Канадската писателка, поетеса и преводач Ан Карсън е носителката на Нобеловата награда за литература за 2026 г. Отличието беше обявено днес, 8 октомври, от Шведската академия, която присъди приза на 76-годишната авторка „за нейното смело и изобретателно творчество, което в игрив диалог с класическата традиция създава нови форми в съвременната литература“.

Постоянният секретар на Шведската академия Ингрид Карлберг разказва, че е съобщила новината на Карсън по телефона малко преди официалното обявяване на лауреата.

„Тя успя да ми каже, че в момента се намира в Исландия, където слуша вятъра“, споделя Карлберг, цитирана от BBC. 

„Беше изненадана, но много щастлива. Можех да го чуя в гласа ѝ“, допълва тя.

Откритията на Хенри Каган и Кенсо Соаи помагат на химиците да контролират по-прецизно молекулните форми при разработването на лекарства

Двама учени получиха Нобеловата награда за химия за пробив в асиметричния синтез

Нобеловата награда за литература се присъжда за цялостно творчество и се смята за най-престижното отличие в световната литература. Тазгодишният лауреат получава и парична премия от 12 млн. шведски крони, равняващи се на приблизително 1,2 млн. долара.

Родена през 1950 г. в Торонто, Ан Карсън е сред най-необичайните гласове в съвременната литература. Повече от три десетилетия тя преподава класически науки, като през цялата си кариера съчетава академичните изследвания с писането на поезия и преводите на древногръцки произведения.

В основата на творчеството ѝ стои пресечната точка между интереса на филолога към думите и стремежа на поета да открива нови значения. Самата Карсън определя етимологията като отправна точка на своята работа.

Произведенията ѝ трудно се вписват в традиционните литературни категории. Тя свободно преминава между поезия, проза, есеистика и литературна критика, като съпоставя антични автори със съвременни писатели и превръща познати митове в истории за любовта, загубата и човешките взаимоотношения.

Сред най-известните ѝ книги е Eros the Bittersweet (1986), в която изследва природата на любовта през древногръцката поезия и по-специално творчеството на Сафо. Отправна точка е представата за любовта като едновременно сладко и болезнено преживяване, в което желанието се поражда от разстоянието между влюбения и обекта на неговите чувства.

Едно от най-високо оценяваните ѝ произведения е Autobiography of Red (1998) – роман в стихове, вдъхновен от древногръцкия мит за чудовището Герион. В оригиналната история Херакъл убива създанието, за да открадне стадото му. Карсън обаче преосмисля сюжета, превръщайки страховития великан в чувствителен млад герой, който преживява травма, влюбва се и се опитва да намери своето място в света.

Така античният мит се превръща в съвременен разказ за съзряването и разрушителната сила на любовта. В представянето на творчеството ѝ Шведската академия извежда въпроса, който стои в основата на произведението: „Какво се случва, когато обичаш някого, който в крайна сметка ще те унищожи?“

Личната загуба заема централно място в друга нейна забележителна творба – Nox (2010), посветена на брат ѝ Майкъл, починал в Дания през 2000 г. Книгата има необичайна форма – кутия, съдържаща разгъващи се като акордеон страници със снимки, писма и текстове. В нея Карсън преплита спомените за брат си с прочутата елегия на римския поет Катул, написана в памет на неговия собствен брат.

Белгийският учен Франсис Халзен полага основите на „изцяло нов вид астрономия“ с мащабна обсерватория в Антарктида

Нобеловата награда за физика отива при откривателя на „призрачни“ космически частици

Експериментите с литературната форма продължават и в по-късните ѝ произведения. Float (2016) представлява колекция от 22 отделни книжки, които могат да бъдат четени в произволен ред, докато Wrong Norma (2024) обединява текстове, преминаващи между литературата, визуалните изкуства и академичните изследвания.

Особено място в работата на Карсън заемат и преводите ѝ от старогръцки, които често се разглеждат като самостоятелни литературни произведения. Сред тях са If Not, Winter (2002) – сборник с фрагменти от поезията на Сафо, както и интерпретации на трагедиите „Електра“ и „Антигона“ на Софокъл и „Вакханки“ на Еврипид.

Именно способността ѝ да свързва различни епохи, жанрове и художествени форми е в основата на решението на Шведската академия. От 90-те години насам творчеството на Карсън оказва значително влияние върху международната литературна и художествена сцена, като разширява представите за това какво може да бъде едно литературно произведение.

Георги Господинов заслужава Нобеловата награда, пише FAZ 

Ден преди обявяването на тазгодишния лауреат българският писател Георги Господинов попадна сред седемте автори, които влиятелният германски всекидневник Frankfurter Allgemeine Zeitung (FAZ) посочи като достойни за Нобеловата награда за литература.

Селекцията на изданието не представлява официален списък с номинации на Шведската академия, чиито предложения остават поверителни. Тя е редакционен избор, включващ още австралиеца Джералд Мърнейн, румънската писателка Габриела Адамещяну, грузинеца Ака Морчиладзе, французина Мишел Уелбек, ирландеца Колъм Тойбин и ливанската авторка Хода Баракат.

В материала, озаглавен „Георги Господинов: Поетичен размах“, литературният критик Сандра Кегел определя българския автор като „един от най-оригиналните гласове в международната литература“.

Според нея Господинов „измерва Европа във всичките ѝ настроения с поетичен размах и меланхолична ирония“. Особено висока е оценката ѝ за романа „Времеубежище“, който донесе на писателя и преводачката Анджела Родел Международната награда „Букър“ през 2023 г.

Германското издание определя българския писател като „един от най-оригиналните гласове в световната литература“

FAZ постави Георги Господинов сред седемте автори, които заслужават Нобелова награда

FAZ разглежда произведението като въздействаща алегория на съвременна Европа, в която носталгията по миналото постепенно измества представата за общо бъдеще.

Изданието обръща внимание и на най-новата му книга „Градинарят и смъртта“, посветена на загубата на неговия баща, като откроява способността на писателя да свързва личната памет с големите въпроси на настоящето.

„Във всички тези произведения Господинов гледа към миналото и улавя нерва на нашето настояще. Това е голяма литература. Тя безусловно заслужава Нобеловата награда“, заключава Кегел.

През 2025 г. отличието беше присъдено на унгарския писател Ласло Краснахоркаи, известен със своите мрачни и апокалиптични произведения.