Лагард за растежа в еврозоната: Рисковете са по-балансирани, но перспективите остават несигурни
„Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти“, подчертава пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент президентът на ЕЦБ
,fit(1001:538)&format=webp)
Икономиката в еврозоната отбелязва растеж от 0,2% през третото тримесечие, подкрепен от стабилно вътрешно търсене.
Секторът на услугите продължава да се разраства, подпомогнат от туризма и подема в дигиталните услуги, тъй като много компании засилват усилията си за модернизиране на ИТ инфраструктурата и интегриране на изкуствен интелект в дейността си.
От друга страна, производството и износът се забавят от по-високите тарифи, все още повишената несигурност и по-силното евро. В перспектива, растежът следва да се възползва от увеличените разходи на домакинствата и от устойчивия и по-приобщаващ пазар на труда – с най-високата степен на участие в работната сила от началото на еврото.
Очаква се значителните разходи за инфраструктура и отбрана да подкрепят икономическата активност. Глобалната среда обаче вероятно ще продължи да е неблагоприятна, тъй като се проявява въздействието на по-високите мита върху износа и инвестициите в еврозоната.
Това отбелязва в годишната си прогноза за икономическия растеж и паричната политика, направена по време на изслушването пред Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент президентът на ЕЦБ Кристин Лагард.
Според нея рисковете за икономическите перспективи вече са по-балансирани след търговското споразумение между ЕС и САЩ, постигнато през лятото, примирието в Близкия изток и напредъка в търговските преговори между САЩ и Китай. В същото време перспективите остават несигурни поради все още нестабилната глобална търговска среда, потенциалното влошаване на настроенията на финансовите пазари и геополитическите напрежения.
Инфлацията остава близо до средносрочната цел на ЕЦБ от 2%. Според предварителната оценка на Евростат, тя леко се е повишила до 2,2% през ноември, главно поради по-високата инфлация в сектора на услугите и енергията. Основната инфлация – без енергията и храните, е останала постоянна на ниво 2,4%, допълва президентът на ЕЦБ.
Централната банка на еврозоната очаква инфлацията да се задържи около 2% през следващите месеци.
„Тъй като нашата оценка за перспективите за инфлацията остана като цяло непроменена, на заседанието по парична политика през октомври решихме да запазим основните лихвени проценти на ЕЦБ без промяна.
Продължаваме да следваме подход, основан на данните и на заседанията, за определяне на подходящата политика. По-конкретно, решенията за лихвените проценти ще се основават на оценката на перспективите за инфлацията и рисковете, свързани с нея, както и на динамиката на основната инфлация и силата на предаването на паричната политика.
Не се ангажираме предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.“, подчертава Лагард.
Тя отбелязва, че основен инструмент на паричната политика е наборът от три основни лихвени процента на ЕЦБ, но допуска и използването на други инструменти, ако е целесъобразно, за да се запази гладкото функциониране на паричната политика и да се осигури допълнителна гъвкавост, когато лихвените проценти се доближат до долната си граница.
„Ефективното предаване на нашата парична политика в цялата еврозона е от решаващо значение за изпълнението на мандата ни за ценова стабилност.
Ето защо трябва да останем бдителни към ситуации, в които разликите между отделните страни по отношение на въздействието на нашата политика върху ключови икономически променливи стават прекомерни или сигнализират, че механизмът на предаване е нарушен.“, допълва президентът на ЕЦБ.
Лагард представя три ключови инструмента за парична политика: преки парични транзакции, чиито технически характеристики бяха обявени през август и септември 2012 г.; инструмент за защита на транзакции, обявен през юли 2022 г.; и програма за извънредни помощи във връзка с пандемията, обявена през март 2020 г.
Преките парични транзакции са предназначени да гарантират предаването на паричната политика във всички страни от еврозоната и позволяват реакция към сериозни нарушения на пазарите на държавни облигации, които произтичат по-специално от неоснователни опасения сред инвеститорите относно обратимостта на еврото.
Необходими за този инструмент са строги и ефективни условия, свързани с подходяща програма на Европейския механизъм за стабилност.
Инструментът за защита на транзакциите може да бъде активиран, за да се противодейства на необоснована, хаотична динамика на пазара на ценни книжа, емитирани в страни, които изпитват влошаване на условията за финансиране.
Програмата за извънредни помощи в условията на пандемия беше стартирана и използвана в отговор на шока от COVID-19, който засегна всички страни от еврозоната, но в различна степен, продължава още Лагард.
Програмата е разработена с двойна роля: от една страна, тя подкрепи функционирането на пазара, както и предаването на паричната политика; от друга, позволи значително облекчаване на паричната политика, за да се противодейства на сериозните рискове за ценовата стабилност, породени от пандемията.
В условията на извънредния икономически и финансов шок гъвкавостта на програмата, е бил от решаващо значение за стабилизирането на пазарите, преодоляването на пречки, подкрепата на икономическото възстановяване и запазването на ценовата стабилност.
С промяната на обстоятелствата размерът и темпото са преизчислени, а реинвестирането на облигации с настъпващ падеж е напълно преустановено от декември 2024 г., което допринесе за нормализирането на балансите, подчертава Лагард, като допълва:
Заедно тези инструменти показват, че ЕЦБ може да се адаптира към безпрецедентни предизвикателства.
Според президента на ЕЦБ от съществено значение е другите политики да поемат водещата роля в укрепването на перспективите на Европа и намаляването на уязвимостта към бъдещи шокове.
Това означава да се създадат подходящи условия, за да могат източниците на икономическа сила на Европа да реализират пълния си потенциал – най-вече чрез превръщането на единния пазар в истински такъв.
„В този контекст аз горещо приветствам предстоящия пакет от мерки на Европейската комисия за интеграция и надзор на капиталовите пазари. Тези предложения са от ключово значение за преодоляване на фрагментацията, повишаване на ефективността на капиталовите пазари и насърчаване на иновациите.
Има ясни решения – сега е моментът да ги приложим.“, завършва речта си пред комисията от ЕП Кристин Лагард.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)