Цветът е отразена светлина, но малко нюанси са толкова съдбоносни, колкото жълтото за Винсент ван Гог. По време на престоя си в Арл (1888–1889) той изследва неговите предели и създава емблематичната серия „Слънчогледи“ – пет платна, които улавят слънчевата енергия във ваза. За художника, оставил зад гърба си мрачния нидерландски период, сиянието на този цвят се превръща в символ на самото слънце.

Какво означава жълтото за него и съвременниците му? Как този нюанс се утвърждава като емблема на модерността и независимостта в литературата и модата на Fin de siècle (Край на века)? Изложбата „Жълто: отвъд цвета на Ван Гог“ в Музея на Ван Гог в Амстердам търси отговорите на тези въпроси до 17 май.

Изложбата обединява над 50 творби на 15 автори, за които жълтото е ключов символ. За Хилма аф Клинт то е въплъщение на вътрешния растеж, докато при Кандински присъствието му е почти натрапчиво. В наглед хаотичните светове на Марк Шагал пък изгряват ярки жълти слънца и луни, пише El País.

Нова изложба в Кралската академия по изкуства в Лондон проучва влиянието на твореца върху съвременния художник Анселм Кифер и разкрива какво са означавали слънчевите цветя и за двамата

Слънчогледите в творчеството на Ван Гог като огледало на човешкото

Страстта на Ван Гог към този цвят достига своя апогей в серията „Слънчогледи“. С тях той украсява своята „Жълта къща“ в Арл – сградата, в която мечтае да създаде артистично братство. Неговият приятел Пол Гоген, който живее там известно време, описва цветята, нарисувани „само с три нюанса на жълтото“, като нещо „напълно Винсентово“.

В писмо до брат си Тео художникът споделя вдъхновението си от яркия южен колорит. Той пише, че рисува „с твърди или пречупени жълти тонове, с ентусиазма на марсилец, който яде буябес“ (бел.авт. – гъста рибна супа, характерна за Марсилия)

И „Слънчогледите“ и „Жълтата къща“ са част от експозицията. Още 40 години преди този „блестящ момент“ обаче, друг велик творец – Уилям Търнър, провъзгласява, че „слънцето е Бог“. Галерията „Тейт Бритън“ в Лондон предоставя за изложбата неговата творба „Отиване на бала (Сан Мартино)“ от 1846 г. Критиците от онази епоха описват Търнър като обзет от своеобразна „жълта треска“, твърдейки, че той покрива платната си с масло и оцет.

Когато самият Ван Гог се потапя в ярката светлина на Арл, той споделя пред Тео, че в недостиг на по-точна дума може да я нарече само жълта. „Бледо жълти, бледо лимонено злато. Колко красиво е жълтото“, пише той в едно от писмата си.

През XIX век, благодарение на новите готови пигменти в удобни туби, улавянето на постоянно променящите се тонове на слънчевата светлина се превръща в съществена необходимост. „И Ван Гог, и неговите съвременници използват новите за времето си кадмиево и хромово жълто, за да накарат картините си да сияят“, обясняват от музея. В края на века цветът започва да символизира не само топлина и открито небе, но и модерност, дързост и упадък. „Тази конотация идва от жълтите корици на френските издания на автори като Емил Зола или братята Жюл и Едмон дьо Гонкур от натуралистичното движение“, посочва Ан Блокланд, куратор по образователните програми в музея.

Ван Гог силно се интересува от съвременната френска литература, включваща теми като алкохолизъм и проституция, и през 1887 г. озаглавява една от картините си „Купчини френски романи“.

„Жените, които ги четат, се смятат за модерни и опасни“, казва Едвин Бекер, историк на изкуството и главен куратор на изложбите. До нея е поставена картината „Декадентна млада жена (След бала)“ (1889) на каталунския модернист Рамон Касас. Момичето, отпуснато на зелен диван, държи в ръката си книга с жълта корица – „образ, който може да се сметне за дързък“, допълва той.

Репутацията на френските романи вдъхновява издаването на лондонското списание „The Yellow Book“. Неговите жълто-черни корици са били истинско „предизвикателство към буржоазните норми на викторианската епоха“, отбелязва Блокланд. В „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд главният герой също чете жълта книга, която го тласка към морална поквара. Символиката е толкова силна, че когато самият Уайлд е арестуван за хомосексуалност, медиите подчертават, че е „задържан с жълта книга в ръка“.

В непосредствена близост до витрината с пожълтели томове от периода е изложена картината „Вечер (Балът)“ от 1878 г. на Джеймс Тисо. Творбата изобразява млада жена в пищна жълта рокля с голямо жълто ветрило.

Според експерти официалното разкриване самоличността на известния уличен артист неизбежно ще се отрази върху творчеството му, чиято пазарна стойност вече показва признаци на спад

Маската на Банкси падна. Но колко всъщност струва анонимността в света на изкуството?

„Тя държи за ръка по-възрастен мъж – дали е баща ѝ, или любовник?“, пита кураторът. „Може би той просто ѝ отваря вратите към висшето общество.“ Единственото сигурно е, че дамата е била изключително смела, за да избере толкова провокативен и ярък цвят за онази епоха.

Амстердамският музей допълва изложбата с два интерактивни елемента, които потапят посетителите в света на цветовете. Първият е серия от аромати, създадени от Robertet – прочутата парфюмерийна къща от Грас, Франция. Вдъхновени от платната, зрителите могат да изберат уханието, което най-силно кореспондира с картините.

Вторият акцент е инсталация на датския артист Олафур Елиасон. „Виждам червено и виждам синьо, но усещам жълтото“, споделя той за творбата си, в която трите цвята пулсират в пространство, изпълнено с геометрични форми.

Швейцарско-германският художник Паул Клее е казал, че „цветът е мястото, където мозъкът ни и вселената се срещат“. Когато посетителите наблюдават изложбата, неизменно стигат до заключението, че Ван Гог е постигнал именно това сливане.