Как едно видео в YouTube промени представите за рядък пустинен хищник?

Когато фотографът на дивата природа Мохамед Алмунтасир качва 18-секундно видео в YouTube, той не му отдава особено значение. На кадрите се вижда малка бледа котка, която копае дупка в пясъка сред отдалечените дюни в югозападна Либия.

Оказва се обаче, че видеото, публикувано през 2017 г., представлява първото материално доказателство, че пясъчната котка (Felis margarita) – единственият представител на семейство котки, приспособен към истински пустинни условия – съществува в страната.

„Когато го публикувах, никой не вярваше, че е заснето в Либия“, разказва Алмунтасир. „Всички го отричаха, но аз продължавах да настоявам, че тази котка живее тук, на няколко места. Едно от тях е само на 70 км от Зинтан, моя роден град.“

Почти десетилетие по-късно се натрупват все повече доказателства, че това не е бил единичен екземпляр и че югозападна Либия може да е непознат досега ключов район за вида. Пясъчната котка е приблизително с размерите на домашна котка, а окраската ѝ я прави почти невидима сред пустинния пейзаж. Именно затова тя често е наричана „призракът на пустинята“, пише The Guardian. 

За всеки проблем има по един бобър. Как квартал в Лондон спря наводненията с естествени диги

Алмунтасир не популяризира активно видеото си, но то привлича внимание само по себе си. През годините множество учени се свързват с него, сред които е и Фирас Хайдер – зоолог, специализиран в дребните хищници и постдокторант в университета Sol Plaatje в Южна Африка.

„Той ме убеди, че трябва да работим заедно по изследване, което да документира присъствието на това животно в Либия и да го включи официално сред видовете на либийската фауна“, споделя Алмунтасир.

Бяло петно на картата

Югозападна Либия е една от най-слабо проучените сухоземни области в Северна Африка. Хайдер преглежда всички научни източници, които споменават пясъчната котка в страната, но открива, че нито един от тях не съдържа реални доказателства или точни координати.

„Когато попитах Мохамед къде е виждал котката, той ми каза, че я е наблюдавал на множество места“, посочва Хайдер. „Това ме изненада.“

По думите му екологично ценните райони в югозападната част на Либия нямат защитен статут, липсват фотокапани, обучени полеви екипи и функционираща централна институция, която да координира изследванията.

Допълнително предизвикателство представляват контрабандните мрежи по границите с Алжир, Нигер и Чад, които правят теренната работа опасна.

„Югозападните райони на Либия са активни маршрути за контрабандисти и не са безопасни“, отбелязва Алмунтасир. „При едно от пътуванията ни попаднахме под обстрел и се наложи бързо да напуснем района.“

„Минават точно покрай къщата“: Как Непал се учи да съжителства с носорозите на фона на растящата им популация ?

Осем години работа в пустинята

След срещата си Хайдер и Алмунтасир започват осемгодишно сътрудничество, осъществявано почти изцяло от разстояние.

„Научих Мохамед на полевите методи за изследване, които използваме в Южна Африка – как да записва GPS координати и как да документира всяко наблюдение със снимки или видео“, обяснява Хайдер. „Той приложи всичко това в югозападната пустиня и събра свидетелства от местните туарегски общности, които познават района отлично.“

Алмунтасир, израснал в планината Нафуса, започва да придружава местни ловци в експедициите им. Вместо пушка той носи камера.

„Те ми показваха местата, където са виждали пясъчни котки, записваха координатите и аз събирах информацията, за да планирам специални посещения на всяка локация“, разказва той.

Понякога той и водачите му следват следи от лапи в продължение на дни, докато открият леговище. След това разпъват палатка и чакат животното да се появи.

Неочаквано убежище за пустинни видове

Усилията им водят до публикуването на научна статия в списанието Journal of Arid Environments през февруари 2026 г. Изследването документира присъствието на пясъчната котка на 13 места в либийската Сахара, както и на сахарския ивичест пор на осем нови локации, седем от които са извън официално признатия ареал на вида според Международния съюз за защита на природата (IUCN).

Особено впечатляващи са резултатите от долината Уади Армет – изолирана местност на около 1000 км югозападно от Триполи, където са регистрирани 15 от общо 36 наблюдения на пясъчни котки.

Котки или кучета? В Източна Азия все повече хора избират мъркащите любимци

„Тази долина е изключително обширна“, казва Алмунтасир. „Повече от половината от нея остава неизследвана заради трудния терен. През лятото животните мигрират там заради водата. Много от тях идват от резервата Тасили н’Аджер от алжирската страна на границата.“

Резултатите сочат, че видът е по-разпространен и вероятно в по-добро състояние в Либия, отколкото се е смятало досега. Това предполага, че югозападната част на страната може да служи като важно убежище за пустинни животни.

Сред застрашените бозайници в Либия са още гепардът, сахарска газела и пясъчният джербил.

„Върху Либия винаги е стояла голяма въпросителна заради липсата на изследвания и теренни проучвания“, коментира Ибрахим Елкахуадж, ръководител на Libyan Wildlife Trust и на либийския комитет към IUCN. „Това изследване е важен принос, който може да помогне да бъде разкрито огромното биоразнообразие, скрито в либийската Сахара.“

Нови заплахи

Учените обаче документират и тревожни случаи. Някои пясъчни котки са били продавани като домашни любимци на местни пазари, а други са загивали случайно по време на лов.

Видът играе важна роля в пустинните екосистеми, защото се храни основно с гризачи като тушканчета, както и с отровни змии и скорпиони. По този начин котките помагат за поддържането на крехкия баланс в среди, където растителността е ограничена.

„Всички либийци трябва да участват в усилията за опазване на природата“, заключава Хайдер. „Те трябва да чувстват отговорност към тези видове, защото те са част от тяхната среда и от тяхната страна.“