В Лос Анджелис, където знаменитостите са част от ежедневието, един необичаен обитател успява да привлече вниманието на хиляди жители. Това е P-22, планински лъв, който обикаля града през нощта и постепенно се превръща в една от най-обичаните местни знаменитости. Историята му не само променя общественото отношение към дивата природа, но и вдъхновява изграждането на най-големия в света надлез за преминаване на диви животни.

P-22 успява да пресече две от най-натоварените магистрали в САЩ, преди да се установи в парка „Грифит“, едно от най-популярните зелени пространства в Лос Анджелис.

През 2013 г. фотографът на дивата природа Стив Уинтър заснема планинския лъв с автоматична фотокамера, докато преминава през района под осветения знак „Холивуд“. Кадърът бързо придобива популярност и превръща животното в международна знаменитост, разказва CNN.

„Хората се влюбиха в тази котка. Той беше знаменитост сред знаменитостите. Беше като на кино“, спомня си Уинтър.

P-22 започва да се появява все по-често на снимки от автоматични фотокамери и охранителни системи в кварталите около парка. Местните жители го забелязват да почива в задните им дворове и да обикаля жилищните райони.

Популярността му обаче не променя условията, в които живее. Територията му в „Грифит“ обхваща едва около 17 квадратни километра, а близостта до натоварените пътища и гъсто населените райони представлява постоянна опасност.

През 2022 г. P-22 е евтаназиран заради тежки наранявания след сблъсък с автомобил и заболяване. Съдбата му привлича вниманието към един от най-сериозните проблеми пред големите диви котки по света: загубата и разпокъсването на естествените им местообитания.

„Животните не само губят територии, но и останалите им местообитания стават все по-разпокъсани, често разделени от пътища, които е почти невъзможно да бъдат пресечени“, обяснява пред CNN журналистката Шарън Гайнап, която от години отразява проблемите на околната среда.

Историята на P-22 дава допълнителен тласък на инициативата за изграждане на специален надлез над десетлентовата магистрала 101 в района на Лос Анджелис. Съоръжението, наречено Wallis Annenberg Wildlife Crossing, трябва да свърже планините Санта Моника и Сиера Мадре, като осигури безопасен маршрут за дивите животни между две важни природни територии.

Надлезът е широк приблизително 50 метра и се очаква да бъде открит на 2 декември 2026 г., след близо 14 години работа по проекта. Той ще позволи на животните да преминават над натоварената магистрала, без да рискуват живота си сред автомобилния трафик.

„Те на практика са затворници в тези територии. Трябва да намерим начин да им дадем възможност да пресичат пътищата, които ги ограничават“, казва Уинтър.

Фотографът и Шарън Гайнап посвещават десетилетия на документирането на големите диви котки по света. Работата им е събрана в новата книга на National Geographic „Big Cats“, която показва как фотографията и журналистическите разследвания могат да доведат до реални промени в опазването на природата.

Как ягуарите в Бразилия се превърнаха в туристическа атракция?

Една от историите в книгата отвежда читателите в бразилския регион Пантанал, най-голямата тропическа влажна зона в света и дом на една от най-големите концентрации на ягуари.

Когато Уинтър посещава района през 1997 г., местните животновъди възприемат хищниците основно като заплаха за добитъка си. Ягуарите често са убивани заради предполагаеми нападения над крави, а кожите им се продават.

Фотографът започва да работи с биоложката Сандра Кавалканти, която използва GPS нашийници, за да проследява движенията и поведението на животните.

Изследванията ѝ показват, че домашните говеда съставляват по-малко от една трета от храната на ягуарите, чието меню може да включва до 85 различни животински вида. Освен това заболяванията и недохранването причиняват повече смъртни случаи сред добитъка, отколкото нападенията на хищниците.

Научните данни, съчетани с фотографиите на Уинтър, публикувани в National Geographic, постепенно променят обществените нагласи.

Регионът започва да привлича туристи, които искат да наблюдават ягуари в естествената им среда. Така присъствието на животните започва да носи и икономически ползи за местните общности.

„Днес ягуарите струват повече живи, отколкото мъртви“, посочва Гайнап.

По думите ѝ популацията се е увеличила въпреки периодите на суша и зачестяващите горски пожари. Местните жители вече са по-малко склонни да убиват хищниците, тъй като присъствието им носи приходи от туризъм.

Разследване разкрива незаконна търговия с тигри в Тайланд

Друга история показва как журналистическо разследване допринася за затварянето на популярна туристическа атракция в Тайланд.

През 2011 г. Уинтър посещава т.нар. Храм на тигрите, будистки манастир, в който туристите могат срещу заплащане да галят и да се снимат с тигри.

Макар да се представя като убежище за животните, природозащитници от години подозират, че храмът е свързан с незаконната търговия с тигри и части от телата им.

След публикуването на книга със снимки от мястото Гайнап се свързва с биоложката Сибел Фокскрофт, която твърди, че може да предостави доказателства за незаконната дейност.

Двете прекарват около година в разследване, като работят с източници и събират записи от охранителни камери, аудиоматериали и документи.

Публикуването на резултатите през 2016 г. предизвиква широк обществен отзвук.

По думите на Гайнап в рамките на четири месеца тайландските власти конфискуват тигрите и затварят храма.

Работата на Уинтър и Гайнап допринася и за разкриването на мащабната индустрия за отглеждане и експлоатация на големи диви котки в Съединените щати.

Няколко месеца преди премиерата на популярния документален сериал на Netflix „Tiger King“ двамата публикуват обширно разследване в декемврийския брой на National Geographic от 2019 г.

То проследява мрежа от обекти в 32 американски щата, сред които крайпътни зоопаркове и циркови представления, предлагащи на посетителите срещу заплащане възможност да галят и да се снимат с малки тигърчета.

По това време в плен в САЩ се отглеждат повече тигри, отколкото живеят на свобода в Азия, отбелязва Гайнап.

Журналистите документират случаи на злоупотреба с животните и незаконна търговия. Сред интервюираните е и известният развъдчик на тигри Док Антъл, който впоследствие става широко разпознаваем покрай сериала „Tiger King“.

Публикацията допринася за усилията, довели до приемането на американския закон Big Cat Public Safety Act през 2022 г.

Той ограничава частното притежаване, развъждане и продажба на големи диви котки, като предвижда изключения за определени акредитирани организации.

Гайнап си спомня, че копие от журналистическото разследване е било предоставено на всеки член на Конгреса.

Според нея фотографиите имат особено силно въздействие, защото правят сложните природозащитни проблеми по-разбираеми и достъпни за широката публика.

Защитата на хищниците означава защита на цели екосистеми

Историите на P-22, ягуарите в Бразилия и тигрите в Тайланд и САЩ показват, че опазването на дивите животни изисква много повече от ограничаване на бракониерството.

Необходими са също съхраняване на местообитанията, промяна в обществените нагласи, икономически стимули за местните общности и ефективно законодателство.

Големите хищници имат ключова роля за поддържането на природния баланс.

„Когато защитаваме върховен хищник или вид, който обитава големи територии, ние защитаваме значителна площ. А това означава да опазим и всички останали животни, които споделят същото пространство“, обяснява Гайнап.

За Лос Анджелис наследството на P-22 ще придобие съвсем конкретно измерение през декември, когато новият надлез трябва да предостави на дивите животни възможността, която прочутият планински лъв никога не е имал: да преминават безопасно между своите естествени местообитания.