По-голямата част от 2025 г. премина в тревоги за балона около изкуствения интелект на Уолстрийт, но един по-различен сценарий вече набира популярност сред технологичните гиганти – и той е как би изглеждал светът, в който най-смелите им мечти са реалност.

В това бъдеще универсалният базов доход, концепция, популяризирана от кандидата за президент на САЩ от Демократическата партия Андрю Янг през 2020 г., е обърната на 180 градуса. Държавната подкрепа за безработните няма да е необходима, просто, защото всички ще са богати, отбелязва в анализ Business Insider.

Ето бъдещето, което си представят едни от най-влиятелните технологични лидери в нашето съвремие, сред които Илон Мъск, Бил Гейтс и Дженсън Хуанг.

Илон Мъск

Илон Мъск е на път да стане първият трилионер в света.

Но изпълнителният директор на Tesla вижда възможност изкуственият интелект и роботиката да направят всички богати, резултат, който нарича „универсален висок доход“.

„В бъдеще няма да има бедност, така че няма да има нужда да се спестяват пари“, написа Мъск в X през декември, докато обсъждаше идеята на Тръмп да открива спестовни сметки за най-малките американци.

В този сценарий Мъск казва, че работата ще бъде като хоби или видеоигра.

„Всички ще имат изобилие“, заяви милиардерът пред комедианта Джо Роуган в подкаста му през октомври. „Всички ще имат отлично медицинско обслужване. Всички ще имат каквито стоки и услуги пожелаят.“

Бил Гейтс

Според Бил Гейтс служителите ще запазят някои задачи за себе си, но изкуственият интелект ще направи възможно да се обмислят промени, които някога са били немислими, като например дву- или тридневна работна седмица.

„По отношение на производството, транспортирането и отглеждането на храна с течение на времето, тези проблеми ще бъдат основно решени“, заяви той във вечерното шоу на Джими Фалън през февруари.

Сам Алтман

Изпълнителният директор на OpenAI Сам Алтман мечтае за свят „с универсално изключително богатство“, но такъв, в който съществува универсален базов доход, защото всички споделят печалбите от напредъка на изкуствения интелект.

„Мисля, че ако кажете: „Добре, изкуственият интелект ще прави всичко, а след това всички ще получават нещо като дивидент“, това няма да се усеща добре“, обясни Алтман пред комедианта Тео Фон при участието си в подкаста му през юли.

Алтман изложи теорията за система, в която обществото има „дял от собствеността върху всичко, което създава изкуственият интелект“. В тази „универсална система за основно богатство“ хората могат да разменят своя дял от световния капацитет на изкуствения интелект.

На въпрос на водещия какво би се случило в свят, в който зависимостта от изкуствения интелект изтласква целите на човечеството, Алтман призна, че също се тревожи за това, но намира утеха във факта, че хората „ще открият някакъв начин да се чувстват като главните герои“.

Дженсън Хуанг

Главният изпълнителен директор на Nvidia Дженсън Хуанг по-скоро си представя среден вариант за бъдещето.

Според него концепцията за изобилие, създадено от изкуствен интелект, не трябва да се фокусира единствено върху паричното богатство.

„Например, днес ние сме богати на информация“, каза Хуанг на Роган през декември, когато беше попитан за теорията на Мъск.

„Това е концепция, която преди няколко хиляди години са имали само няколко души.“

Като цяло, Хуанг възприема, че има прекалено много променливи, за да се направи окончателна прогноза.

„Трудно е да се отговори, отчасти защото е трудно да се говори за безкрайност и за далечното бъдеще. Причината е, че има прекалено много сценарии, които трябва да се вземат под внимание.“

Дарио Амодей

Всички ще трябва „да разберат как да функционират в ерата след AGI“, смята главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей.

„Можем ли да имаме свят, в който работата не е толкова важна за много хора, не е необходимо да има централно значение, както е сега, и всички намират смисъла си другаде?“, попита той на сцената на Dealbook Summit на The New York Times през декември.

„Или работата е нещо различно? По-скоро е свързана с удовлетворение, отколкото с икономическо оцеляване.“

Според Амодей това бъдеще може да прилича много на технологичната безработица, която Джон Мейнард Кейнс някога смяташе за възможна.

„Той предполагаше, че може би внуците му ще трябва да работят само 15 или 20 часа седмично. Това е различен начин на структуриране на обществото.“, допълва Амодей.

Демис Хасабис

Изпълнителният директор на Google DeepMind Демис Хасабис вижда бъдещето като „радикално изобилие“.

„Трябва да се погрижим то да бъде разпределено справедливо, но това е по-скоро политически въпрос“, заяви той пред The Guardian през август.

„И ако това се случи, вероятно за първи път в човешката история ще живеем в един удивителен свят на изобилие, в който нещата не трябва да са с нулев резултат. Проработи ли това, наистина ще трябва да пътуваме към звездите.“

На въпроса дали това означава, че човечеството ще стане прекалено зависимо от собствениците на компании за изкуствен интелект, Нобеловият лауреат отговори, че остава да се види как ще се реши въпросът с богатството.

„Това ще бъде едно от най-важните неща, които ще трябва да разберем. Да кажем, че постигнем радикално изобилие и го разпределим по добър начин, какво ще се случи след това?“