В продължение на десетилетия успехът в САЩ е върховен символ на постижение за най-талантливите китайци. Днес обаче мнозина се завръщат у дома.

Този „обратен отлив на мозъци“ подпомага амбицията на Пекин да изпревари САЩ в сфери като изкуствения интелект, роботиката и медицинските изследвания.

В момента се води безпрецедентна битка за AI таланти между най-богатите компании и световните сили - конкуренция, която превърна водещите изследователи в технологични „суперзвезди“ с възнаграждения, сравними с тези в НБА и Холивуд.

The Wall Street Journal разказва за базирания в Пекин хедхънтър Алън Сун, работещ за някои от най-големите китайски технологични компании.

Когато през април Meta обявява, че ще съкрати 10% от служителите си, той веднага резервира полет за Менло Парк.

Задачата му е да убеждава родени в Китай специалисти да се върнат у дома, като се насочва към служители на компании като Meta, Google, Anthropic и Amazon. Някои клиенти му позволяват да обещава възнаграждения, равни или дори по-високи от тези в Силициевата долина – сериозно предимство предвид по-ниските разходи за живот в Китай.

„Заплащането е изключително конкурентно“, казва Сун пред WSJ.

Сред последните примери за високопрофилни AI специалисти, привлечени от китайски компании, e У Йонхуей – бивш вицепрезидент по изследванията в Google и създател на Gemini, който сега ръководи AI изследванията на ByteDance.

Яо Шуню, бивш изследовател в OpenAI, e назначен за главен AI учен в Tencent.

Нов доклад предупреждава, че китайската индустриална експанзия подкопава последните технологични предимства на Запада

„Китайски шок 2.0“: Американският бизнес вижда нова заплаха за Европа и световната икономика

Обратно към Пекин

В Китай отдавна съществува название за хората, които се завръщат у дома - „морски костенурки“ - игра на думи с мандаринския термин за завърнали се от чужбина („haigui“), която едновременно напомня и за инстинкта на женските морски костенурки да се връщат на плажа, където са се излюпили, след години миграция през океаните по света.

Днес обаче тенденцията има сериозни последици за конкурентоспособността на американската икономика.

Броят на китайските дипломанти, които се връщат в родината си, за да търсят работа, е нараснал с 12% през 2025 г. спрямо предходната година и е над два пъти повече спрямо 2018 г., сочи доклад на китайската платформа за подбор на кадри Zhaopin.

Някога възприеман основно като копираща технологии държава, Китай днес предлага възможност за работа в авангардни индустрии. Националните и местните власти примамват специалистите със субсидии за жилище, финансиране за стартъпи и данъчни облекчения.

В същото време някои китайци се чувстват все по-малко добре дошли в САЩ заради влошаващите се отношения между Вашингтон и Пекин и по-строгата имиграционна политика.

Мнозина от завърналите се твърдят, че в САЩ им е било по-трудно да достигнат ръководни позиции именно защото са китайци. Други казват, че в Китай усещат по-голяма професионална свобода, отбелязва WSJ.

Китайските власти блокираха създателите на компанията и заплашват да развалят сделката, определяйки придобиването като опасен прецедент и опит за източване на технологичния талант на страната

„Конспирация“ за $2 милиарда: Защо Meta и AI стартъпът Manus влязоха в челен сблъсък с Пекин

От Йейл до Китай

Джан Кай е известен учен, работещ върху визуализиране на вътрешността на клетките почти на атомно ниво – област с огромно значение за фармацевтичната индустрия. По-рано тази година той напуска професорската си позиция в Yale University, за да се присъедини към държавния Китайски университет за наука и технологии.

По думите му пред WSJ за китайските учени става все по-трудно да ръководят амбициозни проекти в САЩ, а политическата среда се втвърдява.

„Съществуват невидими ограничения“, казва той. „Не искам да звучи като патриотичен жест, но действията на Тръмп през годините всъщност ме направиха по-патриотично настроен.“

Програмата е отворила пътя към Америка за редица визионери, оформила е Силициевата долина и глобалната технологична карта, но днес е изправена пред заплаха заради рестрикциите на американския президент Доналд Тръмп

H-1B: Входният билет за таланти, който изгради Силициевата долина

По-добър живот в Китай

Джеф Ли също решава да се върне в Пекин. След магистратура по компютърни науки в New York University той започва работа в Microsoft и се мести в района на Сиатъл.

Животът там не му допада. Той усеща т.нар. „Seattle freeze“ – репутацията на града като трудно място за създаване на приятелства. Освен това, като притежател на виза H-1B, постоянно се притеснява дали ще може да се върне в САЩ, ако напусне страната.

През 2021 г. се връща в Пекин, за да работи за водеща китайска технологична компания.

Въпреки известната култура „996“ – работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни седмично – той усеща, че качеството му на живот се е подобрило. Може да поръчва всичко през приложения и вече не се тревожи за подновяване на визи.

Днес Ли разработва AI агенти за стартъп и казва, че се чувства много по-свободен професионално на роден терен.

Интерактивният проект показва как сложната визова система, случайността и политическата среда влияят върху кариерата и личния живот на висококвалифицирани имигранти

Когато бъдещето зависи от статута: Игра симулира битката за визата H-1B в САЩ

Данъчни облекчения и безплатни офиси

Китайските власти активно стимулират завръщането на специалисти.

Шънджън предлага данъчни облекчения и субсидии от над 700 000 долара за квалифицирани специалисти, завърнали се от чужбина. Районът Пудун в Шанхай предлага до 14,7 млн. долара финансиране за млади научни таланти.

Друг район в Шанхай има специална програма за доктори на науките и професионалисти под 40 години с международен опит. Одобрените кандидати могат да получат помощи за живот до 300 000 долара, както и безплатни или евтини офис пространства за стартъпи.

Двигател на цялата стратегия е Джан Имин, основател на ByteDance и най-богатият човек в Китай

Собственикът на TikTok води в надпреварата за AI таланти в Китай

Политика, визи и страхове

Според данни на американските власти броят на китайците в САЩ с визи за обучение и работа намалява всяка година от 2022 до 2024 г.

Причината е и политическото напрежение около визите H-1B, които се превърнаха в чувствителна тема в рамките на движението MAGA.

Критиците твърдят, че програмата позволява на технологичните компании да наемат евтина чуждестранна работна ръка вместо американци.

Администрацията на Тръмп въведе такса от 100 000 долара за H-1B визи и предлага по-високи изисквания за минимално заплащане.

За много китайци обаче причините за завръщането не са само политика или пари. Някои се тревожат от насилието с огнестрелни оръжия, други твърдят, че са били дискриминирани заради произхода си, а трети просто искат да бъдат по-близо до възрастните си родители.

Или, както казва завърналият се в Шанхай профрсор Лу Уюан, който три десетилетия се занимава с изследвания в САЩ, „Когато Китай се издига като глобална сила, изборът става много по-лесен.“