Спекулациите относно ръководството на Европейската централна банка отново се разгоряха в сряда, след като се появи информация, че президентът Кристин Лагард възнамерява да напусне поста преди изтичането на мандата ѝ през октомври 2027 г.

ЕЦБ бързо опроверга слуховете, които могат да разклатят доверието на финансовите пазари.

„Председателят Лагард е изцяло фокусирана върху мисията си и не е взела решение за края на мандата“, заяви говорител на банката.

Позицията този път обаче е по-малко категорична от предишните опровержения и изглежда, че допуска по-ранно напускане, което би позволило на френския лидер Еманюел Макрон да планира наследяването преди президентските избори през април 2027 г., пише Politico.

Анализ на Financial Times показва, че през 2024 г. ръководителят на европейската парична политика е получила общо около 726 000 евро – приблизително с 56% повече от „основната“ заплата от 466 000 евро, посочена в годишния отчет на ЕЦБ

FT: Възнаграждението на Лагард е с 50% по-високо от обявеното от ЕЦБ, печели почти 4 пъти повече от председателя на Фед

Президент на ЕЦБ е една от най-влиятелните позиции в Европа, разполагаща с безпрецедентна финансова мощ. Поради това националните правителства винаги се борят упорито да прокарат кандидат, съпричастен към техните нужди и приоритети, отбеляза още изданието.

Преговорите за наследяването на Лагард вероятно ще бъдат интензивни и допълнително усложнени от възхода на популизма, което затруднява контрола на основните политически партии в Европа върху назначаването на ключови позиции.

Този проблем беше поставен на преден план този месец, когато управителят на Френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало неочаквано обяви, че ще се оттегли от поста си повече от година по-рано, широко тълкувано като продиктувано от желанието на Макрон да „подсигури бъдещето“ на банката срещу евентуален крайнодесен президент и правителство.

Депутатът от Националния фронт Жан-Филип Танги иронизира решението на председателя на банката с думите: „Моля, предайте нашите опасения на г-жа Лагард, която също е станала жертва на епидемията от оставки, очевидно причинена от Еманюел Макрон, един много проблематичен патоген“.

Четири от шестте места в управителния съвет на ЕЦБ ще се освободят преди края на 2027 г., включително президентското място

Банкерската надпревара е в ход: Кой ще поеме щафетата след Лагард

Конвенциите, регулиращи назначаването на членовете на шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ, обаче могат да работят в полза на френския президент. Два фактора сочат, че той има възможност да назначи свой съюзник за осемгодишен мандат във Франкфурт, преди да напусне поста си през април следващата година.

Първият е, че Франция втората по големина икономика в еврозоната, винаги е имала негласно право на едно от шестте места в Управителния съвет, заедно с Германия и Италия. Вторият е, че от създаването си преди 28 години Управителният съвет никога не е имал повече от един човек от една националност за повече от два месеца.

Тъй като Франция не може реалистично да се надява да си осигури председателството за още осем години, много анализатори очакват да претендира за влиятелния пост главен икономист, когато мандатът на ирландеца Филип Лейн изтече през май 2027 г.

Това ще изисква решение от правителствата поне няколко месеца предварително. И ако на тази позиция бъде назначен френски кандидат, логично ще се наложи да се вземат мерки за преход, за да може Лагард да се оттегли в кратък срок, допълва Politico.

61-годишният Вуйчич в момента изкарва третия си мандат като управител на Хърватската национална банка

Хърватинът Борис Вуйчич е номиниран за следващ вицепрезидент на ЕЦБ

„Изглежда още по-вероятно, че наследяването на Лейн, Лагард и германския член на Управителния съвет на ЕЦБ Изабел Шнабел ще е една голяма пакетна сделка“, заявява Карстен Брзески, директор по макроикономически изследвания в ING. Според експерта сделката вероятно ще отчете претенциите на Франция, Германия и Испания за представителство в Управителния съвет на ЕЦБ.

Няма да е изненада, ако Лагард не изкара целия си мандат.

Макар че отначало не беше склонна да приеме поста във Франкфурт, в скорошно телевизионно интервю тя заяви, че е искала да служи само пет години. Миналата година основателят на Световния икономически форум Клаус Шваб заяви, че е провел многократни разговори с нея за наследяването на поста, което я принуди да отговори: „Винаги съм била напълно решена да изпълня мисията си и съм решена да изкарам мандата си докрай.“