Малко след като Пекин обяви нови ограничения върху износа на редкоземни минерали и специализираните магнити, които се произвеждат от тях, световната автомобилна индустрия предупреди за недостиг, който може да доведе до затваряне на фабрики. Умелото налагане на санкции от страна на Китай през пролетта се превърна в ключовият фактор, който принуди Вашингтон да отмени увеличението на митата за страната.

Освен това този подход представлява нова ера в китайската икономическа стратегия – доказателство за санкционна политика, способна да окаже натиск не само върху малките съседи, но и върху най-голямата икономика в света, пише Financial Times.

През последните години Китай активно налага икономически санкции, но много от усилията му са били само частично ефективни. Наказателните мерки на Пекин често са били скрити и дори официално отричани.

Подкрепяните от правителството бойкоти наложиха икономически разходи на търговските партньори на Китай, но резултатите им по отношение на постигането на политически цели са разнопосочни. Те попречиха на някои страни да приемат Далай Лама или да оспорят политиката на Пекин в Южнокитайско море, но бяха значително по-малко ефективни, когато става дума за основните национални интереси на Китай.

Австралия например не се поддаде на натиска, когато Китай намали покупките на вино заради външнополитически спорове. Южна Корея също не премахна ракетната си отбранителна система, инсталирана през 2016 г., въпреки че Китай наложи санкции и поиска нейното премахване. А по-ранните санкции на Китай срещу САЩ – включително включването в черен списък на компании от отбранителния сектор и налагането на лицензионни режими за износа на определени минерали – бяха по-скоро политически сигнал, отколкото икономическа мярка.

Новите ограничения върху износа на редкоземни елементи и магнити са различни. Само за няколко седмици те заплашиха да затворят ключови фабрики в автомобилната индустрия – най-големият производствен сектор в повечето развити икономики. Те също така принудиха американския президент да се откаже от своята знакова инициатива: търговската война.

Западът рециклира редкоземни метали, за да избегне хватката на Китай

Белият дом смяташе, че е постигнал доминация в ескалацията. Теорията му беше, че изключително високите мита ще бъдат толкова скъпи, че Пекин няма да има друг избор, освен да преговаря. Всъщност китайските лидери можеха да поемат политическата цена на митата. Но Вашингтон не можеше да пренебрегне загубата на редкоземни материали и нейното въздействие върху автомобилните компании, пише в анализа си Financial Times.

Защо тези санкции се оказаха толкова по-ефективни от предишните усилия? Отчасти защото Пекин подобри инструментариума си, изграждайки правна система за ограничаване на стратегическите износи и подобряване на познанията за болезнените точки на търговските партньори. Китай дори направи това екстериториално, като поиска от компаниите в други страни да не използват китайски минерали за производството на продукти за отбранителната индустрия на САЩ. Пекин заложи, че другите големи търговски партньори няма да го обвинят за ограниченията върху редкoземните елементи, а вместо това ще натиснат Вашингтон да отмени митата.

Действително, от април насам китайският износ на редкоземни минерали и магнити е спаднал не само към САЩ, но и към други големи търговски партньори като Япония и Южна Корея. Индийските автомобилни производители също са намалили производството си поради недостиг на материали.

Това широко глобално въздействие предполага, че способността на Китай да наложи ограничения върху редкоземните елементи все още е ограничена. По-трудно е да се ограничи препродажбата на суровини като редкоземни оксиди, отколкото например реактивни двигатели или оборудване за производство на чипове. Ако Китай искаше само да ограничи доставките за САЩ, можеше да срещне трудности. Компаниите в други страни биха могли да продължат да продават тихо на американски клиенти.

Все пак най-поразителният аспект на използването на редкоземните елементи като оръжие от Китай е колко неподготвени бяха западните правителства и компании. Дори тези, които не могат да назоват нито един редкоземен елемент, знаят, че Китай доминира в производството им. Въпреки това, през последната година и половина, откакто Китай за първи път ограничи износа за Япония през 2011 г., Западът не успя да намери нови доставчици.

Стъпките, които той предприе, бяха, меко казано, скромни. Корея разшири запасите си. Япония инвестира в австралийски мини. Въпреки това повечето западни правителства изработиха стратегии за критични минерали, но след това решиха да не ги финансират. Производителите говорят за устойчивост, но някои от тях поддържат само седмичен запас от редкоземни магнити в складовете си. В същото време това е оръжие, което Пекин използва от десетилетия, и не би трябвало никой да е изненадан, когато Пекин най-накрая натисна спусъка.

