Евтина, често с изключително ниско качество и редовно завършваща в кофата за боклук – или „погребана“ между стари батерии, флаери и забравени свещи за торта в кухненското ни чекмедже.

Това е fast tech – евтината електроника за еднократна употреба, която изглежда превзема пазара и бързо се настанява в домовете ни, пише The Guardian.

Независимо дали става въпрос за минивентилатори, електрически четки за зъби, външни батерии или дори LED седалки за тоалетна, тези джаджи са наши само срещу няколко евро, но цената за околната среда е далеч по-висока…

Проблемът е, че по-голямата част от тях не подлежат на ремонт, не се рециклират и бързо се изхвърлят. А електронният отпадък вече е един от най-бързо разрастващите се потоци отпадъци в света.

Само на територията на Великобритания годишно се купуват над 1,14 милиарда подобни устройства, включително и вейпове.

Почти половината – около 589 милиона – се изхвърлят в рамките на същата година. Това прави по 19 броя в секунда, според данни на организацията Material Focus, която стои зад кампанията Recycle Your Electricals.

„Имахме fast food, после fast fashion, а днес живеем във времето на fast tech“, казва изпълнителният директор на Material Focus Скот Бътлър. „Не сме против технологиите, но ни тревожи обемът на евтините, некачествени продукти, които заливат пазара и после се оказват неизползвани или захвърлени на бунището.“

Сърцето на империята за бърза мода е работна сила, която прекарва зад шевните машини 75 часа седмично в нарушение на китайското трудово законодателство

Отвътре във фабриките: Истината зад вашата евтина рокля от Shein

Според проучване, повече от една трета от британците възприемат подобна техника като консуматив – ефект, който се дължи на ниската цена.

„Може да изглежда евтино, но не е за изхвърляне. Всичко, което има щепсел, батерия или кабел, не трябва да попада в кошчето“, подчертава Бътлър. „Тези продукти съдържат ценни метали и могат да бъдат използвани отново.“

Особено проблемни са сезонните джаджи – така нареченият „fast tech, популярен днес“ – които се купуват за конкретен повод, като минивентилатори при жеги или светещи коледни пуловери.

Миналата година във Великобритания са продадени около 7,1 милиона минивентилатора, като повече от 3,5 милиона вече са забравени по шкафове или изхвърлени.

„Току-що преживяхме топлинна вълна – сигурен съм, че продажбите на тези малки вентилатори рязко са скочили. Няма нищо лошо в това да искаш да се охладиш, но съветваме хората да купуват възможно най-качествената версия, за да издържи поне едно лято“, казва още Бътлър.

Profit.bg

Бърза храна и мода - кои американски компании планират разширяване в Китай

За еколога и активист Лора Йънг fast tech е нова екологична заплаха – не само заради токсичните вещества, които съдържат някои от устройствата, но и заради мащаба на проблема и манталитета „използвай и изхвърли“.

„Никога досега не сме имали такава технология за еднократна употреба“, казва тя. „Хората просто не осъзнават, че много от тези малки устройства имат електронни компоненти.“

Типичен пример за това са вейповете – мнозина не подозират, че вътре има батерия. „Задават си въпроса: ‘Има ли батерия вътре?’ – ами да, но не я виждаме. Как да предположим?“

„Всички наши електроуреди – тостери, кафеварки, лаптопи – или се включват в мрежата, или се зареждат. Никога досега не сме възприемали технологията като нещо за еднократна употреба. Не е нормално да мислиш, че ти продават нещо, което да изхвърлиш след месец“, допълва Йънг.

Swiss Re предупреждава за нова вълна от рискове, свързани с горещини, токсични гъбички и микропластмаси – с общ корен: изкопаемите горива

Земята се пържи на бавен огън: Жеги, плесен и пластмаса разтопяват границата между климат и икономика

Въпреки че няма изгледи пазарът на fast tech да се свие в близко бъдеще, според Бътлър най-важното е да променим начина си на мислене. „Тези неща се продават, защото има пазар. Ако хората престанат да ги купуват, нещата коренно ще се променят.“

Неговият съвет е да бъдем малко по-внимателни в избора си: „Помислете какво изобщо купувате, как го използвате и какво ще направите с него, когато вече не ви е нужно. Никога не го изхвърляйте в кошчето. Съберете старите електроуреди и намерете най-близкия пункт за рециклиране.“

Но решението не се крие само в рециклирането, а и в алтернативни методи като поправка, повторна употреба или заем. Йънг например е част от инструментална библиотека: „Вече не купувам оборудване за ремонтите вкъщи, а го вземам назаем.“

И изглежда, че промяната идва с различното мислене – не всяко нещо трябва да бъде твое и не всяка покупка е необходима.