След като Джонатан Клантън е съкратен от позицията си като служител за подбор на кадри тази година, той веднага започва да търси нова работа. 39-годишният мъж скоро установява, че прекарва няколко часа на ден в прелистване на обяви.

„Усещането е като смесица от пристрастяване към социалните медии и тревогата от необходимостта да си намеря работа“, разказва той пред CNBC.

Експерти вече са въвели термин за това поведение: „doomjobbing“, който обяснява как подтиквани от стреса при търсенето на работа, някои попадат в ситуация, в която постоянно обновяват сайтовете и трескаво кандидатстват за нови позиции.

Иля Баграк, продуктов мениджър от Калифорния, публикува пост за термина в Threads на 25 март: „Бях уволнен преди две седмици“, пише той и допълва: 8-годишната ми дъщеря видя, че прекарвам много време в приложението LinkedIn, и го нарече „doomjobbing“.

45-годишният Баграк разказва пред CNBC, че загубата на работата му е създала „много несигурност“. Като основен източник на доходи за семейството си – съпругата и двете му малки деца, непосредствените му притеснения са били свързани с покриването на разходите за здравеопазване и изплащането на ипотеката за жилището им. Този стрес го кара да прекарва все повече време в кандидатстване за работа онлайн.

Преглеждането на обяви може временно да задоволи емоционалната нужда, казва експертът по кариера и лидерство Фийби Гейвин, но според опита ѝ, това кара търсещите работа да се чувстват „още по-безсилни, още по-безнадеждни кога и как този процес ще приключи“.

Дългосрочно безработните са в битка със статуквото и ежедневна психологическа война

Защо се случва „doomjobbing“

Според кариерния консултант Елиана Голдстийн тревожността, свързана с търсенето на работа, става все по-разпространена през последните години.

„Пазарът на труда изглежда по-труден от всякога и хората изпитват огромен натиск“, подчертава тя.

Много кандидати установяват, че традиционните тактики не дават резултат. „Традиционно винаги сме били учени, че ако трябва да си намериш работа, отиваш на сайтовете за това, но всяка нова обява получава „веднага“ лавина от кандидатури“, допълва Голдстийн.

Според данни на Greenhouse, цитирани от Business Insider, към средата на 2025 г. за всяка свободна работна позиция са постъпвали средно по 242 кандидатури – три пъти повече от средната стойност през 2017 г. Дългосрочната безработица също нараства: според данни на Бюрото по статистика на труда на САЩ 1 от всеки 4 безработни търси работа от повече от половин година.

Unemployed Girl Summer: Безработицата като летен хит в TikTok

Предвид нивото на конкуренция, много търсещи работа смятат, че трябва да кандидатстват за колкото се може повече позиции, колкото се може по-бързо, за да имат шанс да получат интервю.

Според проучване, проведено през март от сайта за работа Monster, 48% от търсещите казват, че често или редовно дават приоритет на скоростта и обема пред селективността, а 25% вече кандидатстват за всяка работа, която изглежда дори отдалечено постижима.

Клантън казва, че е усещал натиск да бъде сред първите, които кандидатстват за нови обяви, за да не се „изгуби“ автобиографията му в „бъркотията“, което го е накарало да прекарва още повече време в сайтовете. „Невъзможно е да се справиш с това“, подчертава той.

Баграк е съгласен с това. „Пазарът на труда е толкова напрегнат в момента, че времето има голямо значение. Имаш стимул винаги да проверяваш търсенията си, да проверяваш фийдовете си за нови позиции.

Според опита на Гейвин „doomjobbing“ и други подобни поведения произтичат от желанието за стабилност: „Тъй като толкова много аспекти са извън нашия контрол, ние търсим неща, които могат да помогнат да се почувстваме, сякаш го имаме – дори и това да не е особено ефективно“.

„Оцелелите“ от бърнаут могат да имат предимство при наемане

„Това ще ви накара да се съмнявате в себе си“

„Doomjobbing“ може да създаде у търсещите работа усещането, че са продуктивни, казва Голдстийн.

