Кой наистина си ти – този, който си в моментa, или този, в който можеш да се превърнеш? 

Със сигурност не очаквате да се сблъскате с подобен философски въпрос, докато се разхождате из Марсилия в горещите летни дни. И все пак точно тази екзистенциална дилема поставя “неуловимият и анонимен” уличен творец Банкси с новата си творба, намираща се на тиха улица във френския град. 

В края на май Банкси публикува в Instagram снимка на новата си творба след повече от пет месеца мълчание, предизвиквайки обществен интерес, като скри точното ѝ местоположение.

Малко след това произведението беше открито в големия пристанищен град в Южна Франция. 

На пръв поглед стенописът е изключително семпъл – висок силует на фар, нарисуван със спрей върху празна бежова градска стена; ръждясало улично колче, разположено наблизо; и нарисувана сянка, простираща се по тротоара, свързваща обекта от реалния свят с неговото увеличено, макар и двуизмерно, ехо. На черния фар са изписани думите: „Искам да бъда това, което ти видя в мен“.

Кой е Банкси? Интервю отпреди 20 г. разкрива самоличността на художника

В продължение на повече от 30 години художникът от Бристол с неизвестна самоличност създава своите провокиращи и социално ангажирани творби, които някои приемат като изкуство, а други – като вандализъм. В стенописите му се крие дълбоко и съзнателно ангажиране с историята на идеите, от класическия стоицизъм до постмодерния деконструкционизъм. Новата творба на Банкси не прави изключение, пише Кели Гровиер в своята нова книга “Как Банкси спаси историята на изкуството”, откъс от която публикува BBC.

Източник на идеята за рисунката е основополагащата алегория на Платон за пещерата (от трактата „Държавата“ от четвърти век пр.н.е.), която обаче е обърната с главата надолу. В притчата се описват затворници, които прекарват целия си живот оковани към стена в пещерата и обърнати с лице към нея. Хората наблюдават сенките на фигури, минаващи пред огъня зад тях, като считат, че самите сенки са истинските предмети, а не просто тяхно отражение. Така всъщност сенките са най-близкото нещо до реалността, което затворниците виждат и познават.

Но верен на себе си Банкси ни примамва, като променя обстановката, обръщайки връзката между същност и сянка. В стенописа му, колчето не хвърля умалена имитация на себе си, а нещо далеч по-грандиозно – фар, символ на просветление и напътствие. Тук “истината” е силуетът, а не реалността.

Инверсията на Банкси ни подтиква да се запитаме какво наистина е реалността: това, което е, или това, което може да бъде? Фразата “Искам да бъда това, което ти видя в мен“ – е примамливо гъвкава. Дали колчето мечтае да бъде повече, отколкото е? Или сянката бленува да стане светлина? Или всички ние – включително Банкси – се борим да се доближим до по-добрите си версии, въобразени от онези, които вярват в нас? Отговорът със сигурност е „да“ на всички горни въпроси. Утвърдителен е отговорът и на въпроса: „Дали тази нова творба е лампа, способна да освети по-далечни нива на значение у Банкси?“. Следва кратък поглед назад към някои от най-известните произведения на художника и как те също са вдъхновени, а често и преобръщат, много от най-важните философски принципи – както социални, така и интелектуални.

Картина на Банкси беше продадена за 4,3 милиона британски лири

“Girl with Balloon”, 2002 

Getty Images

Новият стенопис на Банкси в Марсилия не е първият, придружен от надпис, свързващ произведението с историята на идеите. Сред най-известните му творби е “Girl with Balloon”, което изобразява дете, протягащо ръка към балон с форма на сърце, отдалечаващ се от нея. Рисунката се появява за първи път през 2002 г. на различни места в Лондон, включително на Южния бряг, заедно с посланието „винаги има надежда“. 

