Лесно могат да бъдат объркани с домашна котка – приблизително със същия размер са, някои са изцяло черни, а пронизващият им поглед излъчва същата увереност. Понякога дори се държат спокойно и остават близо до хората. Срещат се рядко, защото са нощни животни и популациите им не са многобройни, а информацията за тях в интернет е оскъдна. Въпреки това биолозите, които изучават тигровите котки,, ги определят като „една от най-интригуващите, загадъчни и впечатляващи групи сред котките“. А научната общност проявява към тях все по-голям интерес. През 2024 г. един от представителите им – облачната тигрова котка – беше признат за самостоятелен вид, след като беше забелязан в район на Боливия, където досега не е имало сведения за присъствието му, показва изследване, публикувано тази година.

Облачната тигрова котка (Leopardus pardinoides) прекарва голяма част от живота си по дърветата и обитава обширни горски територии. Затова откриването ѝ през февруари миналата година е чиста случайност. Биологът Оливер Кинтерос, специалист по земноводни и влечуги, провежда заедно с други изследователи нощно наблюдение на застрашени земноводни в националния парк Караско – планинска гора на над 2250 метра надморска височина, разположена на около 160 километра от град Кочабамба.

„Съвсем случайно животното се появи пред нас. Беше много спокойно, изобщо не се изплаши и ни позволи да го снимаме с телефоните си“, разказва ученият пред El País.

„Беше изключително красив и вълнуващ момент. Рядко се случва човек да се изправи лице в лице с тигрова котка“, допълва Кинтерос.

Осемгодишно проучване показва, че югозападна Либия вероятно е едно от най-важните убежища за пясъчната котка в Северна Африка

Как едно видео в YouTube промени представите за рядък пустинен хищник?

Откритието беше приветствано от научната общност. Освен че допринася за по-доброто разбиране на разпространението и разнообразието на вида с цел неговото опазване, то хвърля светлина върху едно трудноуловимо животно, чиито особености тепърва се описват.

Изследване, публикувано в списание Nature, официално потвърди, че Leopardus pardinoides е един от трите вида тигрови котки. Авторите му отбелязват, че познанията за тази група все още са ограничени. Поради тази причина – както преди, така и след разделянето на видовете – тигровата котка дълго време е била обект на погрешни представи относно своето разпространение и местообитания. 

Развитието на фотокапаните се оказва решаващо за изследването на живи екземпляри. Благодарение на тях учените установяват значителни различия в шарките по козината, размерите и пропорциите на тялото, което доказва, че облачната тигрова котка представлява отделен вид.

До 2024 г. за самостоятелни видове се смятаха единствено северната, или саванна, тигрова котка (Leopardus tigrinus) и атлантическата тигрова котка (Leopardus guttulus). Според учените новопризнатата облачна тигрова котка е най-ясно отличаващият се представител на групата, макар че разликите трудно се забелязват с просто око.

„Съществуват фини морфологични различия, които могат да бъдат разграничени статистически – например в шарките на козината, размерите на тялото, опашката и черепа. Различават се и местообитанията, както и генетичните характеристики, които показват, че pardinoides се е отделил от останалите представители на групата преди около 2,45 милиона години“, обяснява мамологът Дамиан Румис, участвал в изследването, потвърдило новия вид. Той също така потвърждава, че екземплярът, открит край Кочабамба, действително принадлежи към облачната тигрова котка.

Новопризнатият вид се отличава с жълтеникаво-кафява козина, изпъстрена с почти кръгли розетки. Животното тежи до три килограма и има къси, закръглени уши, както и дебела опашка, която е по-дълга от тази на останалите тигрови котки. Менюто му се състои от дребни гръбначни животни. Обикновено видът обитава влажните андски гори на височина между 2000 и 3000 метра. Около 40% от ареала му се намира в Колумбия, но екземпляри са регистрирани и в Централна Америка – по-конкретно в Коста Рика и Панама. 

Тези животни са изключителни строители и бързо могат да свършат онова, над което хора, оборудвани с техника, биха се мъчили доста време

За всеки проблем има по един бобър. Как квартал в Лондон спря наводненията с естествени диги

Двата му най-близки сродни вида – tigrinus и guttulus – се срещат съответно в Североизточна Бразилия и в Атлантическата гора. Според доклада от 2024 г. точното определяне на ареала на всеки вид е първата стъпка към ефективното му опазване и управление. Това е изключително наложително, тъй като Международният съюз за защита на природата (IUCN) вече класифицира tigrinus и guttulus като уязвими от изчезване. В същата категория последното издание на Червената книга на гръбначните животни на Боливия поставя и облачната тигрова котка.

Най-голямата заплаха за тези животни е загубата на местообитанията им. Изследването, в което участва Румис, показва, че разпространението на тигровите котки се е свило с между 50% и 68% спрямо историческия им ареал. Те обитават райони като тропическите Анди и Атлантическата гора – региони, силно засегнати от разширяването на земеделието и обезлесяването.

Освен това тези местообитания често се намират в близост до човешки селища, което създава допълнителни рискове.

„Може да се случи същото, както при ягуарите и пумите, когато животновъдите плащат, за да бъдат убити. За тях добитъкът струва повече от дивата природа, която имаме“, предупреждава Кинтерос.