Кандидатстването за по-голям брой места не увеличава шансовете ви за успех, а безразборното кандидатстване за позиции, които не са подходящи за вас, значи, че вероятно ще получите повече откази или по-малко отговори.

„Това ще ви накара да се чувствате тревожни. Ще ви накара да се съмнявате в себе си: „Лош кандидат ли съм? Какво не харесват хората в мен?“, допълва експертът.

Според нея поведения като „doomjobbing“ отнемат време и енергия на кандидатите за „по-целенасочени задачи като изграждане на взаимоотношения, развиване на мрежата ви и мислене за вашия личен бранд и как да се отличите по-добре“.

Бъдеще без работа, класи и дефицити – но с AI: Залогът е как хората ще разпределят богатството

Това може да има отрицателно въздействие върху личния ви живот, което е нещо, което Клантън е преживял на собствения си гръб. Той е осъзнал, че навикът му да прелиства обявите за работа му е попречил да бъде напълно присъстващ с трите си деца.

„Имаше моменти, в които седях там, говорех с тях и се забавлявахме, и изведнъж татко отваряше телефона и се откъсваше от реалността“, спомня си той. След това решава да промени подхода си, „преди това да се отрази на останалата част от живота ми или на хората около мен“.

Как да избегнете „doomjobbing“

1. Ограничете търсенето си

Съвет № 1 на Голдстийн е да фокусирате в търсенето си. „Преди да се обърнете към която и да е борса за работа, трябва да сте наясно какво искате, коя е най-подходящата за вас роля“.

Предвид колко конкурентен е пазарът на труда, е загуба на време да кандидатствате за позиции, които не ви подхождат: „Не можете да се превърнете в хамелеон и да сте подходящи за всяка една работа, която се предлага“.

Гейвин препоръчва да забавите темпото и да се фокусирате върху една кандидатура за работа.

Защо годишното обобщение на LinkedIn дразни някои потребители

Клантън стигна до подобно заключение: вместо да бързате да кандидатствате за всяка нова позиция, е по-ефективно „да отделите време да преформатирате автобиографията си и да кандидатствате за работни места, които наистина съответстват на вашия опит“.

За да избегнете изкушението да кандидатствате масово, Голдстийн препоръчва да настроите филтрите за работа така, че да виждате само нови позиции, които съответстват на вашия опит.

2. Ограничете времето, което отделяте за кандидатстване

Клантън споделя, че методът за разпределяне на времето му е помогнал да развие по-здравословен подход и да намали „безцелното търсене“.

Вместо да прекарва часове в разглеждане на сайтове, отделя всеки ден определено време за три конкретни задачи:

• Изграждане на контакти и установяване на връзки с потенциални партньори

• Публикуване в платформи като LinkedIn, за да повиши видимостта си

• Извън тези конкретни времеви интервали опитва да се отпусне, като излиза на разходка, среща се с приятели или прекарва време със семейството си.

Гейвин препоръчва да се създадат граници около времето и пространствата, в които „абсолютно не“ проверявате известията за работа: например, когато сте в леглото вечер или докато се храните със семейството си.

6 грешки, които не трябва да допускате, докато си търсите работа

3. Разчитайте на мрежата си

Вместо да прекарват цялото си време в кандидатстване, търсещите трябва да дадат приоритет на създаването и укрепването на връзки, според Гейвин. Според опита ѝ „кандидатите, които влизат през задната врата, чрез своите връзки, всъщност намират работа много по-бързо“, отколкото хората, които кандидатстват в сайтове за работа.

Студените контакти са подходящи като част от по-широка стратегия, но Голдстийн препоръчва и „проактивно да се свързвате с хора от вашата топла мрежа“. „В крайна сметка, наличието на някакъв вид препоръка винаги ще увеличи експоненциално шансовете да получите отговор и да се възползвате от възможност“.

Да инвестирате време в междуличностните си отношения винаги е по-полезно вместо „да превъртате безкрайно“.