Еманюел Макрон изглеждаше необичайно мрачен в обширния, почти гробовен Пантеон по време на церемонията за полагането на тленните останки на бившия министър на правосъдието на Франция тази седмица.

Сцената бе сурово напомняне за нарастващата му изолация - бивши съюзници се обръщат срещу него, популярността му се срива, а страната е обхваната от политическа криза, за която мнозина го смятат за основен виновник, пише Financial Times.

Покойният министър Робер Бадентер беше „критикуван, атакуван, осмиван, охулван, обиждан, дори мразен“ заради мисията си да премахне смъртното наказание и да легализира хомосексуалността, каза Макрон в речта си в четвъртък - вероятно разпознавайки паралел с собствената си ситуация.

Смъртта на „макронизма“ е предсказвана и преди. Но след седмица на хаос - когато Себастиен Льокорню бе назначен за министър-председател в петък вечерта, по-малко от седмица след оставката си - стана все по-ясно, че почти десетгодишният експеримент на Франция с центристкия модел на Макрон върви към своя край.

„Това е краят на Макрон. Той загуби всякаква достоверност“, казва пред FT съветник от дясната партия Републиканците, която в понеделник предизвика оставката на Льокорню.

„Първо ще видим края на неговата политическа система, а после и на него самия като фигура.“

Антипредседателските настроения са постоянна черта във френския политически живот. Предшественикът на Макрон, социалистът Франсоа Оланд, който изкара само един мандат, бе дори по-непопулярен.

Премиерът заяви, че иска да продължи усилията за финализиране на бюджета за 2026 г.

Макрон отново назначи Себастиен Льокорню за министър-председател на Франция

Но сега освен спада на доверието, под заплаха е и наследството на Макрон - парламентарният му блок е разцепен, а съюзниците му вече обсъждат отмяна на ключови икономически политики, включително спорната пенсионна реформа за повишаване на възрастта за пенсиониране до 64 години.

„Какво е макронизмът? Това е либерална икономическа политика, силно проевропейска позиция, желание да реформираме страната и твърда ръка по въпросите на сигурността“, казва депутатът от партията Ренесанс Шарл Родвел.

„Ако се откажем от пенсионната реформа, това означава да се откажем от част от нашата идентичност“, добавя той пред FT.

Опитът на Макрон да прекрои френската политика може да се окаже толкова краткотраен, колкото и метероичния му възход.

През 2017 г. бившият банкер от Rothschild спечели президентските избори, въпреки че не беше заемал изборна длъжност и имаше зад гърба си само един мандат като министър на икономиката при Оланд. Подходът му на „разрушител“ привлече хора от център-ляво и център-дясно, както и от частния сектор. Хиляди млади доброволци се включиха в кампанията му, вкарвайки цяло ново поколение във властта.

Днес обаче центристкият му алианс от три партии се разпада, а формациите от център-ляво и център-дясно са дълбоко разделени дали да подкрепят правителството. Междувременно Марин Льо Пен и нейното Национално обединение се представят като стабилна сила, готова да управлява.

„Лагерът на Макрон не изглежда в добро здраве“, признава сенаторът от Ренесанс Франсоа Патриа.

„Това е жалка гледка. Партиите се разкъсват една друга. Проблемът не е в Елисейския дворец, а в парламента. Те не могат да постигнат компромис и затова искат оставката на президента.“

Съюзник на френския президент го призовава да подаде оставка предсрочно, опозицията "надушва кръв"

Изолацията на Макрон се задълбочава

Льо Пен и крайнолевите партии, които отдавна настояват за оставката му, този път бяха подкрепени и от бившия му премиер и настоящ претендент за президентския пост Едуар Филип, който заяви пред Le Figaro, че кризата заплашва „авторитета и стабилността на държавата“.

Макрон, чийто мандат изтича през 2027 г., многократно е заявявал, че няма намерение да подава оставка.

Бившето му протеже Габриел Атал, чийто премиерски мандат бе прекъснат от решението на президента да свика предсрочни парламентарни избори миналата година, призна, че „вече не разбира решенията на президента“.

Двата мандата на Макрон бяха белязани от поредица кризи - от протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 г., през социално-икономическите последици от пандемията, до крайно непопулярната пенсионна реформа.

Но настоящият хаос води началото си от погрешното му решение миналата година да разпусне Националното събрание в опит да спре възхода на Льо Пен, след победата ѝ на европейските избори. Предсрочният вот лиши блока на Макрон от възможността да управлява и засили крайната десница.

Докато влиянието му върху вътрешната политика отслабва, Макрон се хвърли в дипломацията - от европейската отбрана и войната в Украйна до конфликта в Газа. Тази седмица той прие в Париж арабски и европейски външни министри за обсъждане на следвоенното възстановяване на Газа.

През декември именно той посредничи на първата среща между новоизбрания президент Доналд Тръмп и украинския лидер Володимир Зеленски при повторното откриване на катедралата „Нотр Дам“.

Въпреки това настроението в лагера на Макрон тази седмица бе описано като „мрачно“ след оставката на Льокорню.

FT предава, че част от съветниците вече изпращат автобиографии и търсят работа в частния сектор.

Победа на Националния сбор на Марин Льо Пен на евентуалните предсрочни избори би имала сериозни последици за Европейския съюз

Най-големият страх на Брюксел: крайната десница начело на Франция

Президентът на Франция бе видян тази седмица да върви сам по бреговете на Сена - облечен в черно, с телефон, прилепнал до ухото му. Според близки до него хора той остава решителен, фокусиран върху приемането на бюджета за 2026 г. и оптимистичен, че ще намери изход от кризата, макар и натъжен от състоянието на Франция.

В лагера му все още има надежда, че противно на логиката може да се постигне сделка. Може би именно това е най-характерната черта на макронизма - непоколебимата увереност, че дори срещу историята, препятствията и грешките, винаги има път напред.

Други обаче виждат в него самоуверен и все по-отдалечен лидер, който налага решения, независимо от доказателствата, че не работят.