Да инвестираш в „невъзможното“: Рисковият капитал отново залага на смели проекти
От ядрен синтез и мозъчни импланти до енергия от Космоса – бумът на AI връща милиардите към идеи, които доскоро изглеждаха като научна фантастика
,fit(1001:538)&format=webp)
Бумът на изкуствения интелект връща апетита към технологичния риск. Огромната възвръщаемост за ранните инвеститори в SpaceX и натискът върху оценките на традиционните софтуерни компании насочват рисковия капитал към по-смели и капиталоемки проекти.
Идеи, които допреди няколко години изглеждаха твърде рискови – от ядрения синтез до свързването на човешкия мозък с машини – вече привличат фондове, които доскоро не биха инвестирали в подобни компании, пише Financial Times.
Мащабът на промяната вече се вижда и в парите. Ако се изключат огромните инвестиции в AI стартъпи, от началото на 2024 г. глобалното финансиране на т.нар. deep tech – компании, изградени около значими научни или инженерни пробиви – надхвърля 150 млрд. долара. Това е повече от вложените 133 млрд. долара през цялото десетилетие до края на 2019 г., показват данни на Dealroom.
За Силициевата долина това е завръщане към модел, който беше отстъпил място на по-предвидимите инвестиции в корпоративен софтуер.
Макс Ходак, съосновател на компанията за мозъчно-компютърни интерфейси Science и на Neuralink заедно с Илон Мъск, дори определя дългогодишната доминация на софтуера като отклонение от предприемаческия модел, върху който преди десетилетия израства Силициевата долина.
„За определен период най-печелившите инвестиции бяха в софтуерни компании, докато интернет беше нов и растеше бързо“, казва той пред FT. „Това отклони огромна част от капитала от хардуера, защото той е по-труден. Дали беше напълно здравословно? Вероятно не. Но сега се връщаме.“
И все пак, инвестициите в deep tech тази година още не са достигнали рекорда от 2021 г., когато огромни суми се насочиха към батерии и електромобили, включително Rivian и Northvolt. Част от тези залози впоследствие се оказаха неуспешни – напомняне, че по-големият технологичен потенциал върви и с по-голям инвестиционен риск.
AI отваря пазар за идеи, които доскоро изглеждаха фантастични
Изключителните обеми капитал, които се насочват към компаниите, разработващи AI модели, стимулират инвестиции в технологии, способни да променят начина, по който се захранват центровете за данни – или дори да ги изпратят в Космоса. Успоредно с това AI възражда интереса към редица идеи от научната фантастика, които технологията обещава да доближи до реалността.
„Днес почти за всичко може да се намери убедителен отговор на въпроса „Защо точно сега?“, казва пред FT Мат Робинсън, партньор във фонда за рисков капитал Accel. „Преди можеше просто да кажеш: това е прекалено трудно и го оставяме настрана. Не мисля, че вече имаш този избор.“
Симулациите, базирани на AI, вече намаляват значително разходите за експерименти в области като ядрения синтез и космическите технологии. Това сваля първоначалните капиталови изисквания, които традиционно са едно от големите препятствия пред хардуерните компании.
Остава обаче неясно колко време ще бъде необходимо, за да се реализира тази възвръщаемост. Набирането на капитал за амбициозни технологични проекти може да става по-лесно, но превръщането им в жизнеспособен бизнес често остава също толкова трудно, колкото и самият технологичен пробив.
Урокът на Waymo
Лабораторията X на Alphabet популяризира идеята за т.нар. moonshot инвестиции – залози върху изключително амбициозни проекти с огромен потенциал, но и висок риск от провал – преди повече от десетилетие. Тогава компанията майка на Google създаде инкубатор за идеи, които традиционните инвеститори рядко биха финансирали.
Резултатите са смесени.
Сред големите успехи е Waymo – компанията за автономни автомобили, която днес е оценена на 126 млрд. долара.
Сред провалите е Loon, проектът за осигуряване на интернет достъп в отдалечени райони чрез балони на голяма височина, който беше прекратен през 2021 г.
Но дори идеалистичният подход на Google към иновациите става все по-прагматичен. В скорошно интервю за Fast Company ръководителят на X Астро Телър, известен като „капитанът на moonshot проектите“, казва, че лабораторията вече отделя повече време за анализ на бизнес потенциала и техническата осъществимост на новите идеи.
Сред тях е Bellwether – система за прогнозиране, базирана на AI, чиято цел е да предвижда природни бедствия.
