Паричната политика е във фокуса тази седмица, тъй като Европейската и Английската централна банка ще обявят последните си решения на фона на нарастващи цени и засилващи се опасения за икономическия растеж.

Данните за март от еврозоната и Обединеното кралство показват, че конфликтът с Иран вече оказва натиск върху икономиките, пораждайки страхове от задаваща се „стагфлация“ – комбинация от слаб растеж, висока инфлация и нарастваща безработица.

И двете институции запазиха лихвените проценти без промяна през март, когато войната започна да разклаща глобалната икономика, и се очаква да подходят предпазливо и в четвъртък.

Пазарите първоначално започнаха да калкулират повишения на лихвите от двете банки в отговор на конфликта, но икономистите вече смятат, че централните банкери ще игнорират „шума“ около временните инфлационни скокове и ще задържат лихвите по-дълго – на 2% за ЕЦБ и 3,75% за Английската централна банка.

Решенията идват при инфлация от 2,5% в еврозоната и 3,3% във Великобритания – над целевото равнище от 2% и за двете институции.

„Цените на енергията не са достатъчно над прогнозите на ЕЦБ, а опитите за преговори между САЩ и Иран поддържат очакванията за кратък конфликт“, коментира пред CNBC Оливер Ракау, главен икономист за Германия в Oxford Economics.

„Анкетите също показват по-силен първоначален икономически удар в сравнение с 2022 г., което намалява опасенията за вторични ефекти“, допълва той.

Т.нар. вторични ефекти се отнасят до непреки последици от инфлационни шокове – например искания за по-високи заплати или повишения на цените от страна на компаниите. Те обикновено се оказват по-устойчиви и по-трудни за овладяване чрез парична политика.

Ракау добавя, че са необходими достатъчно убедителни данни за такива ефекти, за да предприеме ЕЦБ действия, но прагът не е висок.

„Очакваме признаци за нарастващи инфлационни очаквания, устойчив пазар на труда, ограничени икономически щети и ускоряване на базисната инфлация да доведат до повишения на лихвите през юни и юли“, казва той.

„Това умерено затягане балансира икономическите разходи и целта на ЕЦБ да ограничи вторичните ефекти.“

Насоките за бъдещата политика на ЕЦБ ще бъдат внимателно следени. Президентът Кристин Лагард заяви на последната среща преди месец, че банката е готова да повиши лихвите дори ако очакваният скок на инфлацията се окаже временен.

Икономистите смятат, че ключова ще бъде срещата през юни, когато е възможно повишение от 0,25 процентни пункта до 2,25%.

Според анализ на BNP Paribas управителният съвет на ЕЦБ ще иска да си запази „пълна гъвкавост“ за бъдещи действия.

„Решение за запазване на лихвите през април не означава липса на необходимост от реакция, а по-скоро недостатъчно данни на този етап“, посочват икономистите.

„При липса на рязък и траен спад на енергийните цени очакваме данните да подкрепят повишение през юни.“

В същото време те не очакват ЕЦБ предварително да сигнализира категорично подобен ход, а по-скоро да подчертае, че е „в добра позиция да изчака и да прецени ситуацията“.

Колебания във Великобритания

Когато войната с Иран започна в края на февруари, тя обърна очакванията на Английската централна банка за постепенно понижаване на инфлацията към целта от 2%.

BoE предупреди през март, че инфлацията вероятно ще достигне пик между 3% и 3,5% през второто и третото тримесечие на 2026 г. заради по-високите енергийни цени, но подчерта, че несигурността около конфликта прави прогнозите трудни. Последните данни показват ускоряване на инфлацията до 3,3% през март.

Очакванията за серия от понижения на лихвите през 2026 г. бяха ревизирани след началото на войната, като се появиха прогнози за повишения още тази година.

Тези очаквания обаче отслабват и икономистите смятат, че мнозинството в деветчленния Комитет по парична политика на банката, воден от управителя Андрю Бейли, ще заложи на изключително предпазлив подход.

Повечето икономисти, анкетирани от Reuters, очакват лихвите да останат без промяна през останалата част от годината, като банката ще „пренебрегне“ инфлационния скок, предизвикан от външни фактори. Същевременно централните банкери ще се опасяват да не задълбочат стагфлацията чрез повишаване на лихвите.

Анализатори на Morgan Stanley отбелязват, че пазарите ще търсят ясна комуникация и последователна стратегия.

„Ключовото послание вероятно ще бъде готовност за действие при нарастване на риска от вторични ефекти, но и внимание към влиянието на по-строгата политика върху икономическия растеж“, посочват те.

Според тях дилемата не е дали инфлацията ще се повиши след скока на цените на суровините, а дали затягането на политиката си струва цената в по-нисък растеж.