Решението на френския премиер Себастиен Льокорню да суспендира спорната пенсионна реформа донесе известно облекчение на пазарите в сряда, като тази стъпка изглежда предотврати поредния срив на правителството – поне засега, съобщава CNBC.

„Няма да има увеличение на пенсионната възраст от сега до януари 2028 г.“, заяви премиерът пред депутатите, когато представи пътната карта на правителството си.

Льокорню предложи тази отстъпка – както и обещанието да не налага бюджета на парламента, с цел да спечели подкрепата на Социалистическата партия преди гласуването на вота на недоверие срещу правителството в четвъртък.

Централно-дясната Les Republicains също заяви, че няма да подкрепи предложенията, внесени от блоковете на крайната левица и крайната десница.

След като оцеляването на правителството вече изглежда по-вероятно, се възраждат и надеждите, че ще бъде приет бюджет за 2026 г. за съкращаване на разходите, който има за цел да се справи с дефицита и дълговете на Франция.

Инвеститорите реагираха положително на перспективата, като френският индекс CAC 40 се повиши с 2,5% – отбелязвайки най-голямото си дневно повишение от април, докато еврото се повиши с 0,2% спрямо долара.

Премиерът заяви, че иска да продължи усилията за финализиране на бюджета за 2026 г.

Макрон отново назначи Себастиен Льокорню за министър-председател на Франция

Въпреки това обаче, отмяната на реформата от 2023 г. – ключова част от политиките на Еманюел Макрон, която щеше да доведе до повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години, има своята цена, допълва CNBC.

Цената на компромиса

Предложеното отменяне на пенсионната реформа няма да е евтино и означава, че Франция прави крачка назад по отношение на това, което се счита за много необходима и отдавна закъсняла структурна реформа.

Пенсионната възраст от 62 години – и предложеното й увеличение на 64 години (и изискването пенсионираният да е работил поне 43 години), е много по-ниска от стандартната в много други европейски страни; тя ще се увеличи от 66 на 67 години в Обединеното кралство през 2026 г., например, в Германия е 65 години, а в Италия – 67 години.

Най-голямата икономика в Европа предлага на младите хора субсидия за инвестиции в акции, тъй като публичната пенсионна система, създадена от легендарния канцлер Ото фон Бисмарк, се разпада

Пенсионната криза в Германия: Могат ли 10 евро на месец да бъдат решението?

Съпротивата срещу промените в изискванията за възраст и вноски е дълбоко вкоренена във Франция и президентът Макрон прибегна до специални конституционни правомощия, за да прокара плана си за пенсионна реформа в долната камара на Националното събрание през 2023 г., което разгневи законодателите и предизвика протести и стачки.

Сега неговата емблематична реформа е отложена и според анализатори може да бъде още по- отслабена, което ще се отрази на фискалните перспективи на Франция.

Според Льокорню, спирането на непопулярната пенсионна промяна се очаква да струва 400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда евро през 2027 г. Той заяви, че тези разходи „ще трябва да бъдат компенсирани с икономии“ и „не могат да бъдат направени за сметка на увеличен дефицит“.

Движението и наследството на Еманюел Макрон се разпадат, след като политическите му залози се обръщат срещу него

Това ли е краят на „макронизма“?

Икономисти от Goldman Sachs заявиха, че отлагането на пенсионната реформа до президентските избори през 2027 г. ще има само ограничено влияние върху краткосрочните фискални перспективи. Ако то продължи и след това, може да провали усилията за намаляване на дълга и дефицита.

„Средносрочните разходи също ще останат ограничени, ако пенсионната възраст и периодът на вноски продължат да се увеличават след 2027 г., както се предлага в момента. Но рисковете вероятно ще се насочат към по-дълго отлагане (особено ако пенсионната реформа остане спорна преди президентските избори) с по-значително въздействие“ върху перспективите, допълват те.

Независимият публичен одитор на Франция оценява, че годишните разходи за публичните финанси от постоянното отлагане на пенсионната реформа ще възлязат на 20 милиарда евро (0,5% от БВП) до 2035 г.

„Следователно публичният дълг на Франция ще се увеличи с допълнителни 3-4% от БВП през следващото десетилетие и ще се стабилизира близо до 130% от БВП.“

Съотношението на дълга на Франция към БВП е било 113% през 2024 г.

Франция трябва да свие бюджетния си дефицит от 5,8% от БВП през 2024 г. и да се справи с планината от дълг, която миналата година достигна 113% от БВП. Това поставя страната на трето място в ЕС по дълг, след Гърция и Италия

Политическият хаос във Франция насочва погледите към нарастващия ѝ дълг и дефицит

Дефицитът

Центристкото правителство настоява, че фискалната консолидация остава основна мисия, като Льокорну заяви във вторник, че целта е бюджетният дефицит да бъде 4,7% от БВП през 2026 г., което е по-ниско от 5,5% от БВП тази година.

Той обаче настоява, че бюджетът няма да бъде строг, и макар да не очертава данък върху богатството намекна, че ще търси „изключителна еднократна вноска от големите състояния“, без да дава повече подробности.

Клаудия Пансери, главен инвестиционен директор на UBS за Франция, смята, че дори ако правителството успее да приеме бюджета за 2026 г., е малко вероятно фискалната ситуация на Франция да се подобри значително.

„Предвиждаме, че съотношението на дълга на Франция към БВП, което вече е 113% през 2024 г., ще се влоши с още 2–3 процентни пункта годишно в средносрочен план“, заяви тя, като UBS очаква дефицитът да остане над 5% през 2026 г.

Инвеститорите с глобални портфейли трябва да обмислят намаляване на експозицията си към дългосрочни френски държавни облигации и да следят отблизо развитието на ситуацията, „тъй като политическите сътресения във Франция могат да имат последици за по-широките европейски пазари“, допълва икономистът.

Според нея краткосрочните облигации са по-малко чувствителни към опасенията относно дълга и предлагат добри нива на доходност при нисък риск от неизпълнение.