Някъде в западния край на Лондон, в район Ийлинг, близо до мол и местния „Макдоналдс“ в продължение на години стават наводнения. За да решат проблема, властите започват да обмислят инженерен проект – изграждане на отводнителна система. За целта са нужни тежки машини, копаене и много бетон.

Но преди да започнат, група природозащитници предлагат идея – защо не пробваме по естествения начин. А какъв е той? Да пуснем група бобри в тази местност и да видим какво ще свършат.

Това е нестандартно решение, но не и неестествено. В този район някога е имало бобри, обяснява пред CNN ветеринарният лекар и ръководител на проекта за възстановяване на популацията им Шон Макормак.

От общината се съгласяват и през 2023 г. в местността са пуснати семейство от пет бобъра. И от тогава наводнения няма. Може да звучи абсурдно, но е истина – тези космати животинки успяват да свършат набързо онова, с което доста хора и техника биха се мъчили.

Какво точно се случва? Бобрите са пуснати в обширна местност от близо 100 хил. квадратни метра. Според Макормак това е едно запустяло и изоставено парче земя. Тъй като е по-ниско от останалата част от града, то често събира дъждовна вода. Освен това наблизо минава река, чието корито е претърпяло редица корекции заради развитието на града. Има и метростанция, която редовно се наводнява. Най-общо казано – въпросният терен действа като фуния, през която дъждовната вода минава бързо и след това стига до околните улици, метростанция и търговски обекти.

Бобрите обаче започват да строят диги, дейност, в която са изключително добри. Така постепенно из цялата местност изникват естествени прегради за водата. След като бобрите си свършват работата, водата не изчезва, но се задържа доста по-дълго в това мочурливо място. Тоест не се изсипва изведнъж по околните улици, където канализацията няма капацитета да поеме такъв дебит. И така наводненията спират. Засега проектът на име Ealing Beaver Project се смята за успешен.

Смята се, че бобрите във Великобритания са изчезнали преди около 400 години. Причината е масовото им ловуване. Хората ги избиват заради козината, месото и част от секретите им, които се използват за парфюми.

В последните години обаче възстановяването на популациите им става все по-популярно. Основната причина е, че бобрите имат своето място и важна роля в природата, но помагат и на хората. Те са изключителни строители на диги и, както показва случаят в Ийлинг, могат да бъдат много полезни.

Основният инструмент на бобрите са силните им зъби, с които прегризват пръчки и дори стволове на дървета. Когато пренесат този материал и изградят дига, те на практика създават нещо като малък язовир или дори каскада от такива. Тази система задържа водата и не позволява бързото й преминаване през местността. Движение се получава едва когато едната дига прелее, но после водата бива спирана от следващата.

Тези малки язовири бобрите използват за свои убежища. Когато са застрашени от хищник, те се крият във водата. Едновременно с това обаче те налагат напълно природосъобразен контрол върху наводненията. Бобрите превръщат терена в голяма гъба, която може да поеме и задържи големи количества вода.

Освен, че правят диги бобрите копаят и канали, казва Емили Феърфакс, преподавател по география в Университета на Минесота. По думите ѝ това е една система, приличаща на подземна паяжина от вода, която допълнително помага за разпределението на водата в един терен, а оттам и за намаляване на риска от наводнения.

И не на последно място – когато един район е обитаван от бобри, той е много по-трудно запалим, тъй като е с висока влажност. Т.е. опасността от пожари също намалява.

„Сред експертите, изучаващи бобрите, има една шега – за всеки проблем има по един бобър“, казва Феърфакс.

Три години след началото на лондонския проект наводнения не са регистрирани. Но това не означава, че всяко заселване на територия с тези животни ще е успешно. Първо, те се нуждаят от подходящи условия, от достатъчно храна, вода и пространство, за да се размножават. Хората също трябва да отчитат присъствието им и да имат план за действие, ако се окаже, че животните се приближат прекалено до градската среда.

Освен това бобрите могат да създадат проблеми, ако районът е земеделски и земята се използва активно. Заради тунелите им може да се стигне до наводняване на ниви и унищожаване на реколтата. Освен това понякога те копаят толкова много, че тежката земеделска техника пропада в дупките.

Така че те са решение, но не универсално. В случая с Ийлинг инициативата работи. Местната общност се радва на животните и вече се организират събития като „боброво сафари“ за наблюдение в естествената им среда.

По правило градът не изглежда като най-подходящото място за бобри, но има и изключения. Или както казва ръководителят на проекта Макормак:

„Показахме на практика, че не е чак толкова лоша идея да живееш с бобри“.