Бившият управител на Испанската централна банка Пабло Ернандес де Кос е най-квалифицираният кандидат в силно оспорваната надпревара за наследник на Кристин Лагард начело на Европейската централна банка, сочи проучване на експерти по парична политика, проведено от OMFIF (Official Monetary and Financial Institutions Forum).

Анкетираните 20 експерти от базирания в Лондон икономически тинк-танк, фокусиран върху теми като централно банкиране, публични финанси и глобалната финансова система, поставят Ернандес де Кос на първо място сред петима водещи кандидати. Експертите оценяват качествата им по девет критерия – включително опит в централното банкиране, лидерски качества, способност за изграждане на консенсус, управление на кризи и професионален опит.

Ернандес де Кос, който в момента е генерален директор на Банката за международни разплащания в Базел, е следван от президента на германската централна банка Йоахим Нагел, бившия ръководител на Нидерландската централна банка Клаас Кнот и оттеглящия се управител на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало.

Ернандес де Кос обикновено се възприема като центрист с лек „гълъбов“ уклон (по-мека парична политика). Вилроа дьо Гало също е считан за центрист, а Нагел и Кнот – за умерени „ястреби“ (по-строга политика).

Президентът на ЕЦБ се избира чрез „непрозрачен“ процес от правителствата в ЕС, а резултатът е трудно предвидим заради политическия му характер, казва пред Financial Times заместник-председателят на OMFIF Джон Орчард. Исторически процесът често включва интензивни задкулисни договорки в последния момент между европейските столици.

Испания и Германия са двете най-големи икономики в еврозоната, които досега не са излъчвали президент на ЕЦБ в 27-годишната история на институцията.

Макар осемгодишният мандат на Лагард да изтича едва през октомври 2027 г., „неформален процес на лобиране вече е започнал сред част от кандидатите“, което предполага, че решението може да бъде взето по-рано от очакваното, отбелязва Орчард.

През февруари FT съобщи, че Лагард обмисля да се оттегли по-рано, за да даде възможност на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Фридрих Мерц да договорят заемането на един от най-важните постове в ЕС преди ключовите президентски избори във Франция през 2027 г.

Възобновените инфлационни рискове, свързани с конфликта с Иран, обаче могат да осуетят този план. „Когато на хоризонта има буреносни облаци, капитанът не напуска кораба – а този капитан няма да го напусне, защото виждам облаци“, заяви Лагард пред Bloomberg TV миналата седмица.

Проучването на OMFIF, базирано на мненията на академични съветници и членове на борда на организацията, оценява кандидатите по скала от 1 (най-висока оценка) до 5 (най-ниска).

Ернандес де Кос, който пое ръководството на Банката за международни разплащания през 2025 г. и оглавяваше Испанската централна банка в продължение на осем години, получава средна оценка 1,77.

Високи оценки получават също Нагел (1,9), Кнот (1,92) и Вилроа дьо Гало (1,94), докато членът на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел е класирана на пето място (2,57).

„Надпреварата е изключително оспорвана“ и има „няколко много добре подготвени кандидати“, отбелязва Орчард, като предупреждава, че евентуални сътресения на пазарите на държавни облигации през следващите години ще поставят на изпитание експертизата и уменията за управление на кризи на бъдещия президент на ЕЦБ.

По тези показатели най-високи оценки получава Нагел, докато Ернандес де Кос се отличава с най-добра подготовка по парична икономика, способност за изграждане на консенсус, силен европейски профил и умение да печели подкрепа от други държави членки.

Исторически погледнато, фаворитите не винаги печелят, като често в последния момент се появяват компромисни кандидатури. Номинацията на тогавашния ръководител на Международния валутен фонд Кристин Лагард през 2019 г. например изненада мнозина наблюдатели.