Девет месеца преди създаването на изключително известната картина „Звездна нощ“ нидерландският художник Винсент Ван Гог рисува „Нощно кафене на терасата“. Творбата представя осветено от фенери кафене в провансалския град Арл (където Ван Гог се е преместил шест месеца по-рано) на фона на дълбоко синьо небе, озарено от звезди.

Това е първата звездна нощ, която Ван Гог създава. По-късно тя се оказва ключова за развитието му като художник, и то не само защото поставя началото на новото му увлечение по блещукащите тела, пише BBC. 

В „Нощно кафене на терасата“ (днес изложена в Токио като кулминационна творба в изложбата The Grand Van Gogh Exhibition) се вижда как Ван Гог преосмисля както самия себе си, така и ролята на художника като свидетел на Вселената – на онова, което е било, което отминава или което предстои.

Когато в началото на 1888 г. се премества от Париж в Арл, вече е в средата на трийсетте си години и донякъде прилича на неспокоен търсач. Опитал е различни професии – търговец на произведения на изкуството, учител, проповедник, а след това и самоук художник.

Wikimedia Commons | „Нощно кафене на терасата“

Макар почеркът му, все по-силно повлиян от импресионизма, значително да се е озарил в сравнение с мрачните цветове на ранните му холандски платна, психическото и физическото му здраве рязко се влошават. Отчаян, Ван Гог се обръща към примамливата светлина на Арл в Южна Франция. Той възприема Прованс като място на творческо и духовно обновление, където всичко преживяно дотогава може да бъде заличено, а личността – преродена.

В писма до брат си Тео, написани през седмиците преди създаването на картината, художникът започва да се дистанцира от предишния си подход. Той настоява, че повече не иска да „възпроизвежда точно това, което вижда с очите си“. Вместо това се стреми да създава „усещане за безкрайност“.

В една ясна и топла септемврийска вечер, решен да изгради нов начин на „виждане“, художникът поставя статива си на живописния площад Плас дю Форум в Арл. 

Това място ,оформяно в продължение на векове от различни културни пластове, играе ключова роля за силното въздействие на картината. В нея всекидневните предмети придобиват особена, почти нереална светлина, а необятното звездно небе и земният свят се свързват в пълна хармония.

В творбата се открояват пет ключови детайла, които показват как Ван Гог превръща обикновения градски площад в нещо необикновено – в едно идеализирано пространство, където минало и настояще се сливат, за да създадат усещане извън времето и реалността.

Музеят на художника в Амстердам показва как този нюанс се превръща в средство за изразяване на емоции и идеи

Жълтото на Ван Гог – повече от обикновен цвят

 Паветата

Предният план на платното, който заема почти една четвърт от композицията, изглежда като пъстро море от многоцветни павета. На пръв поглед те сякаш отклоняват вниманието на зрителя от основния обект – самото кафене.

В писмо до сестра си обаче, написано малко след завършването на картината, Ван Гог подсказва, че именно тази мозайка от светлина и камък е в центъра на замисъла му:

„Голям жълт фенер осветява терасата, фасадата, тротоара и дори хвърля светлина върху паветата на улицата, които придобиват виолетово-розов оттенък... Ето една нощна картина без черно. Само красиви сини, виолетови и зелени тонове, а осветеният площад е оцветен в бледо жълто и лимоненозелено.“

Под тази ярка повърхност се крие друга, невидима структура – непозната за самия зрител, но добре известна на художника. Под паветата се намира огромна мрежа от подземни сводести галерии. Те са останки от античния римски форум на град Арл и буквално поддържат земята, върху която Ван Гог е поставил статива си.

Тези павета не са просто демонстрация на майсторска работа с цветовете. Те се превръщат във връзка с миналото – едновременно лично и историческо – скрито, но продължаващо да съществува точно под повърхността.

