Прогнози: Как ще се движи инфлацията в Европа до края на годината
ЕЦБ очаква инфлацията в еврозоната да се понижи до 2,0% през 2025 г. и до 1,6% през 2026 г., преди да се върне на 2,0% през 2027 г. Според ОИСР в почти половината европейски държави се очаква тя да се повиши до края на 2025 г. в сравнение с 2024 г.
&format=webp)
Икономическите перспективи за Европа и еврозоната са неясни поради търговските напрежения и глобалните рискове, включително заплахите от митата на САЩ.
Въпреки че глобалните и регионалните икономически развития са важни, хората се фокусират върху това как тези фактори се отразяват на ежедневието им. За домакинствата инфлацията е една от най-големите причини за безпокойство, отбелязва в анализ Euronews.
През 2024 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е била 2,4% по данни на Евростат, като тя отразява цялостното повишение на потребителските цени.
Според прогнозите на ЕЦБ от юни 2025 г. се очаква инфлацията в еврозоната да се понижи до 2,0% през 2025 г. и до 1,6% през 2026 г., преди да се върне на 2,0% през 2027 г.
В същото време, според ЕЦБ, инфлацията в енергийния сектор се очаква да остане отрицателна до края на 2026 г., а след това да се възстанови през 2027 г. поради „фискалните мерки, свързани с климатичните промени“.
Инфлацията ще се повиши в половината страни от Европа през 2025 г.
Докладът на ОИСР за икономическите перспективи предоставя прогнози за инфлацията на ниво държави.
Сред 30-те европейски държави, за които има налични данни, в почти половината се очаква инфлацията да се повиши до края на 2025 г. в сравнение с 2024 г.
В някои случаи обаче промяната – независимо дали е повишение или понижение – е много скромна, от 0,3% или по-малко.
Най-голямата промяна се очаква в Литва, където инфлацията ще се повиши от 0,9 % на 4 %, следвана от Латвия, от 1,4 % на 3,6 %. Въпреки това, те няма да бъдат сред първите пет страни по инфлация през 2025 г.
В Литва покачването на цените на храните и енергията оказва значително влияние върху инфлацията. В Латвия основната инфлация, която изключва енергията и храните – ще остане висока поради силния ръст на заплатите, свързан с недостига на работна ръка, докато цените на храните също се покачват, според доклада на ОИСР.
Увеличението на инфлацията ще надхвърли един процент и в България (1,%) и Унгария (1,2%) през този период.
В Италия, Финландия и Ирландия се прогнозира инфлацията да се повиши с 0,8% или повече.
Между 2024 и 2025 г. се очаква Турция да отбележи драстичен спад на инфлацията, която ще се понижи с 27,1% от 58,5% на 31,4%. Въпреки това страната ще остане в крайна степен изключение, тъй като втората най-висока инфлация в Европа се очаква да е в Унгария – едва 4,9%.
Освен Турция, най-голям спад на инфлацията през този период се очаква в Исландия (-2,4%), Швеция (-1,5%) и Белгия (-1,4%).
Инфлацията във водещите икономики
През 2025 г. сред петте най-големи европейски икономики Обединеното кралство се очаква да регистрира най-високата инфлация от 3,1%. Това се дължи на „увеличенията на националната минимална работна заплата, социалноосигурителните вноски на работодателите и сметките за комунални услуги“, според ОИСР.
За разлика от това, Франция ще има най-ниската инфлация през 2025 г. – 1,2%, благодарение на намаленията на тарифите за електроенергия. „Тарифите върху вноса от САЩ имат само ограничено въздействие поради ниската експозиция на Франция към американския пазар“, отбелязва ОИСР.
По същия начин през 2026 г. се очаква Франция да регистрира най-ниската инфлация от петте големи икономики – 1,66%, докато Обединеното кралство се очаква да има най-високата – 2,28%. Инфлацията се прогнозира на 1,88% в Италия, 1,91% в Испания и 2,13% в Германия.
Прогнози за инфлацията между 2025 и 2026 г.
Очаква се инфлацията да спадне през 2026 г. в сравнение с 2025 г. в повечето европейски страни, като само в пет от тях се прогнозира увеличение. Прогнозира се, че Швеция ще отбележи най-голямото увеличение, като инфлацията ще се повиши с 0,7% от 1,3% на 2,0%, следвана от Франция с увеличение от 0,5% от 1,2% на 1,7%.
Въпреки това Франция все още ще има втората най-ниска инфлация сред всички страни.
Освен изключението Турция (-12,9%), най-големият спад се очаква в Естония, Хърватия и Литва, като всяка от тях ще отбележи спад с повече от 1,5%. „Фискалната и паричната политика допринасят решаващо за спада на инфлацията“, обясняват от ОИСР, но Турция остава явно изключение.
Сред големите икономики се очаква Великобритания да отбележи спад от 0,8%, а Испания – спад от 0,5%.
ОИСР прогнозира, че с изключение на Турция (18,5%), инфлацията няма да надхвърли 3,7% в друга европейска страна през 2026 г. Очаква се процентите да варират от 0,6% в Швейцария до 3,6% в Унгария, следвани от 3,4% в Румъния. В останалите 27 страни се прогнозира да остане под 2,8%.
С Франция на второ място след Швейцария с 1,7%, се очаква инфлационните проценти в много страни да се движат между 1,7% и 2,7%.
Забавяне на реалните разполагаеми доходи през 2025 г.
В еврозоната реалните разполагаеми доходи са нараснали с 2,2% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Според ЕЦБ се очаква този растеж да се забави до 0,8% през 2025 г., преди да се повиши леко до 1,0% през 2026 г.
Разполагаемият доход на домакинствата са средствата, които остават за разходи или спестявания след плащане на данъци и социалноосигурителни вноски.
Гражданите използват този доход, за да покриват ежедневните си нужди или да го заделят като спестявания.