Ситуацията в Мианмар като основен фактор

Световните доставки на тежки редкоземни елементи зависят отчасти от изхода на продължаващата от месеци битка между бунтовническата армия и подкрепяната от Китай военна хунта в хълмовете на северна Мианмар.

От декември насам Армията за независимост на Качин се бори с хунтата за контрол над град Бамо, разположен на по-малко от 100 км от китайската граница, като част от гражданската война, която избухна след военния преврат през 2021 г.

Целият свят зависи от Китай за редкоземните елементи. Но от кого зависи самият той?

Почти половината от световните запаси от тежки редкоземни елементи се добиват от мини в щата Качин, включително тези на север от Бхамо, стратегически важен гарнизонен град. След това те се изпращат в Китай за преработка в магнити, които захранват електромобили и вятърни турбини.

Китай, който има почти пълен монопол върху преработката на тежки редкоземни елементи, е заплашил да спре да купува минералите, добивани на територията, контролирана от бунтовниците, освен ако милицията не спре да се опитва да поеме пълен контрол над Бхамо, според източници на Reuters, запознати с въпроса. Ултиматумът подчертава как Пекин използва контрола си над минералите, за да постигне геополитическите си цели.

Един от източниците, представител на бунтовниците, казва пред информационната агенция, че китайското искане е било отправено през май, без да посочва къде са се състояли преговорите. Друг източник, командир на KIA, пък казва, че Пекин е бил представляван от служители на външното министерство по време на преговорите.

Боевете в региона ограничиха минните операции и износът на редкоземни елементи от Мианмар се срина тази година.

Китай разтревожи глобалните вериги за доставки тази пролет, когато ограничи износа на минерали в отговор на митата, наложени от президента на САЩ Доналд Тръмп. Сега Пекин използва своето господство, за да подкрепи обсадената хунта в Мианмар, която Китай разглежда като гарант за икономическите си интереси.

„Ранното прекратяване на огъня и мирните преговори между военните на Мианмар и Качинската армия за независимост са в общия интерес на Китай и Мианмар, както и на техните народи“, коментират пред Reuters говорител на министерството.

Представителят на KIA, който говори при условие за анонимност, посочва, че Пекин е предложил и „морков“: по-голям трансграничен търговски обмен с териториите, контролирани от организацията, ако тя се откаже от опитите си да превземе Бамо, логистичен център на хунтата, в който живеят около 166 000 души.

„И ако не приемем, те ще блокират износа от щата Качин, включително на редкоземни минерали“, казва той.

„Пекин не се стреми да подкрепи по-широката гражданска война, а иска сраженията да утихнат, за да може да прокара икономическите си интереси, категоричен е Дейвид Матисън, независим анализатор, специалист по Мианмар. „Натискът на Китай е по-общ подход за успокояване на конфликта“.

Световните доставки на тежки редкoземни елементи зависят отчасти от изхода на продължаващата от месеци битка между управляващата хунта в Мианмар, подкрепяна от Китай, и Армията за независимост на Качин.

Световните доставки на тежки редкоземни елементи зависят отчасти от изхода на продължаващата от месеци битка между управляващата хунта в Мианмар, подкрепяна от Китай, и Армията за независимост на Качин. Битката за Бамо започна скоро след като KIA превзе контрола над основния пояс за добив на редкоземни елементи в Качин през октомври миналата година. След превземането групировката увеличи данъците върху добива и ограничи производството на диспросий и тербий, което доведе до скок в цените.

Доставките бяха ограничени, като според данни на китайските митнически служби през първите пет месеца на 2025 г. Пекин е внесъл 12 944 тона редкоземни оксиди и метали от Мианмар. Това е с 50% по-малко от същия период на миналата година, въпреки че износът е нараснал с повече от 20% между април и май.

KIA, която според анализатори има над 15 000 души личен състав, е основана през 1961 г., за да се бори за автономия на малцинството качин в Мианмар. Закалена в десетилетия на бойни действия и финансирана от комбинация от местни данъци и природни ресурси, тя е сред най-силните бунтовнически групи в Мианмар. Милицията е уверена в способността си да превземе Бамо и вярва, че Пекин в крайна сметка няма да изпълни заплахата си да спре да търгува с нея заради жаждата си за минерали, казват източниците на Reuters.

Мианмар е в криза, откакто военните свалиха демократично избраното правителство през 2021 г., като жестоко потушиха протестите и предизвикаха въоръжено въстание в цялата страна. В същото време тя е основен доставчик на редкоземни материали за Китай.