Съюзниците на Киев се опитват да избегнат конфликт с президента на САЩ Доналд Тръмп по време на срещата на Г-7. Изглежда американският лидер излиза от кризата с Иран и отново насочва вниманието си към войната между Русия и Украйна.

Тръмп беше в добро настроение при пристигането си във Франция ден след рождения си ден, като заяви пред журналисти, че всичко е „чудесно“, преди да се отправи към приятелска среща с френския президент Еманюел Макрон, пише POLITICO.

След това американският президент обеща да използва освободения си политически ресурс, за да сложи край на войната в Украйна – конфликт, който по време на предизборната кампания през 2024 г. обеща да прекрати в рамките на 24 часа след встъпването си в длъжност.

„Сега, когато това приключи, ще се съсредоточим върху него и ще видим дали можем да доведем нещата до край“, отбеляза Тръмп. „Всеки месец загиват по 25 000 души, предимно войници. Това не бива да се случва.“

Тези думи обаче не вдъхват увереност сред основните европейски поддръжници на Украйна.

Зад кулисите европейски представители се опасяват, че освободен от необходимостта ежедневно да управлява кризата с Иран, Тръмп може да се опита отново да поеме контрола върху мирните преговори за Украйна, да остави Европа извън процеса и да подкопае стратегията ѝ за оказване на максимален натиск върху Русия и за пълна подкрепа за Киев.

„Това, че Тръмп беше разсеян, не беше непременно лошо нещо“, коментира европейски дипломат.

Въпросът как да бъде прекратена войната в Украйна отново ще бъде основна тема във вторник, когато Тръмп и останалите лидери от Г-7 проведат двучасова работна среща с украинския президент Володимир Зеленски. Той продължава публично да подчертава, че участието на САЩ остава ключово за постигането на мир. Украинският президент сподели, че по време на разговора си с Тръмп в неделя двамата са обсъдили „добри идеи, които могат да помогнат за приближаването към мира“.

„Президентът има хуманно сърце и иска тази война да приключи, за да спре безсмисленото кръвопролитие“, каза представител на администрацията на Тръмп. „Президентът и неговият екип работиха усилено, за да сложат край на конфликта между Русия и Украйна, и той остава оптимист, че в крайна сметка ще бъде постигнато мирно споразумение.“

За европейците обаче изявлението на Тръмп в понеделник, че вижда възможност „да се направи нещо“, след отделните му разговори с руския президент Владимир Путин и Зеленски в неделя, поражда опасения, че Европа отново може да остане изолирана от процеса.

Макрон подчерта, че именно европейските държави вече поемат значителна част от разходите за въоръжаването на Украйна и следователно имат право на участие в процеса.

„Правилният вид преговори са тези, при които Украйна и Русия седят на една маса, а европейците и американците са до тях“, заяви той в интервю за телевизионния канал TF1.

Различни подходи

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен посочи пред журналисти в понеделник, че увеличаването на финансовата подкрепа за Украйна трябва да бъде сред основните теми на срещата на Г-7.

„Европа продължава своята непоколебима подкрепа за Украйна“, каза тя, като отбеляза, че 90-те милиарда евро, предоставени от ЕС, покриват две трети от финансовите нужди на Киев за тази и следващата година.

„За оставащата една трета се нуждаем от по-голяма ангажираност от страна на партньорите на Украйна“, добави тя. „Това ще бъде тема на тази среща на върха.“

Фон дер Лайен посочи още, че министрите са постигнали съгласие за откриването на официални преговори за членство в ЕС на Украйна и Молдова.

„Украйна изпълни своята част от ангажиментите, затова и ние трябва да изпълним нашата“, коментира тя.

Председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че „единството и решителността на Г-7 са от съществено значение“ за прекратяването на конфликт, който вече продължава по-дълго от Първата световна война.

Тъй като поеха от Съединените щати основната част от подкрепата за Украйна, лидерите на ЕС се стремят да убедят Вашингтон да застане зад обща преговорна позиция при бъдещи разговори с Русия.

„Важно е останалите държави от Г-7, и най-вече Съединените щати, да не отслабват позицията си спрямо Украйна“, заяви представител на администрацията на Макрон пред журналисти миналата седмица.

Разговорите с Путин

Още преди началото на същинските дискусии обаче Тръмп даде повод за тревога сред европейците, след като проведе продължителен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин в деня на рождения си ден.

„Вчера проведохме много добър разговор с президента Зеленски и президента Путин и мисля, че може би можем да направим нещо по въпроса“, сподели Тръмп, добавяйки: „Мисля, че и двамата са много отворени към това.“

Допълнителни притеснения предизвика и коментарът на съветника на Путин Юрий Ушаков, според когото специалните представители на Тръмп по украинския въпрос – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър – скоро ще посетят Москва.

Очаква се две основни теми да доминират дискусиите във вторник: как Путин да бъде убеден да преговаря сериозно за мир и кой трябва да представлява съюзниците на Украйна в евентуални бъдещи преговори. В тази връзка ЕС планира през следващите седмици да финализира 21-вия пакет от санкции срещу Русия, който ще бъде насочен срещу т.нар. сенчест флот от петролни танкери и ще запази тавана на цените на руския петрол.

Засега обаче няма признаци, че Съединените щати, които вече облекчиха част от енергийните санкции срещу Москва на фона на ръста в световните цени, възнамеряват да предприемат подобни мерки или да отпуснат допълнителни средства в подкрепа на украинските военни усилия.

Другият чувствителен въпрос е кой трябва да ръководи бъдещите преговори и какъв подход следва да бъде възприет. Зеленски настоява Европа да присъства на масата на преговорите не като посредник, а като съюзник със споделени интереси.

В навечерието на срещата на Г-7 европейски и украински представители изразиха намерение да убедят Съединените щати да подкрепят твърда обща позиция, изключваща всякакви предложения Украйна да отстъпва територии.

Миналата седмица Германия, Франция и Обединеното кралство – т.нар. формат E3 – направиха първи предпазливи стъпки към директен диалог с Москва, като изпратиха свои представители за среща със заместник-министъра на външните работи на Русия Михаил Галузин. Трите държави потвърдиха исканията на европейските лидери за незабавно и пълно прекратяване на огъня, надеждни гаранции за сигурността на Украйна и използването на настоящата фронтова линия като отправна точка за бъдещи преговори.

Ако обаче Тръмп се включи активно в процеса, той може да не споделя европейската визия за начина, по който трябва да се водят разговорите – или дори да не пожелае Европа да присъства на масата.

„Единственият човек на планетата – и това говори за ролята на президента на световната сцена – който може да събере двете страни и да се опита да договори край на тази война, е президентът Тръмп“, изтъкна високопоставен представител на американската администрация.