаче той преживява тежка емоционална криза. Проектът за артистична общност се проваля, а конфликтът с Гоген предшества известния епизод, при който Ван Гог осакатява ухото си. По-късно постъпва в психиатрична лечебница в Сен Реми дьо Прованс, на около 24 километра от Арл, където прекарва една година.

Според Енгелмайер през този период психическото му състояние се влошава, което вероятно се отразява на самочувствието и удовлетворението му от собственото творчество. Макар да създава 151 картини, подписва само малка част от тях. Сред произведенията, върху които името му липсва, е една от най-прочутите му творби – „Звездна нощ“ (1889). Именно тази картина подтиква изследователката да започне да анализира и каталогизира подписите на Ван Гог.

През 1890 г. художникът изминава повече от 640 километра на север и се установява в Овер сюр Оаз, близо до Париж. Тео смята, че за брат му ще бъде полезно да бъде под наблюдението на д-р Пол Гаше – лекар, специализиран в нервните заболявания и покровител на импресионистите.

В Овер сюр Оаз Ван Гог работи с изключителна интензивност в продължение на около 70 дни, но подписва едва две произведения. Според Енгелмайер нежеланието му отново може да се свърже с психическото му състояние и липсата на увереност в собствената му работа.

В същото време художникът поставя името си върху някои картини, предназначени за подаръци, както и върху произведения, които разменя с други творци. Това позволява на изследователката да предположи, че Ван Гог е бил по-склонен да подписва картина, когато е особено горд от нея или я смята за достойна за изложба.

Името „Винсент“ се появява върху произведенията му на различни места и в различни цветове, но най-често художникът избира червено – в светъл или тъмен нюанс. При „Картофоядците“ (1885), която самият той смята за първия си шедьовър, подписът е интегриран в облегалката на стол в лявата част на картината и днес почти не се забелязва.

Музеят на художника в Амстердам показва как този нюанс се превръща в средство за изразяване на емоции и идеи

Жълтото на Ван Гог – повече от обикновен цвят

В други случаи името се превръща в част от самата композиция. Ярък пример е „Морски пейзаж край Сент Мари дьо ла Мер“ – маслена картина, създадена на открито през 1888 г. Според архивите на музея „Ван Гог“ художникът не е напълно удовлетворен от цветовото съчетание. В писмо до Тео обяснява, че е поставил в долния ляв ъгъл „много крещящ червен подпис“, защото искал да внесе червен акцент сред зеленото.

Подобен подход се вижда и в прочутата серия „Слънчогледи“, включваща пет версии, рисувани през 1888 и 1889 г. Името му следва извивката на вазата и се появява в червено или синьо. Цветята, които част от неговите съвременници не харесват заради грубоватия им вид, дават възможност на Ван Гог да експериментира с цветовете и най-вече с жълтото. Подписът също се превръща в част от тези експерименти, макар понякога да остава труден за откриване.

Фактът, че Ван Гог рядко подписва произведенията си, повдига и въпроса как специалистите установяват автентичността на картини, за които се предполага, че са негови.

Художникът умира млад и приживе не успява да продаде голяма част от творбите си. Затова повечето остават в семейната колекция, посочва Тейо Мейдендорп, старши изследовател в музея „Ван Гог“. По-късно част от тях са продадени от Йохана Бонгер, вдовицата на Тео.

Музеят и днес периодично получава произведения, за които собствениците твърдят, че са неизвестни творби на Ван Гог. Експертите ги анализират, за да установят авторството им. Тъй като е добре известно, че художникът рядко поставя името си върху картините, наличието на подпис всъщност поражда повече въпроси сред специалистите, отколкото отсъствието му.

През последните месеци от живота си в Овер сюр Оаз Ван Гог подписва „Портрет на Аделин Раву“ (1890), изобразяващ дъщерята на собственика на странноприемницата, в която живее. В друга творба – „Градината на Добини“ (1890) – изписва заглавието, сякаш за да подчертае, че това не е произволна градина, а тази на известния художник Шарл-Франсоа Добини.

Изследването показва и един любопитен парадокс. Ван Гог понякога излага картини, които не е подписал, а според Енгелмайер е напълно възможно самият той да не е оценявал високо някои от произведенията, които днес се смятат за негови шедьоври.