Цените в отделните държави на европейските пазари продължават да се различават значително.

Разлики се наблюдават дори между съседни държави като Австрия и Унгария, или Германия и Полша.

Индексите на ценовите равнища сравняват националните със средното за ЕС и се изчисляват с помощта на паритета на покупателната способност – показателя колко и какво могат да купят гражданите с една и съща сума в различни държави.

Резултатите се основават на проучвания от Евростат на цените на над 2000 потребителски стоки и услуги в 36 европейски държави, съобщава Euronews.

Дори в традиционно богати държави като Швейцария и Обединеното кралство, доходите на най-възрастните хора са много по-ниски от средните за населението

Бедни пенсионери: Мрачната тенденция, която Старият континент не може да пребори

Как се сравняват цените

Съществуват няколко индекса, които сравняват цените на различни стоки и услуги – като храна, напитки, дрехи, хотели и др. В допълнение има два основни показателя, показващи общото равнище на цените на потребителските стоки и услуги:

Единият е действителното индивидуално потребление (AIC), който измерва всички стоки и услуги, действително потребени от домакинствата.

То включва потребителски стоки и услуги, закупувани пряко от домакинствата, както и услуги, предоставяни от институции с нестопанска цел. Показателят включва и услугите, предоставяни от правителствата за индивидуално потребление, като например здравните и образователните услуги.

Друг показател е разходът за крайно потребление на домакинствата (HFCE), който изследва общите разходи на резидентните домакинства за отделни стоки и услуги.

В нашата страна равнището на трудова заетост през 2024 г. е 76,8%, което е ръст с 0,4% спрямо 2023 г.

Рекордни нива на трудова заетост в ЕС и България през 2024 г. отчита Евростат

С други думи, AIC разглежда това, което домакинствата използват – включително услугите, за които не плащат пряко, а HFCE показва за какво те харчат пари. Евростат отбелязва, че AIC често се използва при международни сравнения, тъй като отразява повече от по-тясното понятие за потребление на домакинствата.

Швейцария държи короната за най-скъпа в Европа

През 2024 г. от 36 европейски държави Швейцария е най-скъпата, като цените са с 84% по-високи от средните за ЕС.

Турция е най-евтината, като цените ѝ са с 53% по-ниски от средните за ЕС.

Това прави Швейцария 3,9 пъти по-скъпа от Турция, което разкрива резкия контраст в ценовите равнища в Европа.

Ценово равнище над 100 означава, че дадена държава е по-скъпа от средното за ЕС; под 100 означава, че е по-евтина.

Физическите пари са емоционален въпрос в Швейцария, където всеки жител притежава средно еквивалента на 10 481 долара в банкноти и монети

Парите в брой вече не са основният метод за плащане в Швейцария

Най-скъпи и най-евтини в ЕС: Люксембург срещу България и Румъния

В ЕС Люксембург е най-скъпата страна, като цените са с 51% по-високи от средните за ЕС.

България и Румъния са най-евтините страни членки с цени от 57% от средните за ЕС.

Това означава, че в Люксембург е около 2,7 пъти по-скъпо от България и Румъния, което показва значителна, но по-малка разлика в сравнение с разликата между Швейцария и Турция.

В десет държави от ЕС цените са по-високи от средните за ЕС. Дания (143%) и Ирландия (141%) следват Люксембург като най-скъпи държави.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Германия (109%) и Франция (108%) са малко над средното равнище, докато Италия (98%) и Испания (91%) са под него.

Люксембург и скандинавските страни оглавяват класацията за най-скъпи хранителни продукти

На пазар в Европа: Храните са най-евтини в Румъния, ние сме първи по ниски цени на цигарите

Географски модели на ценовите равнища

Страните от Западна и Северна Европа обикновено имат високи ценови равнища.

В Швейцария, Исландия, Люксембург, Дания, Ирландия, Норвегия и Финландия цените са значително над средните. Това са държави с високи доходи, силни валути и по-високи разходи за живот.

Всички пет скандинавски държави - Дания, Финландия, Швеция, Норвегия и Исландия, също се нареждат близо до върха.

Според прогнози на ОИСР до 2060 г. средната възраст за пенсиониране в ЕС ще бъде 67 години, като в няколко държави ще достигне 70 или повече години

Пенсионирането е „мираж“ в Дания, къде са другите в Европа и къде сме ние

За разлика от тях страните от Централна и Източна Европа обикновено имат по-ниски ценови равнища.

Румъния, България, Унгария, Полша и балтийските държави - Латвия, Литва и Естония, са под средното ниво за ЕС. Тези региони обикновено отчитат по-ниски разходи за труд.

Ценовите равнища са по-ниски и в страните кандидатки за членство в ЕС. Сред тях са Турция, Северна Македония, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Потребителските цени са с 44,4% по-високи на годишна база за декември - най-ниското им ниво от юни 2023 г., намалявайки от 47,1% месец по-рано

Инфлацията в Турция се охлажда, Централната банка вероятно ще продължи да сваля лихвените проценти

Защо страните от ЕАСТ са толкова скъпи?

Две държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) - Швейцария и Исландия, заемат първо и второ място през 2024 г., а Норвегия е на шесто място.

В анализ за 2018 г., основан на данни за 2017 г., Статистическата служба на ЕАСТ обяснява, че високата производителност на работната сила и съответните високи заплати са основни фактори за високите ценови равнища.

Доходите на лицата или домакинствата не са включени в сравненията на ценовите равнища. „Тези данни са чисто ценови сравнения на стоки и услуги. Те не отчитат равнището на заплатите или други измерители на личните доходи“, допълва от Статистическата служба на ЕАСТ.

Според Global Opportunity Index скандинавските държави са основни бенефициенти на инвеститорския интерес

Накъде предпочитат да насочват парите си водещите инвеститори?

Ценовите равнища се променят по категории

Ценовите равнища се различават значително в различните категории.

Например равнището на цените на алкохола и тютюневите изделия в ЕС е почти три пъти по-високо в Ирландия (205%), най-скъпата страна, отколкото в България (69%), най-евтината.

Ресторантите и хотелите са на второ място по големина на разликата.

Най-високите цени са регистрирани в Дания - 148% от средните за ЕС, докато в България отново са отчетени най-ниските - 53%.