Колоните

В центъра на картината, под яркозелените клони на голямото дърво вдясно, се вижда добре осветен магазин, от който към кафенето се отправя елегантно облечена двойка.

На това място обаче реалността е била по-различна. Ван Гог съзнателно заменя действителната гледка с витрини и завеси. В действителност там са се издигали две внушителни коринтски колони от I век. Тези останки от древноримски храм са били вградени директно във фасадата на сградата, известна като Hôtel du Nord.

Подобни антични руини вероятно биха станали централен мотив за всеки друг творец по онова време. За Ван Гог обаче те сякаш нямат място в една нощна сцена, която търси пулса на съвременния живот. В неговия свят миналото присъства, но без да засенчва настоящето.

Нова изложба в Кралската академия по изкуства в Лондон проучва влиянието на твореца върху съвременния художник Анселм Кифер и разкрива какво са означавали слънчевите цветя и за двамата

Слънчогледите в творчеството на Ван Гог като огледало на човешкото

Столовете

Скритите или променени следи от миналото не са единственият детайл, който внася известно напрежение в тази иначе спокойна сцена.

Макар картината да изглежда като оживен градски пейзаж, погледът на зрителя първо преминава през редица празни маси, преди да достигне до посетителите. Начинът, по който са подредени тези незаети столове на преден план, оставя усещането, че може би на площада предстои някакво представление – точно между тях и позицията на зрителя.

Wikimedia Commons | Кафето, вдъхновило картината „Нощно кафене на терасата“

Историческите източници разкриват, че площадът Плас дю Форум (известен в миналото като Плас дю Сестие) действително е бил място за публични събития от съвсем друг характер. На 26 февруари 1399 г. там е екзекутиран бунтовният благородник Гобер дьо Лерне, а сред публиката е присъствала и кралица Мария дьо Блоа.

Времето отдавна е заличило ешафода и стария форум, пренаписвайки историята на това място. Остава обаче усещането за площада като сцена, която векове наред е привличала хората.

Кулата

Перспективата в платното, подчертана от линиите на уличните канавки и подредбата на масите, естествено насочва погледа към дъното на композицията. Оттам той се издига нагоре към тъмната кула, която се вижда в далечината.

По времето на Ван Гог тази кула вече има нова функция. Първоначално тя е била камбанария на църквата „Света Ана“, но около дванадесет години преди пристигането на художника в Арл е превърната в хранилище за антични находки към градския Лапидарен музей.

Двойката посетители е избягала без да сигнализира властите в музея за повреденото произведение на изкуството

Туристи счупиха стола „Ван Гог“ във Верона

Самият Ван Гог посещава музея почти веднага след установяването си в града. Там той разглежда богата колекция от римски надписи, архитектурни детайли и раннохристиянски саркофази, открити в близкия некропол Алискан. Интересно е, че малко след като завършва „Нощно кафене на терасата“, той посвещава на този некропол цяла серия от четири картини.

Като пазител на миналото, кулата на музея изпълнява и важна визуална роля в картината – тя се издига като мост между земния живот на града и безкрайността на нощното небе над него.

Звездите

На фона на готовността на Ван Гог да променя реалността в картините си, е изненадващо колко прецизен е той по отношение на нощното небе.

Изследователи доказват, че разположението на звездите съответства точно на позицията на съзвездието Водолей в средата на септември 1888 г. – точно когато художникът работи на площада и гледа нагоре над улица „Рю дю Пале“.

Навсякъде другаде в картината светът е променлив и стилизиран от въображението на автора. Единствено звездите остават недокоснати от неговите артистични намеси. Те сякаш принадлежат на една по-висша сфера, която е отвъд човешките корекции, и олицетворяват трайния ориентир в неговия творчески копнеж.

Две седмици след завършването на платното Ван Гог пише на брат си Тео, споделяйки как се справя с усещането за самота в един непрестанно променящ се свят:

„Излизам навън през нощта, за да рисувам звездите.“