ЕЦБ: Банките в еврозоната са стабилни, но надзорът през 2026-2028 г. се засилва

Европейската централна банка публикува резултатите от надзорния преглед и оценка (SREP) за 2025 г., както и надзорните си приоритети за 2026–2028 г.

Оценката обхваща 105 банки, които са под европейски банков надзор и се контролират пряко от ЕЦБ, и предоставя преглед на капитала, ликвидността, рентабилността, управлението и управлението на риска.

През второто тримесечие на 2025 г. банките поддържат стабилни капиталови и ликвидни позиции и висока рентабилност, показва прегледът на ЕЦБ.

ЕЦБ: Пазарите подценяват риска, Европа не трябва да облекчава банковото регулиране

Среднопретеглената стойност на капитала от първи ред (CET1), който е най-висококачественият капитал на банките, възлиза на 16,1% от рисково претеглените активи. Коефициентът на ливъридж е 5,9%. Общият капиталов коефициент е 20,2%.

По същия начин ликвидните буфери остават значително над минималното изискване от 100%, като агрегираният коефициент на ликвидно покритие (LCR) е 158% през второто тримесечие на 2025 г.

Банките запазват добър достъп до финансиране на дребно и на едро, като средният коефициент на стабилно финансиране (NSFR) остава стабилен на 127%.

Рентабилността продължава да бъде висока, подкрепена от нетния лихвен доход и нетните такси и комисиони. Агрегираната годишна възвръщаемост на собствения капитал е 9,5% през четвъртото тримесечие на 2024 г. и се подобрява още до 10,1% през второто тримесечие на 2025 г.

Качеството на активите в сектора остава стабилно, като съотношението на необслужваните кредити (NPL) е 1,9 % през второто тримесечие на 2025 г. Съотношението на необслужваните кредити за търговски недвижими имоти и кредити за малки и средни предприятия остава над средното (съответно 4,6% и 4,9%), докато в някои страни с исторически ниски съотношения на необслужвани кредити се наблюдава умерено увеличение, допълва ЕЦБ.

Филип Лейн, ЕЦБ: Два външни шока определят динамиката в еврозоната в момента

Кредитите, при които кредитният риск е значително нараснал след първоначалното им признаване, са се увеличили незначително от 9,5% през второто тримесечие на 2024 г. до 9,6 % през второто тримесечие на 2025 г.

Настоящото добро ниво на устойчивост в банковия сектор на еврозоната е резултат от няколко фактора, отбелязва ЕЦБ. Те включват ефективно регулиране, стабилен надзор и подобрения в управлението на риска, но и извънредни фискални и парични реакции на неотдавнашните макроикономически шокове.

В сравнение с предходната година ЕЦБ е издака с около 30% по-малко нови качествени мерки, насочени към кредитния риск (40%), вътрешното управление (17%), капиталовата адекватност (11%) и операционния риск (10%). Те включват наблюдение на кредитния риск и управление на конкретни портфейли, състава на управителните органи, усъвършенстване на рамката за стрес тестове в процеса на вътрешна оценка на капиталовата адекватност (ICAAP) или коригиращи мерки, свързани с непрекъснатостта на ИТ дейността.

Де Гиндос, ЕЦБ: Не можем да чакаме следващата криза, за да укрепим проекта на ЕС

По отношение на резултатите от SREP средният общ резултат леко се е подобрил до 2,5 от 2,6 през миналата година. Това подобрение не е равномерно, тъй като резултатите са по-скоро в средата на разпределението. Банките, които преди това са били оценени с 3-, имат по-добри резултати, а тези, които са били оценени с 2 или по-добре, са се влошили леко. Като цяло една четвърт от банките остават в най-слабите категории (резултати 3-4).

По отношение на количествените изисквания общите капиталови изисквания за CET1 и насоките, приложими през 2026 г., остават като цяло стабилни на 11,2 %. Тази цифра включва изискванията по стълб 1 и стълб 2, комбинираните изисквания за буфер и насоките по стълб 2 (P2G).

Изискванията за капитал CET1 по стълб 2, които банките трябва да изпълнят през 2026 г., остават като цяло стабилни на 1,2 % от рисково претеглените активи (RWA).

Незадължителният P2G, който се основава на стрес теста в целия ЕС за 2025 г. и се прилага през 2026 г., намалява от 1,3 % на 1,1 % (CET1). Това отразява резултатите от тазгодишния стрес тест, който показва по-високи загуби и по-добра способност за поемане на тези загуби в резултат на по-високи печалби и по-ниско изчерпване на капитала в сравнение с предишния стрес тест през 2023 г.

От „доларова суша“ до кибервойна: ЕЦБ усложнява стрес теста за банките в условията на геополитически рискове

ЕЦБ следи особено несъстоятелните експозиции и ливъридж транзакциите.

Когато дадена ситуация се счита за неадекватна или напредъкът в отстраняването на недостатъците е недостатъчен, към изискванията по стълб 2 (P2R) се прилага добавка. С решенията по SREP за 2025 г. броят на банките, подлежащи на тези добавки, намалява, тъй като някои банки са отстранили предишни констатации.

Конкретно, в SREP за 2025 г. десет банки са били обект на допълнително изискване за недостатъчно провизии за несъстоятелни експозиции, което е по-малко от 18 в предишния цикъл на SREP. За шест банки P2R включва допълнително изискване за ливъридж финансиране, което е по-малко от девет през миналата година.

ЕЦБ счита, че 14 банки са имали повишен риск от прекомерно ливъридж и затова е приложила изискване за ливъридж коефициент от втори стълб (P2R-LR) към 14 банки, в сравнение с 13 в предишния преглед. Това е правно обвързващо и се добавя към минималния ливъридж коефициент от 3%, задължителен за всички банки. Освен това ЕЦБ е наложила незадължително изискване за ливъридж коефициент P2G на пет банки и количествени мерки за ликвидност на четири банки.

Лагард: Времевата дистанция от финансовата криза приспива бдителността за рисковете

Европейските банки продължават да оперират в предизвикателна среда, характеризираща се с повишени геополитически рискове, както и с променящи се модели на конкуренция в резултат на дигитализацията и увеличеното предлагане на финансови услуги от небанкови институции. Това изисква далновидна оценка на рисковете и достатъчна устойчивост, отбелязва ЕЦБ.

Това се отразява в средносрочната стратегия на банковия надзор на ЕЦБ за периода 2026–2028 г., която като цяло е в съответствие с настоящите приоритети.

Първият приоритет изисква банките да останат устойчиви на геополитическите рискове и макрофинансовата несигурност. Това включва гарантиране, че поддържат стабилни кредитни стандарти, адекватна капитализация чрез последователно прилагане на Регламента за капиталовите изисквания (CRR3) и че управляват разумно рисковете, свързани с климата и природата.

Вторият приоритет е да се гарантира силна оперативна устойчивост и ИТ капацитет. Това се отнася до необходимост от устойчиви рамки за управление на операционния риск, за отстраняване на недостатъците в отчитането на риска и агрегирането на данни, и по този начин се разполага с надеждни информационни системи.

През 2026 г. ще влезе в сила по-прозрачна и опростена методология за изчисляване на изискванията за P2R, отбелязва в заключение ЕЦБ.