От създаването на Китайската народна република през 1949 г. телата на жените са обект на държавен контрол. През 50-те години трудът в държавните предприятия е организиран според менструалните цикли на работничките, а по-късно политиката за едно дете определя живота на милиони семейства.

В продължение на десетилетия китайските власти се опитват да ограничат раждаемостта чрез глоби, принудителни аборти и стерилизации. Днес страната е изправена пред обратния проблем – рекордно ниска раждаемост – а правителството насърчава жените да имат повече деца. Все повече китайки обаче се противопоставят на този натиск, а наследството на политиката за едно дете продължава да влияе върху представите за семейство и майчинство.

„Всички хора като мен, родени в края на 80-те години, са единствени деца“, казва пред The Guardian 36-годишната режисьорка Гулиго Дзя от Пекин. Според нея днешните китайски жени имат повече контрол върху телата си, тъй като могат сами да вземат решения дали да имат деца.

Историческият спад на раждаемостта задълбочава структурните слабости на китайската икономика – от недостиг на работна сила и натиск върху публичните финанси до нарастващи рискове за дългосрочния растеж

Китай отчита рекордно ниска раждаемост, което изостря икономическите рискове за страната

Между 1980 и 2016 г. повечето китайски семейства нямат право да имат повече от едно дете. Макар политиката да е отменена преди десетилетие, спомените за нея все още са болезнени за много жени.

В окръг Шън в провинция Шандун последствията от този период продължават да бъдат част от колективната памет. Там през 1991 г., като част от държавната политика за едно дете, местните власти налагат една от най-крайните мерки, известна като „100 дни без деца“. Според нея в периода от 1 май нататък не бивало да се раждат деца в продължение на 100 дни. Тъй като 1991 г. е годината на овцата според китайския зодиак, местните жители започват да наричат кампанията „клането на агнетата“.

Жена с фамилия Ли, днес на около 60 години, разказва, че след раждането на детето си е била принудена да се подложи на стерилизация – процедура, която определя като „мъчителна“. Спомня си, че по време на бременността си е била задържана от местни служители и отведена в болница за принудителен аборт. Преди лекарите да извършат процедурата обаче ражда преждевременно момче.

„Опитваха се да спрат ражданията, но щом детето вече беше родено, не стигаха дотам да го убият“, посочва тя. Впоследствие е принудена да плати глоба от 6500 юана – сума, равняваща се на няколко години доходи за селско семейство по онова време – и да се подложи на стерилизация.

Ли твърди, че около нея много бебета не са оцелели след принудително предизвикани раждания, което макар и да не е потвърдено официално, съответства на свидетелствата на други китайки от същия период. 

Друга жена от окръг Шън, днес над 70-годишна, казва, че е била в последния месец от бременността си, когато ѝ е поставена инжекция за предизвикване на раждане, довела до смъртта на плода.

„Ако откажеш инжекцията, можеха да разрушат дома ти, да те арестуват или да ти забранят да работиш. Толкова много жени бяха отвеждани насила“, твърди тя.

Макар че официалната цензура ограничава обществената осведоменост за тези събития, в региона те остават добре известни. Местният служител, отговарящ за кампанията, дори получава прозвището „касапинът на агнетата“.

През 2013 г. пенсионираният служител от Националната комисия за семейно планиране Джан Ърли признава в документален филм на китайската държавна телевизия, че политиката е стигнала твърде далеч.

Националната програма ще предоставя 3 600 юана годишно за всяко дете под три години и ще действа със задна дата от януари 2025 г., като право на субсидия имат и деца, родени между 2022 и 2024 г.

$500 на година за всяко дете: Китай залага на финансова субсидия, за да повиши раждаемостта

„Поглеждайки назад, чувствам, че наистина предадохме жените на Китай. Честно казано, изпитвам дълбоко чувство за вина“, коментира той. По думите му китайските жени са направили „огромна жертва“, за която държавата трябва да им се отблагодари. По-късно филмът е премахнат от публичните платформи.

Днес Китай е изправен пред противоположния демографски проблем. През миналата година раждаемостта в страната спадна до рекордно ниските 5,63 раждания на 1000 души население.

Изследванията показват, че десетилетията на политиката за едно дете са променили представите за идеалния размер на семейството. Хората, израснали като единствени деца, са по-малко склонни да желаят многодетни семейства.

Допълнителен фактор са високите разходи за отглеждане на деца и нарастващата конкуренция в китайското общество, които обезкуражават младите хора да стават родители въпреки данъчните облекчения и субсидиите, предлагани от правителството.

„Не искам непременно да имам деца. Първо трябва да бъда финансово независима“, споделя 26-годишната практикуваща традиционна китайска медицина Уан Исюен.

Според друго скорошно проучване близо половината от жените на възраст между 18 и 24 години не желаят да имат деца – рязко увеличение спрямо едва 6% през 2012 г. При мъжете делът също нараства, но достига около 20%.

„Преди хората бяха глобявани, ако имаха второ дете“, посочва Чън Ин, 40-годишна служителка в ресторант в окръг Шън. „Днес просто не могат да си го позволят.“

Според Юн Джоу, социален демограф от Мичиганския университет, политиката за едно дете е създала „общото усещане, че репродуктивните права никога не са били неотменими“.

Последиците от този период могат да бъдат видени и днес. В окръг Шън Ли играе със своя двегодишен внук – едно от децата, от които Китай отчаяно се нуждае. Неговият баща е детето, което оцелява по време на кампанията „100 дни без деца“ през 1991 г.