Докато САЩ и Китай се борят за икономическо, технологично и геополитическо надмощие, критичните елементи и метали, вградени в технологиите от потребителските до индустриалните и военните пазари, се превръщат в ключова пешка на шахматната дъска. Това е особено валидно за влиянието на Китай върху веригата за доставки на редкоземни метали, което принуди Министерството на отбраната на САЩ да придобие голям дял в MP Materials, управляваща единствената мина за редкоземни елементи в страната.

Но има и друга възможност за борба с недостига на редкoземни елементи, която се връща към една по-стара идея: рециклирането. Бизнесът е изминал дълъг път от събирането на консервни кутии, бутилки, пластмаса, вестници и други потребителски отпадъци, които иначе биха били депонирани на сметища, до създаването на всевъзможни нови продукти.

Днес рециклиращите компании от ново поколение – смесица от традиционни такива и стартъпи – разработват иновативни начини за събиране и преработка на все по-нарастващите планини от електронни отпадъци, които включват излезли от употреба и изхвърлени компютри, смартфони, сървъри, телевизори, уреди, медицински устройства и друга електроника и ИТ оборудване. И те правят това по начин, който е съобразен с най-новите критични за обществото технологии. Напоследък изхабените батерии за електромобили, вятърни турбини и слънчеви панели насърчават разрастващата се ниша на рециклирането, пише в свой анализ CNBC.

Възможностите за рециклиране на е-отпадъци не се ограничават до редкоземни елементи. Всяка електроника, която не може да бъде напълно ремонтирана и препродадена или разглобена за резервни части, необходими за поддържане на съществуващи устройства, може да бъде рециклирана, за да се извлекат злато, сребро, мед, никел, стомана, алуминий, литий, кобалт и други метали. Те са жизненоважни за производителите в различни индустрии. Но все повече рециклиращите компании извличат и редкоземни елементи, като неодим, празеодим, тербий и диспросий, които са от решаващо значение за производството на всичко – от изтребители до всевъзможни електронни устройства.

„Рециклирането на електронни отпадъци не се вземаше много на сериозно доскоро“ като значим източник на доставки на ценни материали, казва пред CNBC Кунал Синха, глобален директор по рециклиране в швейцарската компания Glencore, голям производител и търговец на метали и минерали, а в по-малка, но нарастваща степен, и рециклираща компания за електронни отпадъци. „Много хора все още не осъзнават колко голям може да бъде този пазар“.

Традиционно американските производители закупуват основни метали и редкоземни елементи от местни и чуждестранни производители – преобладаващо базирани в Китай – които преработват добитите суровини, или чрез търговци. Но с тези вериги на доставки, които сега са нарушени от непредвидими тарифи, търговски стратегии и геополитика, пазарът за рециклирани електронни отпадъци придобива все по-голямо значение като начин да се задоволи ненаситната електрификация във всички области.

Последните санкции за износа на редкоземни метали от страна на Китай се оказват много по-ефективни от предишните усилияю

Нов вид търговска война: Редкоземните елементи като оръжие

„Съединените щати внасят много електроника, а всичко това идва със злато, алуминий и стомана“, казва Джон Митчъл, президент и главен изпълнителен директор на Global Electronics Association. „Така че има голяма възможност тарифите да бъдат стимул за по-голямо рециклиране на стоки, които ние нямаме и купуваме от други страни“.

При медта и други метали „рециклирането ще играе огромна роля“

Въпреки че рециклирането допринася само с около 200 милиона долара към общата EBITDA на Glencore от почти 14 милиарда долара, стратегическото внимание и време, което бизнесът получава от ръководството, „е много повече от този процент“, казва Синха. „Смятаме, че трябва много минно дело, за да се добият всички необходими мед, злато и други метали, но също така признаваме, че рециклирането ще играе огромна роля“.

Glencore експлоатира огромна медна топилня в Квебек, Канада, от почти 20 години. Тя е разположена в находище, което е на почти 100 години. Съоръжението преработва предимно медни концентрати, въпреки че 15% от суровината му са рециклируеми материали, като електронни отпадъци, които глобалната мрежа от над 100 доставчици на Glencore събира и сортира.

Металургичният завод е пионер в процеса на извличане на мед и благородни метали от електронни отпадъци от средата на 80-те години на миналия век, което го прави един от първите и най-големите от този тип в света. Извлечената мед се рафинира в нови плочи, които се продават на производители и търговци. Същото съоръжение произвежда и рафинирано злато, сребро, платина и паладий, извлечени от рециклирани суровини.

Значението на медта за веригите за доставки на производителите се увеличи в началото на юли, когато цените достигнаха рекордно високо ниво, след като президентът Тръмп заяви, че ще наложи 50% мито върху вноса на метала. САЩ внасят малко под половината от нужните си количества, а увеличението на митото – подобно на другите нови търговски политики на Тръмп – има за цел да стимулира местното производство.

За да премине една мина в САЩ от етапа на откриване на находището до започване на производството например, са нужни около три десетилетия. Това прави рециклираната мед още по-привлекателна, особено като се има предвид, че търсенето продължава да нараства. Според оценки на Wood Mackenzie до 2050 г. 45% от търсенето ще бъде задоволено с рециклирана мед, което е значително увеличение спрямо около 1/3 днес.

Много чуждестранни компании за рециклиране вече започнаха да инвестират в съоръжения в САЩ. През 2022 г. германската компания Wieland започна строителството на завод за рециклиране на мед и медни сплави на стойност 100 милиона долара в Шелбивил, Кентъки. Миналата година друга германска компания - Aurubis - започна строителството на завод за рециклиране на различни метали на стойност 800 милиона долара в Аугуста, Джорджия.

Първоначално то ще се използва за изработване на бижута, а по-късно ще бъде превърнато във възпоменателни монети

Кралският монетен двор започва да добива злато от електронни отпадъци

„Като първата голяма вторична топилня от този вид в САЩ, Aurubis Richmond ще ни позволи да запазим стратегически важни метали в икономиката, което ще направи веригите за доставки в САЩ по-независими“, коментира пред CNBC изпълнителният директор на Aurubis Торалф Хааг.

Огромни количества електронни отпадъци

Началото на разпространението на електронните отпадъци може да бъде проследено до 90-те години на миналия век, когато интернет даде начало на цифровата икономика. Тя доведе до експоненциален растеж на продуктите с електронни функции - тенденция, подсилена от появата на възобновяемата енергия, електромобилността, изкуствения интелект и изграждането на центрове за данни. Това, от своя страна, доведе до постоянен оборот на устройства и оборудване и огромни количества електронни отпадъци.

През 2022 г. в световен мащаб са произведени рекордните 62 милиона тона електронни отпадъци, което е с 82% повече от 2010 г., според най-новите оценки на Международния съюз по далекосъобщения на ООН и изследователския център UNITAR. Прогнозира се, че до 2030 г. това число ще достигне 82 милиона тона. Според доклада САЩ са произвели малко под 8 милиона тона електронни отпадъци през 2022 г. и едва около 15-20% от тях са били рециклирани правилно. Това показва, че пазарът за възстановяеми електронни отпадъци е недоразвит. Според IBISWorld, индустрията за рециклиране на електронни отпадъци е генерирала 28,1 милиарда долара приходи през 2024 г.