Инвеститорите в подобни проекти признават, че при идеи като разполагането на центрове за данни или биологични лаборатории в Космоса няма традиционен показател за оценка, който лесно да убеди инвестиционен комитет.
Понякога единственият начин да разбереш кой научен експеримент може да се превърне в следващия SpaceX е просто да поемеш риска и да инвестираш.
Капитализмът на големите залози
Сред най-големите deep-tech сделки извън AI тази година са инвестиции в космическите стартъпи Sierra Space, Axiom Space и Iceye, както и в компании за ядрен синтез като Helion, Proxima и Inertia.
„Едно от нещата, които досега всички смятаха за изключително трудни в космическата индустрия, беше много високата бариера за навлизане“, казва пред FT Ариел Екблоу, инвеститор в космически технологии и главен изпълнителен директор на Aurelia Institute – лаборатория за изследвания и разработки в областта на космическата архитектура.
В ерата на AI, отбелязва тя, „цели продукти могат да бъдат преработени за един ден“.
Богатството, създадено от първичното публично предлагане на SpaceX, засилва страха сред инвеститорите да не пропуснат следващата голяма възможност, особено сред „хората, които не инвестираха в първата вълна“, казва още Екблоу.
Според нея това ще предизвика „камбрийски взрив от нови стартъпи“ в космическата индустрия.
Founders Fund например превърна инвестиция от приблизително 600 млн. долара в компанията на Илон Мъск за ракети, сателити и AI в дял на стойност над 50 млрд. долара при първичното ѝ публично предлагане, сочат оценки на PitchBook.
Екблоу очаква понижаващите се разходи за изстрелване в Космоса да отключат нови приложения – от енергетиката до производството в орбита.
„Има реална необходимост от по-добро управление на слънчевата енергия между различните обекти в орбита, което да позволи извършването на енергоемки дейности, каквито досега не бяха възможни“, казва тя.
„Другата страна на това е преносът на енергия от Космоса към Земята – потенциално много по-ефективна зелена енергия, която може да се използва дори през нощта.“
Стартъпи като Overview Energy и Reflect Orbital планират да разположат огромни огледала в орбита, които да отразяват слънчева светлина обратно към Земята. Базираната във Флорида Star Catcher пък набра 65 млн. долара през май, за да изгради електропреносна мрежа в Космоса чрез технология за безжично предаване на енергия със светлинни лъчи.
„Ще видим съзряване на космическата индустрия, подобно на това, което се случи с гражданската авиация“, казва Екблоу. „Намираме се в ранните етапи на този преход.“
След „SaaSпокалипсиса“ рискът вече изглежда различно
Идеята за гигантски огледала, които отразяват слънчева светлина в орбита, вероятно вече не изглежда толкова плашеща инвестиция за мениджърите на активи, чиито софтуерни акции пострадаха тежко при тазгодишния „SaaSпокалипсис“ – разпродажбата, която заличи стотици милиарди долари пазарна стойност.
Част от тези загуби впоследствие бяха възстановени, след като отчетите на компании като Salesforce.com през миналия месец показаха потенциални ползи от AI.
Според Беджул Сомая, партньор в Lightspeed Venture Partners, компании за AI модели като Anthropic в крайна сметка могат да погълнат значителна част от пазара, който днес обслужват традиционните софтуерни компании.
„При приложенията един от най-големите и най-трудни въпроси при оценката на чисто софтуерните компании в момента е доколко устойчиви са бизнесът и конкурентните им предимства“, казва той. „Къде ще свършват възможностите на самите модели?“
Тъй като AI заплашва да разруши много от защитните бариери, на които утвърдените софтуерни компании традиционно разчитат, за да пазят бизнеса си от конкуренцията, все повече технологични инвеститори смятат, че самият рисков капитал трябва да се преоткрие за една нова и по-несигурна епоха в технологичната индустрия.
„В сектор след сектор крайната стойност, на която някога разчитахме, вече не е същата“, писа през юли Хемант Танеджа, ръководител на фонда General Catalyst. „За да има една инвестиция наистина значение днес, основателите трябва да изграждат много по-големи компании от преди.“
Ходак, който се подготвя да пусне на пазара първия продукт на Science – ретинален имплант, способен да възстановява зрението – не харесва особено определението „moonshot“:
„Само защото една цел е голяма и амбициозна, не означава, че в общественото съзнание тя трябва автоматично да се възприема като малко вероятна.“
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(334:224)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
&format=webp)