Когато се спомене името на художника Винсент ван Гог, повечето хора веднага се сещат за неговите емблематични, смело изпълнени и топли като цитрусови плодове слънчогледи. Те са част от “марката” на твореца, която той умишлено е създал. „Слънчогледът е мой“, пише той веднъж, разкривайки желанието си да бъде публично свързван с конкретното растение. Очевидно слънчогледите са носели дълбоко значение за Ван Гог, пише BBC. 

Наред с „Звездна нощ“, картината „Слънчогледи“ в Националната галерия в Лондон е може би най-разпознаваемото му произведение. Но художникът е нарисувал още 10 платна, посветени на тези цветя. Те са създадени в три кратки пристъпа на вдъхновение. Първата серия от четири картини е нарисувана в Париж през 1887 г. Втората серия, състояща се отново от четири картини, е създадена по-малко от седмица след преместването му в южния френски град Арл през 1888 г. Третата (в началото на 1889 г.) включва копиране на три от творбите от предходната година. И все пак, когато пише за слънчогледите в писмата си, Ван Гог никога не дава ясни обяснения за това какво наистина означават те за него.

Getty Images | Винсент ван Гог (1889)

От една страна, те изглеждат като средство за експериментиране с цветови комбинации – особено съчетанията на различни нюанси на жълтото. Но те вероятно са били предназначени и за украса в общия дом на Ван Гог и неговия колега художник Пол Гоген. Френският художник е бил възхитен от предишните картини на Ван Гог със слънчогледи, така че може би те са олицетворявали надеждите на художника за солидарност и приятелство – желания, които в крайна сметка ще бъдат осуетени, заедно с копнежа на Винсент за художествено признание през живота му. Гоген напуска Ван Гог само два месеца по-късно, а Винсент умира на 37-годишна възраст, без да е успял да продаде много от собствените си картини.

Но картините на слънчогледи на Ван Гог бързо придобиват популярност в началото на 20-ти век. Това се случва първо сред авангарда на европейското изкуство. През 1920 г. писателката Катрин Мансфийлд отбелязва, че „жълтите цветя, преливащи от слънце, в саксия“ са вдъхновили творческото й пробуждане. През 1923 г. критикът Роджър Фрай описва „Слънчогледите“ на Ван Гог като „един от триумфалните успехи на тази година“, който разкрива „върховната жизненост, енергичност и силата на израза“ на художника. По-късно картините получават широко признание, което спомага Ван Гог да се превърне в един от най-известните и влиятелни художници в историята на изкуството.

Най-новата изложба на Кралската академия по изкуства – Kiefer / Van Gogh, проучва влиянието му върху един от най-великите съвременни художници, Анселм Кифер. И слънчогледите играят ключова роля. В центъра на изложбата е Danaë, нова скулптура на Кифер, която изобразява слънчоглед, изникващ от купчина книги. На друго място има дърворезба, която показва цветето, израстващо от тялото на лежащ човек. Те привличат вниманието към трайния интерес на Кифер към този мотив и ни дават възможност да разкрием загадъчния символизъм на растението както в неговото, така и в изкуството на Ван Гог.

„За Ван Гог слънчогледът олицетворява неговата представа за Юга“, казва кураторът на изложбата Жулиен Домерк пред BBC, имайки предвид преместването му от Париж в Прованс. Но Ван Гог е работил като търговец на произведения на изкуството в младостта си и е бил много добре образован в областта на историята на изкуството. Неговите културни познания личат в начина, по който е нарисувал цветята. „Той ги изобразява в  духа на великата холандска традиция: тези цветя, които вехнат и умират... цветята, които все още гледат към небето, и след това онези, които бавно стават все по-кафяви. Това е това е едно наистина сериозно изучаване на изтичането на времето.”

„Мисля, че при Кифер нещата следват подобна линия“, допълва Домерк. „Тази идея за цикъла на живота, за това невероятно жизнено цвете, южно цвете, което гледа към небесния свод.“

Кой наистина си ти? Пет произведения, които разкриват философията на Банкси

Символиката на слънчогледите през историята

Слънчогледът е сравнително нов символ в европейското изкуство, но бързо се превръща в обект на художествено и философско възхищение. Родом от Америка, цветето достига Европа през XVI век след пътуванията на Колумб. Хелиотропизмът – способността на младите слънчогледи да следват движението на слънцето, оказва силно въздействие самия образ на цветето и то започва да се възприема като символ на преданост и възвишена любов. 

Тази идея е свързана и с античната митология – ботаникът Джакомо Антонио Кортусо през 1568 г. асоциира слънчогледа с нимфата Клити, която, влюбена в бога Аполон – олицетворение на слънцето. Тя го гледала толкова дълго време, че буквално пуснала корени и се превърнала в цвете. Така слънчогледът започва да символизира вярност и отдаденост – както в любовта, така и в религията. В изкуството на XVII век, например в творбите на Мария ван Остервайк и Антъни ван Дайк, той се използва именно с този смисъл – символ на брачна любов, духовна вярност или дори посредничество между земното и божественото.

С времето цветето започва да се свързва и с самото изкуство. Поетът Йост ван ден Вондел през 1654 г. сравнява слънчогледа с художника, който следва красотата на природата със същата отдаденост, с която растението следва слънцето. В автопортрет на Антъни ван Дайк от 1633 г. тази идея е визуализирана – художникът сочи към себе си и слънчоглед, изразявайки връзката между твореца и вдъхновението.

Така слънчогледът се утвърждава като символ с много значения – любов, вяра, изкуство, и вдъхновява редица творци през вековете, от Уилям Блейк и Оскар Уайлд до Алън Гинсбърг и Ван Гог.

Анди Уорхол – човекът зад мита

Как слънчогледите отразяват човешките стремежи, тревоги и преживявания

Слънчогледът остава символ на вярност и благодарност, а Винсент ван Гог влага в него дълбоко лично значение. В писмо до сестра си той описва своите картини със слънчогледи като „вик на мъка“ и символ на признателност – вероятно към свои колеги, като Гоген, но и към религията, любовта или самото изкуство. Този многопластов символизъм свързва Ван Гог с по-дълбоки човешки стремежи и преживявания.

Кифер продължава тази традиция, но придава на слънчогледа по-мрачна, философска интерпретация. Според него цветето е символ на човешкото състояние – то търси светлината, но щом разцъфти, вече започва да увяхва. В произведения като Hortus Conclusus Кифер показва изсъхнали, почернели слънчогледи, но в семената им се крие обещание за ново начало.

Вдъхновен от мистичните идеи на Робърт Флуд от XVII век, Кифер подчертава връзката между земното и небесното. Слънчогледите в неговите творби често растат от човешки тела или се издигат към звездите – като символ на стремежа на душата към по-висше знание и духовна светлина.

Така и при Ван Гог, и при Кифер слънчогледът надхвърля простото си ботаническо значение и се превръща в знак на духовна вярност, преходност и надежда. Той ни напомня за копнежа по нещо по-висше – било то любов, изкуство или безсмъртие.