Хиляди сметища в Обединеното кралство и Европа се намират в речни заливни тераси, което представлява потенциална заплаха за питейната вода и защитените територии, ако токсични отпадъци бъдат отмити в реките, почвите и екосистемите, показва ново разследване.

Заключенията са резултат от първото картографиране на сметища на ниво континент, проведено от The Guardian, Watershed Investigations и Investigate Europe.

„С увеличаващата се честота и мащаб на наводненията и ерозията заради климатичните промени рискът тези отпадъци да попаднат в околната среда расте”, казва Патрик Бърн от Ливърпулския университет „Джон Мурс“. По думите му пред The Guardian това включва физически отпадъци като пластмаси и строителни материали, но и токсични метали и химикали като PFAS (т. нар. “вечните химикали”) и PCB (полихлорирани бифенили).“

Кат Спенсър, професор по екологична геохимия в Университета „Куин Мери“, допълва: „В открито крайбрежно сметище в Тилбъри намерихме разнообразни отпадъци, включително неща, които изглеждаха като болнични кръвни банки. А говорим за десетки хиляди подобни площадки, които, ако не са облицовани и са изложени на риск от наводнения, имат многобройни начини да замърсят подземните и повърхностните води и хранителната верига.“

Смята се, че в ЕС има до 500 000 сметища. Около 90% от тях - включително 22 000 във Великобритания - са изградени преди въвеждането на регулации за контрол на замърсяването като защитни подплати, които предотвратяват просмукване. Съвременните добре управлявани сметища крият значително по-нисък риск.

В изследването си The Guardian, Watershed Investigations и Investigate Europe идентифицират над 61 000 сметища в Европа, като 28% се намират в райони, уязвими към наводнения. Моделирането показва, че реалният брой може да е до 140 000. Картографирането, базирано на искания за достъп до данни от 10 държави, подчертава по-дълбок проблем: институциите на ЕС нямат централен регистър, а данните на отделните държави са разпокъсани, непълни и често недостъпни, отбелязва The Guardian.

Настоящите екстремни условия може да произтичат от взаимодействието между две активни системи – тайфуна „Кото“ във Филипините и необичайното образуване на циклон „Сеняр“ в Малакския проток

Опустошителни наводнения в Азия – над 900 загинали и стотици в неизвестност

Спенсър казва: „Нямаме достатъчно данни, което наред с различните начини за категоризиране на площадките прави много трудно да се управлява проблемът. Това е най-лошият възможен сценарий. Повечето сметища вероятно са безопасни, но дори малък брой с много токсични вещества е достатъчен да създаде проблем. Просто не знаем кои са.“

Повече от половината картографирани сметища се намират в райони, където подземните води не отговарят на химичните стандарти - което подсказва, че сметищата в някои случаи може да са допринесли за замърсяването.

Директивата на ЕС за депониране от 1999 г. забрани необлицованите сметища и създаде строги критерии за прием на отпадъци. Преди това почти липсваха мерки за ограничаване на замърсяването.

„Може да има и други източници на замърсяване, като земеделието и индустрията, но един от основните начини химикалите да мигрират от сметищата е чрез подземните води“, казва Бърн.

Той е открил просмукване от сметище в природния резерват Нюгейт в Чешър във воден поток. Тестовете са показали PFAS вещества на нива 20 пъти над допустимите за питейна вода. В Гърция са открити PFAS, както и живак и кадмий, просмукващи се в река Недонтас от бившето сметище Маратолакка в планината Тайгет - популярна сред хиляди туристи. Кметът на Каламата твърди, че сметището е закрито през юни 2023 г. и „в момента няма данни за екологични щети“.

През 2022 г. в световен мащаб са произведени рекордните 62 милиона тона електронни отпадъци - с 82% повече от 2010 г. Това може да се превърне в решение на един огромен проблем, който заплашва все повече индустрии

Рециклирането - основен коз за справяне с липсата на ценни метали и редкоземни елементи

В някои случаи тези води могат да бъдат използвани като питейни. Анализът установява почти 10 000 сметища в зони за питейна вода в шест държави: Франция, Великобритания, Испания, Германия, Нидерландия и Италия. Над 4 000 от тях са стари сметища в Англия и Уелс, които вероятно нямат защита срещу просмукване.

„Няма как да знаем колко риск има за хората и водоснабдяването, докато не установим къде се намират всички сметища, какво съдържат, дали протичат токсини и дали пречиствателните станции ги отстраняват“, предупреждава Бърн.

Говорител на Европейската комисия казва, че съгласно Директивата за питейните води качеството на водата в целия ЕС трябва да бъде гарантирано директно „на чешмата“, като при отклонения държавите членки са длъжни да извършат необходимия мониторинг и да предприемат корективни мерки.

В Обединеното кралство водните компании извършват оценки на риска и мониторинг според регулаторните правила.

Най-очевидният риск са крайбрежните сметища. Анализът открива 335 сметища в зони с ерозия в Англия, Уелс и Франция, както и 258 в цяла Европа, разположени на по-малко от 200 метра от брега - изложени на ерозия или бурни приливни вълни.

„Това е само върхът на айсберга“, казва Спенсър, която помага на Министерството на околната среда (Defra) да класира най-рисковите 1200 сметища в Англия и Уелс. Тя е тествала две ерозиращи крайбрежни сметища и е открила, че Лайнемут на североизток изпуска високи концентрации на арсен, а Лайм Риджис на югозапад - високи нива на олово, които могат да причинят екологични щети.

„Трябва да разберем потенциалните рискове от климатичните промени и свързаното с тях освобождаване на замърсители във всички стари сметища без екологични защити - не само крайбрежните“, допълва тя, като подчертава, че ще са нужни средства за решаване на проблема.

Спенсър предупреждава: „На практика всички живеем върху сметище.“ Тя посочва, че 80% от населението на Великобритания живее в радиус от 2 км от известно сметище, като най-уязвими са социално слабите райони.

Доклад на Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство от миналата година заключи, че животът близо до добре управлявано сметище не представлява съществен риск за здравето - но липсата на данни за старите площадки прави картината неясна.

Най-просто казано това е рециклиране, повторна употреба или ремонт на продукти, чрез които процеси да се сведат до минимум извърляните отпадъци

Кръгова икономика: Когато зеленият бизнес срещне реалността на пазара

Дивата природа също е изложена на опасност - над 2 000 сметища в Европа се намират в защитени територии.

По този повод Бърн казва: „Знаем, че пластмасите се натрупват в дивата природа, хората и околната среда, а има и все повече доказателства за негативно въздействие върху здравето. Основният въпрос е докъде достига химическото просмукване.“

Незаконното изхвърляне на отпадъци също е сериозен проблем. Европол го определя като един от най-бързо растящите видове организирана престъпност. През февруари хърватските власти арестуваха 13 души, заподозрени в незаконно изхвърляне на 35 000 тона отпадъци от Италия, Словения и Германия - с печалба поне 4 млн. евро.

В Англия Агенцията по околната среда разследва 137 незаконни сметища, включващи над 1 млн. куб. метра отпадъчен материал.

В италианската област Кампания мафията от години изхвърля токсични отпадъци, което се свързва с по-високи нива на смъртност и заболявания.

В Англия и Уелс при сегашните темпове капацитетът на сметищата може да се изчерпи до 2050 г. Нови сметища често срещат обществено противопоставяне и екологични притеснения.