Основните борсови индекси в САЩ приключиха със спад във вторник на фона на ескалацията на конфликта в Близкия изток, но ограничиха рязкото си понижение, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че американският флот ще ескортира петролни танкери през Ормузкия проток, ако се наложи.

Технологичният Nasdaq, широкият S&P 500 и индексът на „сините чипове“ Dow Jones Industrial Average затвориха съответно с понижения от 1,0%, 0,9% и 0,8%, като Dow изгуби около 400 пункта. По-рано през сесията индексът падаше с над 1250 пункта, преди да възстанови част от загубите си.

„Тези движения не подсказват, че инвеститорите очакват значително дългосрочно влияние върху борсовите пазари“, коментира Дейвид Милър, главен инвестиционен директор на Catalyst Funds, цитиран от Investopedia. „Ако беше така, вероятно щяхме да видим спадове от порядъка на 5%. По-скоро изглежда, че инвеститорите коригират очакванията си – от много кратък конфликт, който приключва бързо, към такъв, който може да продължи няколко седмици.“

Боевете в Близкия изток не показват признаци на затихване, след като САЩ и Израел нанесоха военни удари срещу Иран рано в събота, включително атака, при която беше убит върховният лидер Али Хаменей. В отговор Иран предприема ответни действия срещу Израел и американски бази в няколко държави от региона.

Саудитски представители обвиниха Техеран за атака с дрон срещу посолството на САЩ в Рияд рано във вторник, а Държавният департамент призова американците незабавно да напуснат 14 държави от Близкия изток. Президентът Тръмп заяви, че САЩ планират да продължат военните си операции в Иран още четири до пет седмици, но те може да продължат и по-дълго.

„Мисля, че това ще бъде краткотрайно“, казва Нанси Тенглър, главен изпълнителен директор и главен инвестиционен директор на Laffer Tengler Investments. „Това, на което реагира пазарът днес, е усещането, че конфликтът може да продължи по-дълго от очакваното. Аз обаче не мисля, че това ще се случи. Волатилността все още е възможност за покупки.“

Във вторник фючърсите върху американския лек суров петрол West Texas Intermediate поскъпнаха с 3,6% до 73,80 долара за барел към 16:00 ч. източноамериканско време, като ограничиха по-голямо поскъпване, след като Тръмп написа в социалната мрежа Truth Social, че „ако се наложи, американският флот ще започне възможно най-скоро да ескортира танкери през Ормузкия проток“. В понеделник цената беше скочила с 8%, след като Reuters съобщи, че ирански държавни медии твърдят, че страната е затворила протока и ще подпали всеки кораб, който се опита да премине.

Акциите на американските петролни компании Exxon Mobil, Chevron, Marathon Petroleum, Occidental Petroleum и Phillips 66 приключиха със смесено представяне, след като предишния ден отчетоха ръст.

Книжата на отбранителните компании Lockheed Martin, RTX и Northrop Grumman леко се понижиха след силните поскъпвания в понеделник. Palantir Technologies – друг голям изпълнител на държавни поръчки – поскъпна с 1,4%, след като предишния ден скочи с 5,8% и беше сред най-големите печеливши в S&P 500 и Nasdaq.

Акциите на американските авиокомпании Delta Air Lines, United Airlines Holdings и American Airlines Group, както и на круизните оператори Norwegian Cruise Line Holdings, Carnival и Royal Caribbean Group се движиха разнопосочно след спада им в понеделник.

Акциите на Nvidia, които предишния ден се възстановиха с близо 3% след две поредни силни понижения, приключиха вторник със спад от 1,3%. Останалите компании от групата „Великолепната седморка“ също се представиха разнопосочно.

Търговията във вторник е поредният пример за резките движения на пазара и показва колко трудно е за инвеститорите да оценят икономическите и пазарните последици от този геополитически шок.

Най-голямата непосредствена тревога за пазарите е свързана с петрола и движението на суровината по света. Опасението е, че продължително високи цени на петрола могат отново да ускорят инфлацията – точно в момент, когато много икономики започнаха да усещат известно облекчение от ценовия натиск. Именно тези опасения и страхът от разширяване на конфликта допринесоха за ранните разпродажби във вторник.

„Това, което се промени през последните 24 часа, е постепенното осъзнаване, че има потенциал за продължително прекъсване на енергийните доставки и дълготрайни инфлационни последствия“, казва пред MarketWatch Джордан Рицуто, главен инвестиционен директор в GammaRoad Capital Partners.

Инфлацията има значение за пазарите основно заради влиянието ѝ върху политиката на Федералния резерв, посочва Питър Рикиути, преподавател по бизнес в университета Тулейн.

„Инвеститорите вече са по-притеснени от трайно високи енергийни цени“, казва той. „Това би довело до по-високи лихви. Печалбите и лихвените проценти са двата най-важни фактора за цените на акциите.“

///

Това е непосредствената заплаха, която конфликтът в Близкия изток представлява за пазарите, но инвеститорите все още се опитват да преценят доколко тя трябва да бъде отразена в цените.

Опитният трейдър Том Сосноф казва, че инвеститорите често се затрудняват да балансират между геополитическите новини и реалното поведение на пазарите.

„Много е трудно да игнорираш случващото се в макро- и геополитически план и едновременно с това да следиш какво показват пазарните данни“, казва той пред MW. „Шумът може да бъде изключително объркващ при вземането на решения.“

Сосноф, съосновател на инвестиционните платформи Tastytrade и Thinkorswim, си спомня паниката през 1991 г., когато избухва войната в Близкия изток. Тогава той е държал позиции, залагащи на ръст на пазара, докато много трейдъри са се опитвали да печелят от спад, продавайки късо.

На следващия ден пазарът обаче се отваря с ръст и неговите позиции носят печалба.

Урокът, който извлича от това, е, че пазарът понякога прави точно обратното на очакваното.

„Мисля, че когато този пазар е готов да пада, това ще бъде по причини, които не разбираме. Не заради някоя широко разгласена война“, казва Сосноф.

Какво ще се случи на пазарите във вторник:

Биткойн се търгуваше около 68 400 долара, под нощните върхове от приблизително 69 700 долара, тъй като инвеститорите избягваха по-рисковите активи. Индексът на щатския долар, който измерва стойността на валутата спрямо кошница от други валути, се повиши с 0,6% до 98,97.

Доходността по 10-годишните американски държавни облигации, която влияе върху лихвите по различни потребителски кредити, се повиши до 4,06% след 4,04% в края на търговията в понеделник. В края на миналата седмица тя беше 3,95%.

Фючърсите върху златото се понижиха с 3,5% до 5 125 долара за тройунция, а фючърсите върху среброто се сринаха с 6,5% до 83 долара за унция.