Тези думи за безкрайното преследване на невъзможен идеал (балонът никога няма да се върне) се съгласуват с части от идеите на немския философ от 19-ти век Артур Шопенхауер за „Волята“ – фундаментална, ненаситна и ирационална сила, движеща човечеството. През 2018 г. на търг Банкси сензационно унищожава версия на своята творба “Girl with Balloon", като активира скрит в рамката ѝ шредер. Той прави това пред очите на смаяните посетители, като по този начин дръзко проявява и надгражда идеята на Шопенхауер за безсмислието на човешкото желание. Защото където има воля, има и борба.

“Flower Thrower” (or “Love is in the Air”), 2003

Getty Images

Творбата на Банкси, изобразяваща маскиран мъж, застинал завинаги в момента преди да хвърли не тухла или бомба, а букет цветя, на пръв поглед изглежда като символ на пацифисткия ангажимент към мирно неподчинение. Изглежда творбата отразява принципите на Сатяграха на Махатма Ганди – философия на ненасилието, формулирана от индийския етик през 1919 г.

Нарисуваната фигура, "въоръжена" с шепа красота, сякаш олицетворява настояването на Ганди да се използва морална, а не физическа сила. Нали така? Или Банкси хитро е подкопал философското твърдение за силата на пацифизма, като е изобразил своя герой като разярен бунтовник? Гневът на фигурата не е бил укротен от призива към по-висшите идеали за красота и истина. Вместо това, тези идеали са били превърнати в оръжие от твореца. Тук красотата и истината не са обезоръжаващи, а са разрушително експлозивни.

Графит на Банкси ще бъде продаден заедно със сградата, на която е нарисуван

“One Nation Under CCTV”, 2007

Getty Images

Стенописът на Банкси в Марсилия използва изпитана техника, за да гарантира, че творбата се откроява в градската среда, в която я срещаме. Така той издига нейния философски потенциал от нещо крехко и плоско до безспорно въздействащо.

Това е техника, която той прилага и в произведение от 2007 г., появило се близо до “Оксфорд Стрийт” в Лондон. Там Банкси изобразява момче на върха на нестабилна висока стълба, което изписва с огромни букви думите – "Една нация под видеонаблюдение". В творбата е включен и униформен полицай със своето послушно полицейско куче, които наблюдават младия вандал, а над тях от стената стърчи истинска камера за видеонаблюдение, вероятно записваща всичко.

Безкрайните слоеве на наблюдение, които творбата илюстрира, улавят с невероятна прецизност философските контури на огромната и всеобхватна затворническа машина, в която френският философ Мишел Фуко вярва, че всички в обществото са безвъзвратно заплетени.

В своето изследване „Наказание и дисциплина: раждането на затвора“ Фуко възкресява проект за затвор, предложен от британския утилитарен философ Джереми Бентам в края на XVIII век – „Паноптикумът“ (означаващ „всевиждащ“). Той използва този модел като метафора за това, че никой не може да избяга от зловредното проникващо око на държавата.

“Mobile Lovers”, 2014

Getty Images

Остроумното произведение на Банкси от 2014 г. "Mobile Lovers" хвърля студена светлина върху състоянието на съвременните взаимоотношения. Стенописът изобразява двойка, чиято почти нежна прегръдка е прекъсната от по-дълбоката им привързаност към топлия блясък на смартфоните им.

Френската екзистенциалистка Симон дьо Бовоар, починала през 1986 г., не става свидетел на появата на мобилните телефони и въпреки това книгата ѝ "Етика на двусмислието" от 1947г. предсказва част от затрудненията в комуникацията ни. Произведението изследва опустошението, което откъсването и изолирането от човешките отношения могат да нанесат върху осъзнаването на най-истинското ни Аз.

За да бъдем свободни, настоява дьо Бовоар, е необходимо дълбоко внимание към другия. Тя вярва в автентичността на човешките срещи – без тях животът се превръща в напразна постановка, слабо осветена от устройства за еднократна употреба, вместо да бъде нещо дълбоко и изпълнено със смисъл.