Все още съществуващите несигурности около търговските споразумения и дългосрочните икономически и финансови ефекти от митата продължават да оформят финансовата стабилност в еврозоната, показва докладът за ноември 2025 г., публикуван от Европейската централна банка (ЕЦБ) днес.

„Мерките за несигурност в търговската политика са се понижили значително от върховите си нива през април, но тя продължава да се запазва, с потенциал за нови скокове“, заявява заместник-председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос.

От април насам световните фондови пазари достигнаха нови рекордни нива, а кредитните спредове в момента са ниски по исторически стандарти.

Финансовите пазари обаче, и най-вече пазарите на акции, остават уязвими към резки корекции поради продължаващите високи оценки и нарастващата концентрация на акции, допълват от централната банка.

Настроенията могат да се променят рязко, например поради влошаване на перспективите за растеж или разочароващи новини относно внедряването на изкуствения интелект (AI).

Несъответствията в ликвидността на отворените инвестиционни фондове, високата ливъридж сред хедж фондовете и непрозрачността на частните пазари могат да засилят напрежението на пазара, е прогнозата на ЕЦБ.

Освен това опасенията на пазара относно напрегнатите публични финанси в някои развити икономики могат да създадат напрежение на световните пазари на облигации. Това може да засегне финансовата стабилност в еврозоната чрез промени в международните капиталови потоци и валутни колебания, което да намали конкурентоспособността на стоките от еврозоната и да доведе до колебания в разходите за финансиране.

В доклада на ЕЦБ се посочва още, че държавите от еврозоната се възползват от по-ниските рискове за икономическия растеж и динамиката на бягството към сигурност след тарифните сътресения през април.

Два фактора обаче могат да натоварят държавните баланси в средносрочен план и да създадат рискове от по-високи нужди от емитиране и разходи за финансиране:

  • първо, фискалната експанзия, свързана отчасти с необходимите разходи за отбрана

  • второ, продължаващите структурни предизвикателства, включително дигитализацията, ниската производителност, застаряването на населението и изменението на климата.

В същото време слабите фискални фундаменти в някои страни от еврозоната и външните фискални рискове могат да подложат на изпитание доверието на инвеститорите.

Балансите на компаниите и домакинствата в еврозоната са се подобрили през последните години, отбелязват от ЕЦБ. Въпреки това, с разгръщането на въздействието на митата, корпоративният сектор остава уязвим. Ако се стигне до съкращения, способността на домакинствата да обслужват дълговете си също ще пострада, според експертите.

По същия начин банките в еврозоната показват устойчивост към последните сътресения благодарение на високата си рентабилност и значителните си капиталови и ликвидни буфери.

Въпреки това кредитният риск, свързан с компании, чиято дейност е по-чувствителна към митата, може да подкопае резултатите от банковите кредити.

Освен това нарастващите взаимосвързаности с небанкови институции могат да изложат на риск финансирането в условия на напрежение на пазара.

В настоящата силно несигурна макрофинансова и политическа среда е от ключово значение да се запази и укрепи тази устойчивост на финансовата система. В този контекст следва да се поддържат съществуващите изисквания за капиталови буфери и мерките, основани на кредитополучателите, за да запазят стабилни стандарти за кредитиране, препоръчват от ЕЦБ.

Нарастващото пазарно присъствие и взаимосвързаност на небанковите институции налагат комплекс от политически мерки, които ще повишат устойчивостта на сектора на небанковото финансово посредничество. Тази устойчивост би спомогнала и за напредъка на интеграцията на капиталовите пазари в еврозоната, завършват експертите.