Да отнесеш мъката си на Еверест: Човекът, който пръв се спусна със ски по Северната стена

През октомври 2025 г. Джим Морисън е застанал на самия връх Еверест. Заобиколен е от планини, а някъде под него се намира дълбокият улей, известен като „кулоар Хорнбайн“. Той носи името на алпиниста Томас Хорнбайн и разсича стръмната Северна стена на планината.

Морисън няма време да се наслади на гледката. Намира се на височина 8849 метра, в т.нар. „зона на смъртта“ – кислородът е толкова оскъден, че човешкото тяло не може да оцелее дълго без допълнителна помощ. Има и риск от лавини и падащи камъни. Казано накратко – всяка грешка тук може да бъде фатална.

А и Морисън е тръгнал с мисия. Ако повечето алпинисти мечтаят да изкачат Еверест, той иска обратното – да се спусне със ски по кулоара Хорнбайн.

Това си е истинска лудост. Самият Морисън го нарича „най-великия ски маршрут на планетата“. Тесният улей е дълъг около 1,6 километра, с наклон от 50 градуса. Редуват се стръмни и заледени участъци. Падането тук е немислимо, а всяко погрешно движение може да бъде фатално.

„Изпитвах тревога, страх, напрежение. Беше ми студено и бях уморен. Но бях напълно наясно какво се случва около мен и бях изцяло потопен в момента“, спомня си той пред CNN.

Морисън е максимално концентриран. Знае, че има само един шанс и трябва да даде най-доброто от себе си.

Преди да стигне до мечтаното спускане от Еверест обаче, той е преживял немалко трагедии. През 2011 г. съпругата му Кети и двете им малки деца Хана и Уайът загиват в самолетна катастрофа.

„Рокзвездата на земетресенията“: Човекът, който решава бъдещето на разрушените домове във Венецуела

Следват години, в които той трябва да се справя със загубата, докато не среща Хилъри Нелсън – алпинистка и скиорка, осъществила първи спускания по неизползвани дотогава маршрути в рамките на над 40 експедиции по света.

През 2018 г. двамата стават първите хора, спуснали се със ски от върха на Лхотце – четвъртия по височина връх в света, който се извисява на 8516 метра. Следващата им цел е да станат първите, спуснали се със ски по Северната стена на Еверест.

Именно там се намира кулоарът Хорнбайн. Цялото трасе през Северната стена е дълго над 2,7 километра, изключително стръмно и на огромна надморска височина.

„Това беше обща цел на мен и Хилъри. Искахме да изкачим стената, а след това да се спуснем със ски. Просто сме такива“, обяснява Морисън.

Но не успяват, защото се случва нова трагедия.

През 2022 г., докато се спуска от Манаслу – осмия по височина връх в света – Нелсън е повлечена от лавина. Два дни по-късно Морисън открива тялото ѝ, затрупано от снега.

Смъртта ѝ го съкрушава. Дълго време той не може да се отърси от скръбта и съмненията дали изобщо иска да продължи да се занимава с алпинизъм и ски.

Постепенно обаче започва отново да излиза сред природата. А с това се възражда и желанието му да се спусне със ски от най-високия връх в света.

Той промени света на трансплантациите. После трябваше почти да умре, за да получи ново сърце

„Започнах да излизам на разходки с кучето си. То искаше да ме води все по-далеч, а на мен наистина ми харесваше да съм сам сред тези диви пейзажи, да вървя в снега. Еверест си оставаше някъде на заден план“, спомня си той.

Заедно с режисьорите Джими Чин и Елизабет Чай Васархели, и двамата носители на „Оскар“, Морисън решава да опита отново и да заснеме експедицията.

Резултатът е документалният филм Everest: The Other Side, който излиза по кината през 2026 г.

„Бях решен да се опитам да постигна тази цел в памет на Хилъри. Исках да завърша проекта, който бяхме започнали заедно, да отдам почит на личността ѝ и да запазя историята ѝ жива“, казва Морисън.

Разбира се, нещата не се случват нито толкова бързо, нито толкова лесно. Нужна му е дълга подготовка и преодоляване на множество препятствия. Отнема му години и два неуспешни опита.

Когато най-сетне се изкачва на Еверест, разпръсва праха на Хилъри на върха.

„Когато стъпих на върха и погледнах към Непал, изпитах невероятна гордост от това, което постигнахме заедно с екипа“, разказва Морисън.

Но в същия момент вижда Макалу и Лхотце – два от осемхилядниците, които е изкачвал заедно с Хилъри. И усеща присъствието ѝ.

Планинският лъв, който вдъхнови изграждането на най-големия надлез за диви животни в света

Остава му обаче спускането със ските. А това е ужасно трудно.

Денивелацията на маршрута до лагера е около 3660 метра. Морисън се спуска в продължение на четири часа и пет минути. Казва, че през цялото време е бил напълно съсредоточен върху всяко движение, правейки малки и прецизни завои, за да не падне.

„Знаех, че ако изгубя контрол дори за половин секунда, няма да мога да се овладея и ще падна чак долу“, разказва той.

В един участък от около 200 метра е принуден да свали ските и да се спусне с въже, защото скалите са оголени и няма сняг.

И макар че постоянно е изложен на смъртна опасност, той казва, че се е чувствал спокоен.

„Ако бях изгубил опора или се бях подхлъзнал, просто щях да се отпусна. Живял съм пълноценен живот“, казва Морисън.

Когато най-накрая стига до безопасен терен и поглежда назад към планината, той започва да крещи и да плаче.

„Мислех си за Хилъри. Плаках. Крещях.“

Не може да разбере как все още се държи на краката си. Има чувството, че ще рухне от силата на емоциите.

Но дори подобно постижение не може да заличи скръбта от загубата на близките му.

„Разбрах, че няма да оставя тази травма и тази мъка зад себе си. Просто продължавам напред и ги нося със себе си. Когато съм уморен и ми се иска да се откажа, си мисля за тях. Мисля си колко биха се гордели с мен, ако направя още една крачка. Именно споменът за хората, които съм изгубил, ми помага да продължавам.“